Решение № 702 от 14.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Бургас, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100500786 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. К. Б., ЕГН: ********** от гр.

Б***** против решение № 615/04.04.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20212120103290. С това решение, съдът отхвърля иска на Б. против „Верайн Лабс“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. П*****, представлявано от К.М.Ц. и Ф.Ф.К. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае за незаконно и да отмени дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със заповед № 07/18.03.20572/2017г., издадена от управителя на дружеството Ф.Ф.К. и следващото от това прекратяване на трудовото правоотношение. С решението, съдът осъжда Б. да заплати на „Верайн Лабс“ ЕООД съдебни разноски в размер на 1950 лева.

Във въззивната жалба Б. оспорва допустимостта и правилността на решението.

Жалбоподателят възпроизвежда фактите по делото, твърденията в исковата молба и анализира събраните пред първата инстанция доказателства – свидетелски показания, писмени документи и заключение на съдебнотехническа експертиза. Според Б., експертизата дава явно некомпетентни и половинчати отговори на повечето въпроси, които не кореспондират на показанията на свидетеля К.. Въззивникът подчертава, че е оспорил заключението на СТЕ, но районният съд не е уважил искането му за 1 извършване нито на повторна, нито на допълнителна експертиза. Поради това, делото остава неизяснено от фактическа страна.

Според жалбоподателя, решението на районния съд е неправилно – постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон. По делото не е доказана злоупотреба с доверието на работодателя и нарушенията, вменени на въззивника, не са доказани. Съдът не е обсъдил възражението на Б., че няма работа по други дейности в работно време. Съдът неправилно е приел, че Б. извършва конкурентна дейност. Нарушенията, квалифицирани като „злоупотреба с доверието на работодателя“ не са достатъчно индивидуализирани. Правата на работника да извършва допълнителна стопанска дейност са неправомерно ограничени. Нарушенията на трудовата дисциплина не са достатъчно тежки.

Г. Б. иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да признае за незаконно и да отмени наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяването на трудовото правоотношение.

В съдебно заседание, Г. Б. се явява лично и с адвокат Л., който поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата, ангажира доказателства и пледира за уважаване на въззиваната жалба. Адвокат Л. прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна – „Верайн Лабс“ ООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на всяко едно от оплакванията, въведени в жалбата. Въззиваемата страна намира решението на районния съд за правилно и иска от съда да го потвърди.

Дружеството – ответник се представлява в съдебно заседание от управителя К.Ц. и от адвокат Д. А., който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

На 08.01.2018г. Г. К. Б. и „Верайн Лабс“ ЕООД сключват трудов договор, по силата който Б. е назначен на длъжност „програмист, софтуерни приложения“ с място на работа – седалището на работодателя или всяко друго място на територията на Република България, определено от работодателя за изпълнение на задълженията на служителя. В трудовия договор е уговорено брутно месечно възнаграждение на служителя в размер на 7 024,95 лева, платимо до 10-то число на месеца, следващ този, за който се дължи (чл.5.3, вр. чл.5.6 от договора).

Съгласно чл.11, ал.1 от договора, служителят се задължава, както по време на действието, така и след прекратяването на договора, да не разпространява конфиденциална информация относно работодателя, включително свързана с производствени и търговски тайни, които са били узнати от служителя в процеса на работа, като например, но не ограничаващо се до: информация, свързана с договори, организации, доставчици, клиенти, 2 дейности, процедури и ноу-хау на работодателя, поверителният характер на която може да се очаква, че е известен на служителя. Предварителното съгласие на работодателя се изисква за всяко писмено или устно разкриване на информация, която е свързана с интересите на работодателя. В ал.2 е дадена квалификация на посочените по-горе нарушения – злоупотреба с доверието на работодателя и тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което може да бъде наложено дисциплинарно наказание.

В чл.12 от договора е инкорпорирана забрана за дейности, за извършването на които, служителят е в конфликт на интереси с работодателя.

Така, според ал.1, служителят няма право да сключва трудови договори с други работодатели по смисъла на чл.111 от КТ, както и граждански договори, по които да осъществява дейност, сходна с тази по трудовия договор, освен след предварително писмено съгласие на работодателя. В този текст, работодателят потвърждава, че е информиран за дяловото участие и заеманите позиции от служителя в търговски дружества, регистрирани и осъществяващи дейност към датата на сключване на договора, съгласен е с тях и препотвърждава, че осъществяваната дейност по никакъв начин не препятства изпълнението на трудовия договор и не нарушава интересите на работодателя.

На 28.05.2018г. Б. и „Верайн Лабс“ ЕООД подписват анекс № 1, с който изменят длъжността по трудовия договор – ръководител на екип от програмисти и брутното възнаграждение за тази длъжност – 9 247,18 лева. На 01.02.2020г. страните изменят възнаграждението по договора, чийто брутен размер е 13 746,73 лева месечно.

На 22.02.2021г. Б. изпраща до седалището на дружеството – работодател заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неплащане на трудовото възнаграждение за месец януари в срок. Едновременно с това, Б. претендира плащане на възнаграждението, обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за срока на предизвестието в размер на три работни заплати и оформяне на трудовата книжка. Получаването на заявлението е удостоверено с подпис от управителя на дружеството.

На 25.02.2021г. „Верайн лабс“ ЕООД изпраща на Б. уведомление и покана по чл.193 от КТ за писмени обяснения, поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина. В уведомлението, работодателят посочва, че e получил заявлението за напускане на 22.02.2021г., но не го приема, защото чрез него служителят цели да избегне дисциплинарна отговорност. Относно факта на неплащане на възнаграждението, работодателят посочва, че това се дължи на блокирана през месец февруари 2021г. разплащателна сметка по реда на ЗМИП и допълва, че е бил в невъзможност да изчисли възнаграждението, заради неявяване на работа от Б..

Едновременно с това, „Верайн лабс“ ЕООД открива производство по налагане на дисциплинарно наказание на Б. за допуснати от него системни нарушения на трудовата дисциплина, както следва:

1. неявяване на работа в периода от 23.01.2021г. до 25.02.2021г.

3 включително – нарушение по чл.187, ал.1, т.1, предл. І от КТ;

2. злоупотреба с доверието на работодателя – чл.187, ал.1, т.8, предл. І от КТ в периода от 27.06.2020г. до датата на уведомлението, изразяващо се в:

- работа по проект (NetClave – https://gitlab.com/netclave/identityprovider), който съдържа съществени сходства с идеите, концепциите и разработките на работодателя и разработвания от него продукт;

- работата по този проект, която е сходна с дейността на работодателя, е извършвана без знанието и съгласието на работодателя, което е нарушение на чл.12 от трудовия договор и частично в работно време;

- проектът е разработен от „***“ ЕООД, ЕИК: **** с едноличен собственик на капитала и управител Г. Б.; дружеството е вписано в ТР към АВ на 21.02.2020г. без предварително да е поискано съгласието на работодателя, което е нарушение на чл.12 от трудовия договор; работодателят не е уведомен за наличния конфликт на интереси – работа за дружество, извършващо сходна дейност;

- отказ на служителя на 22.01.2021г. да полага труд за работодателя, докато последният не даде съгласие и одобрение за работа по проекта NetClave;

- не е подадена молба за отпуск, въпреки изразената на 23.01.2021г. воля за това.

На основание чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, Б. е поканен да даде писмени обяснения

На 18.03.2021г. работодателят издава заповед № 7/18.03.2021г., с която на основание чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.2 и т.4, чл.187, ал.1, т.1, предл.ІІІ и чл.187, ал.1, т.8, предл.І, вр. чл.195 от КТ налага на Г. Б. дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратява трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и разпорежда да се изплати обезщетение за неползван платен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 6 873,37 лева.

На 14.05.2021г. Б. подава искова молба против „Верайн Лабс“ ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, с която оспорва законността на уволнението и иска неговата отмяна. Ищецът твърди, че със заповедта за уволнение работодателят прекратява вече прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ трудово правоотношение, което е недопустимо. Ищецът оспорва основанията за уволнение, въведени в заповедта, както следва: 1) не е осъществено твърдяното от работодателя неявяване на работа, тъй като на 21.01.2021г. работодателят едностранно е отнел достъпа на ищеца до системите и инфраструктурата, т.е. служителят е лишен от обективната възможност да работи; 2) работата по проект „NetClave“ е обстоятелство, с което работодателят се е съгласил, тъй като проектът е започнал през 2015г. и стартиран през 2016г.; 3) не отговаря на истината фактическото основание в заповедта, че ищецът се занимава с друг проект в работно време; 4) участието в търговско дружество и изпълнението на длъжността „управител“ в него не е нарушение на чл.12 от трудовия договор, тъй като същият забранява само работа по други трудови и 4 граждански договори; 5) не е налице отказ да се полага труд след 22.01.2021г.; 6) обстоятелството, че е ищецът е обещал да подаде молба за отпуск, което впоследствие не е изпълнил, не представлява нарушение на трудовата дисциплина; 7) нарушенията, които работодателят квалифицира като злоупотреба с доверието му, не са индивидуализирани достатъчно - не е ясно в кой период са извършени, за да се приложат сроковете за преклузия на дисциплинарната отговорност; тези нарушения не са достатъчно тежки, за да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя и работата по друг проект не представлява злоупотреба с доверието на работодателя.

Г. Б. иска от районния съд да признае уволнението му за незаконно и да осъди „Верайн Лабс“ ЕООД да му заплати извършените съдебни разноски.

Ответната страна - „Верайн Лабс“ ЕООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Дружеството – работодател оспорва твърдението, че трудовото правоотношение е прекратено от работника на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и твърди, че не е получавал уведомление за това. Работодателят посочва, че Б. не се е явил на работа в периода от 23.01.2021г. до 18.02.2021г. и изпращайки уведомление за едностранно прекратяване на договора на последната дата, се е опитал да избегне налагането на дисциплинарно наказание, за което е бил информиран с имейли. Ответникът възразява, че никой не може да черпи права от противоправното си и недобросъвестно поведение, поради което уведомлението по чл.327, ал.1, т.2 от КТ не поражда правни последици. В подкрепа на това възражение, ответната страна цитира решение № 289/18.11.2014г. на ВКС, ІV ГО по гр. д. № 1289/2014г., според което трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 от КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание. „Верайн Лабс“ ЕООД излага факти, че забавянето на трудовото възнаграждение за месец януари 2021г. се дължи на обективни причини, за които дружеството не е отговорно. В допълнение към това, работодателят посочва, че неявяването на Б. на работа след 22.01.2021г. е затруднило изчисляването на дължимото възнаграждение. Дружеството анализира понятието „злоупотреба с доверието на работодателя“, дефинирано в чл.11.2 от договора и подчертава, че това е всяко нарушение на задълженията по чл.11.1 от договора. Работодателят оспорва и твърдението на ищеца, че е знаел за страничния му проект.