Решение № 101 от 08.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Г. КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500094 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 295/03.08.2023 год., постановено по гр. д. № 49/2023 г. по описа на Русенски окръжен съд, поправено с Решение № 17/16.01.2024 год., постановено по гр. д. № 49/2023 г. по описа на Русенски окръжен съд е отхвърлен предявеният от „Рибовъдство Острица“ ООД, ЕИК 200830911, със седалище и адрес на управление: с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе, представлявано от В. Р. – управител против Община Две могили, Булстат 000530529, обл. Русе иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 001 лв. частично предявена от общ размер 491 936.36 лв. с ДДС, представляваща разходи за извършени в недвижим имот подобрения, алтернативно - увеличена стойност на имота, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъдено „Рибовъдство Острица“ ООД, ЕИК 200830911, със седалище и адрес на управление: с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе да заплати на Община Две могили, Булстат 000530529, обл. Русе сумата 900 лв. - разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „Рибовъдство Острица“ ООД, ЕИК 200830911, със седалище и адрес на управление: с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе, представлявано от В. Р. – управител, съд. адрес: гр. Русе, ул. „Александровска“ № 71, ет. 1, чрез адв. Ф. М. от 1

АК – Русе против Решение № 295/03.08.2023 год., постановено по гр. д. № 49/2023 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съдът е правилно е установил по-голяма част от фактическата обстановка и правилно е квалифицирал предявения иск. Неправилно било прието обаче, че 100 % от извършените инвестиции за заплатени от ОП „Рибарство“ на Република България, поради което не било налице обедняване на ищеца. Излага се, че видно от приложения договор помощта е в размер на 60%, а самоучастието на бенецифиента – 40% от проекта или ищецът е платил сума в размер на 440 627.30 лв. без ДДС. Неправилно съдът бил посочил, че не било ясно за какво точно е дадено съгласие от ответника да бъдат извършени подобрения, тъй като към искането към Община Две могили била приложена цялата проектна документация. На следващо място неправилен бил и изводът на съда, че помощта е безвъзмездна.

Претендира се да се отмени обжалваният съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Община Две могили, Булстат 000530529, гр. Две могили, обл. Русе, ********, представлявана от Б.

Д. Б. – кмет, чрез гл. юрисконсулт Г. М..

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно. Неоснователно било възражението, че е налице самоучастие на жалбоподателя, а дори да е така не било ясно колко от тях са вложени в претендираните подобрения. Неоснователно било твърдението и, че подобренията били извършвани със съгласието на общината.

Първоинстанционният съд на първо място е приел, че правопогасяващото възражение за погасяване на иска по давност е неоснователно, доколкото по отношение на вземането за подобрения, изискуемостта настъпва от момента на предаването на имота, след прекратяването на наемния договор, който е и момента на даването на престацията. На следващо място е приел, че ищецът (наемател) е извършил подобрения в наетия имот, в качеството си на държател и макар да е имал съгласие за „необходими дейности за текущ ремонт и възстановяване на обекта“ не можело да се приеме, че извършените от него строителни дейности представляват текущ ремонт. Също така е приел, че отговорността на наемодателя за дължимото обезщетение за направени разходи е не за всички разходи, а само за онези, с които наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя, като всички СМР и др. дейности за подобренията са извършени с предоставена на наемателя безвъзмездна финансова помощ по проект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма“, поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на наемодателя, доколкото било установено, че той не е давал съгласие за извършените подобрение и че наемателят не се е обеднил при извършването, тъй като не е финансирал същите със свои средства.

Направен извод, че е неоснователен искът за разходите за извършените в наетия имот подобрения, алтернативно и искът за увеличена стойност на имота, в резултат на 2 подобренията.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противните страни, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Страните са сключили договор за отдаване под наем на недвижим имот – общинска собственост № 393/13.09.2012 г., с който Община Две могили, обл. Русе (наемодател) е предоставила на „Рибовъдство Острица“ ООД, с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе (наемател) за временно и възмездно ползване недвижим имот: обект „Рибарник“ (98.866 в. м.), представляващ имот № 000096 (чл. 1), за срок от 10 години (чл. 15), срещу наемана цена от 5 000 лв. годишно (чл. 5). Наемателят се е задължил да си служи с наетия имот съгласно неговото предназначение (чл. 2). Съобразно чл. 9 наемодателят има право да извършва проверки, да упражнява контрол по правилното стопанисване на имота и да дава задължителните указания за мерките, които наемателят трябва да вземе за предпазване на имота, части от него, инсталации, съоръжения и повреди. В чл. 11, ал. 2 от договора е уговорено, че наемателя е длъжен да въведе в експлоатация „Рибарника“ в срок от една година. По отношение на разходите страните са договорили, че разходите по отстраняването на всички дребни повреди, които се дължат на обикновеното употребление на имота са за сметка на наемателя (чл. 12, ал. 2), всички разходи, свързани с ползването на имота са за сметка на наемателя, както и разходите за подобрения извършени без писмено изразеното съгласие на наемодателя (чл. 12, ал. 3), като наемателят няма право да извършва 3 преустройства в наетия имот без писмено съгласие на наемодателя (чл. 12, ал. 4).

С Писмо Изх. № 4906/01.11.2012 г. на Кмета на Община Две могили (л. 9 от д.) по повод искане на ищеца, на основание чл. 12, ал. 4 от договора е дадено съгласие на ищцовото дружество за извършване на необходимите дейности за текущ ремонт и възстановяване на обекта по неговото предназначение в изпълнение на проект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с. Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“.

Видно от Становище Изх. № 409/30.10.2012 г. на Гл. архитект на Община Две могили по повод искане на ищеца е изразено мнение, че на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗУТ за текущ ремонт на съоръженията и инсталациите на обект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с.

Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“ не се изисква издаване на разрешение за строеж.

На 17.02.2013 г. с № 232 е сключен договор между Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и „Рибовъдство Острица“ ООД (ищецът – наемател) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с.

Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“. Съгласно договора максимално одобрената обща стойност на проекта е 1 101 570.16 лв., като размерът на помощта е 660 942.09 лв., представляващи 60% от целия размер на одобрената инвестиция, от които 75% в размер на 495 706.57 лв. се осигуряват от Европейския съюз и 25% в размер на 165 235.52 лв. от Държавния бюджет на Република България. Т.е. размерът на частното финансиране е 440 628.07 лв., или 40%. Така е посочено и в Приложение № 1 от договора.

Извършени са проверки от Одитния орган на ИА „Одит на средства от ЕС“ за периодите 01.01.2014 – 31.12.2014 г. и 01.01.2015 – 31.12.2015 г., при които: не са установени отклонения и съответно не са формулирани констатации (за 2014 г.), като за периода на 2015 г. е предложена финансова корекция за сумата от 1 784.60 лв., ако бенефициентът не изпълни препоръките.

С Покана Вх. № 3891/13.09.2022 г. до Община Две могили ищецът е поканил ответникът да получи обратно владението на имота и да му заплати сумата от 491 936.36 лв. с ДДС, представляваща извършени в наетия имот подобрения със съгласието на наемодателя. Имотът, предмет на наемния договор, е приет от наемодател на 28.09.2022 г. с Протокол от същата дата, като в същия е констатирано, че съоръженията за довеждане и отвеждане на водата са в добро състояние и годни за употреба (т. 1).

По делото са представени финансово-счетоводни документи за извършените от изпълнителя по договора (ищецът) дейности.

От заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че посочените в исковата молба СМР, предмет на протокол - обр. 19, са извършени в процесния обект и извършените подобрения към момента на извършването им са на стойност 819 893.15 лв. без 4

ДДС (983 387.74 лв. с ДДС), а към настоящия момент са на стойност 409 946.97 лв. без ДДС (491 936.36 лв. с ДДС), като стойността на имота в следствие на тези подобрение се е увеличила с 380 321 лв. (456 385.20 лв. с ДДС). Вещото лице дава заключение, че на обекта са извършени основно следните СМР: изсичане и изкореняване на дървета, изкопи на земни почви, превоз на земни почви, засипване и разкриване, уплътняване на земни почви, глинен екран, възстановяване на ограда, нов водопровод и канализация, електрозахранване от трафопоста до таблото в обекта и от таблото до помпената станция. В допълнителното си заключение вещото лице посочва, че процесният обект представлява строеж по смисъла на ЗУТ, трета категория. Вещото лице дава заключение, че за обекта няма одобрени инвестиционни проекти, няма издадено разрешение за строеж, като обектът е изграден като рибарник и като такъв е отдаден под наем със задължение да се възстанови. За обекта не са съставени строителни книжа и за имота няма одобрен ПУП, тъй като наемодателя, както и органът предоставил безвъзмездната финансова помощ са счели, че е текущ ремонт, за които не се изискват проекти и нe се издава разрешение за строеж. Вещото лице в съдебно заседание посочва, че възстановяването на рибарника е текущ строеж, като той е функционирал до 2021 г., но към настоящия момент, за да функционира като такъв рибарниците трябва да се почистят.