Решение № 258 от 09.11.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Монтана, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500210 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260003 от 04.03.2023 г., постановено по гр. дело № 1547 по описа за 2019 г. Районен съд-Монтана е признал за установено по отношение на М. Г. М. с ЕГН **********, че И. М. С. с ЕГН ********** и К.

М. С. с ЕГН ********** са собственици при равни права на имот № ***, за който е образуван УПИ ХIV в квартал № 23 по кадастралния и регулационен план на с. Г., ЕКАТТЕ ***, общ. Г., одобрен със заповед № 287 от 03.03.1972 г., с площ от 1171 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, имот № *** – двор на С.П., заедно с построените в имота две сгради: № ***.1 – 1 етаж, масивна, жилищна сграда – еднофамилна, 50 кв.м. и № ***.2 – 1 етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 30 кв.м., като е осъдил М. Г. М. да отстъпи собствеността и предаде владението на И. М. С. и К. М. С. по отношение на гореописания имот № ***, за който е образуван УПИ ХIV в квартал № 23 по кадастралния и регулационен план на с. Г., ЕКАТТЕ ***, общ. Г., одобрен със заповед № 287 от 03.03.1972 г., с площ от 1171 кв.м.

Районният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от И. М. С. и К.

М. С. срещу М. Г. М. иск за заплащане на обезщетение за неползване на гореописания имот в размер на 50,00 лева месечно, считано от 12.06.2019 г.

1 до освобождаването му.

Така постановеното решение е обжалвано от М. М. в частта, с която М. е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на ищците върху подробно описания в решението недвижим имот. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като се сочи, че необосновано е прието за доказано, че към момента на подаване на исковата молба ответникът владее имота, както и че това владение е без правно основание. В тази връзка се посочва, че Решение по гр. д. № 2789/2019 г. на РС-Монтана, с което е признато правото на собственост на ищците има сила на присъдено нещо само по отношение правото на собственост, но не и по отношение на останалите предпоставки, нужни за уважаване на иска по чл.108 ЗС. Поддържа се, че направените в отговора признания от страна на ответника не следва да се ценят, тъй като съдът е приел, че подаденият отговор е извън срока по чл.131 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се отхвърли иска за предаване на владението върху имота, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение в обжалваната част, първоинстанционният съд приел в своите мотиви, че упражняването на фактическата власт върху имота следва да е постоянно, като пояснил, че то е такова, когато е установен началния момент и владелецът във всеки един момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си власт. Посочено е, че не е необходимо владелецът да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение, след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до прекъсване на владението. Съобразно тези 2 правни доводи, както и от приетите доказателства, съдът приел, че процесния имот е владян от ответника през период до завеждане на иска, макар същият да не е придобит от него по давност.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

От показанията на св. Д.Н. се установява, че М. ползвал имота от около 8-10 години. По думи на свидетеля в продължение на 4-5 години М. не живеел в имота, а само го посещавал. Свидетелят посочва, че не знае дали М. е бил под наем в имота.

От показанията на св. Ц.Б. се установява, че същият виждал М. в селото, но не го е виждал да ползва процесния имот. Не го е виждал нито пред имота, нито да паркира с кола до него. Заявява, че имота е обрасъл с трева и трудно би могло да се влезе в него.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

С ревандикационния иск по чл.108 ЗС се защитава владението като елемент от вещното право на собственост. Целта на иска е да възстанови владението, когато е отнето, а то е такова, когато титуляра на правото на собственост е лишен от възможността да упражнява фактическа власт . За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, както и че ответната страна владее или държи вещта без основание. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже, че има основание да упражнява фактическата власт върху вещта.

В настоящия случай ищците (въззиваеми) са доказали правото си на собственост на посоченото от тях основание. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е установено правото им на собственост по отношение на ответната страна, е влязло в сила. Това, което спорно и е повод за подаването на въззивна жалба, е обстоятелството дали към момента на подаване на исковата молба ответникът М. М. владее имота без основание. В тази връзка от показанията на св. Д.Н. се установява, че М. ползвал имота от около 8-10 години, като в продължение на 4-5 години само посещавал имота без да живее в него. Съдът кредитира показанията му, тъй като същите са преки и непротиворечиви. От тях е видно, че М. е установил фактическа власт върху имота. Обаче, няма данни на какво основание е установена тази фактическата власт. Следователно, следва да се приеме, че М. не е доказал основанието си за упражняваната от него фактическата власт върху имота. Последният не е ангажирал доказателства в тази насока.

Отделно от това депозираният отговор на исковата молба е извън срока по чл.131 ГПК, съответно съдът не следва да го вземе предвид.

3

От така изложеното настоящият състав намира, че М. е придобил държане върху имота, като следва да се посочи, че за последното е нужно да се установи единствено фактическа власт, без държателят да има намерение да я държи за себе си. По делото няма доказателства да е отпаднала фактическата власт върху имота, нито пък тя да е иззета от друго лице.

Именно в тази насока са и показанията на св. Н., който посочва, че макар М. да не живее в имота, същият го посещава. Съобразно установеното следва да се приеме, че държането не е изгубено, респ. към момента на подаване на исковата молба М. М. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, а както се посочи по-горе основание за това липса. Предвид това, макар и с различни от тези на първостепенния съд мотиви, настоящата инстанция приема, че предявеният иск е основателен и доказан, а първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно в обжалваната му част.

Въззиваемите не са претендирали разноски по делото, с оглед което съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003 от 04.03.2023 г. на Районен съдМонтана, постановено по гр. дело № 1547/2019 г., по описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която М. Г. М. с ЕГН ********** е осъден да предаде владението на И. М. С. с ЕГН ********** и К. М. С. с ЕГН ********** по отношение на следния недвижим имот: ИМОТ № ***, за който е образуван УПИ ХIV в квартал № 23 по кадастралния и регулационен план на с. Г., ЕКАТТЕ ***, общ. Г., одобрен със заповед № 287 от 03.03.1972 г., с площ от 1171 кв.м, отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, имот № *** – двор на С.П., заедно с построените в имота две сгради: № ***.1 – 1 етаж, масивна, жилищна сграда – еднофамилна, 50 кв.м. и № ***.2 – 1 етаж, паянтова, селскостопанска сграда, 30 кв.м.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4