Решение № 4074 от 18.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4074 гр. Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330101356 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 124 във връзка с член 439 ГПК.

Ищецът Т. Й. Щ. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята ****Д. Т. Т. ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ***, община ***, *** област, ул. “***“ № *, чрез адв. В. Х., със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***” № *, е поискал от съда, да бъде установено по отношение на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център„Люлин6“, ет. 2, представлявано от З. Н. Д., че не му дължи претендираното вземане по изпълнителен лист от ***г., издаден по ч.гр.д. № ****г. от ПРС - * гр. с., както следва: сумата 165.96 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем № ***г., 23.32 лева договорна лихва от 24.05.2006г. до 17.07.2006г., 114.88 лева лихва за забава от 14.06.2006г. до 14.12.2011 г. ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 23.12.2011 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност. Претендира разноски по делото.

Ищецът твърди, че въз основа на Изпълнителен лист от ***г., издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС - * гр.с. наследодателят на ищеца Й. Щ. Щ., бил осъден да заплати на БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК 130697606, сумата 165.96 лева. представляваща главница но Договор за потребителски заем CASH № *** г., 23.32 лева договорна лихва от 24.05.2006 г. до 17.07.2006 г., 114.88 лева лихва за забава от 14.06.2006 г. до 14.12.2011 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 23.12.2011 г.

1 до окончателното изплащане, както и сума в размер на 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

С този изпълнителен титул, по молба на взискателя от 23.05.2012 г., било образувано изп. д.

№ *** по описа на ***, рег. № ***, с район на действие - Окръжен съд Пловдив.

На **** г. бил наложен запор на мотопед, собственост на длъжника, a ПДИ била получена от него на *** г.

Длъжникът - Й. Щ. Щ. е починал на *** г., а ищецът е конституиран, като длъжник, единствен наследник на Й. през *** г., когато бил на * години. На *** г. по изпълнителното дело бил конституиран и нов взискател — ответното дружество, придобило вземането по листа с цесия. Цесията не била обявена на длъжника.

По посоченото изпълнително дело имало Разпореждания на *** за насрочване на описи на движими вещи в жилището, в което живее *** наследник, който не притежавал никакво имущество, съответно от 04.04.2017 г., 12.03.2019 г. и 04.02.2021 г.

Тези разпореждания, нито били изпращани нито получавани от малолетния длъжник, съответно такива описи изобщо не са се състояли, естествено поради тази причина и нямало протоколи за тях, не била заплащана и такса от взискателя за описи.

На 16.01.2023 г. по делото постъпила молба от взискателя за справки и за запор на сметки на длъжника.

С ППИ от *** г. длъжникът бил уведомен, че има запор на негова банкова сметка в ***, от която били преведени по сметката на *** 400 лева, цялата налична сума по сметката му към датата на превеждането й. Средствата в тази сметка били изцяло от месечна социална стипендия на непълнолетен ученик с един родител в размер на 40,00 лева. Въпреки, че тези средства били несеквестируеми, *** К. П. насочил принудително изпълнение по отношение на тях.

Тъй като давността не се прилагала служебно, то прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането по цитирания изпълнителен лист - главница, лихви и разноски, като същата била изтекла още преди да бъде образувано изпълнителното дело. Най-късно започнала да тече от*** г., на която дата бил наложен запор на мотопед, собственост на първоначалния длъжник по изпълнителното дело. С тази молба давността, по отношение на вземането, била прекъсната. След нея, в хода на изпълнителното дело, не били предприемани други валидни изпълнителни действия нито по отношение на първоначалния длъжник, нито по отношение на наследника му - ищец по настоящото дело, които да спрат изтичането на срока, поради което вземането за главница, лихви и разноски било погасено по давност най-късно на *** г.

Твърди, че задължението е било погасено с последните вноски, направени от първоначалния длъжник още на *** г., съгласно касов бон, в който било отразено, че се плаща за вноски 2124, издаден от Джет Файненс Интернешънъл АД, с който бил сключен процесния Договор за потребителски заем CASH № ***г., след което това дружество било купено от ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК 130697606.

2

Твърди, че Й. Щ. не е възразил поради влошено здравословно състояние, довело до неговата смърт, едва след година от образуване на заповедното производство.

ОТВЕТНИКЪТ „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, оспорва предявеният иск с твърдението, че същия е изцяло неоснователен.

Твърди, че по отношение на вземанията по изпълнителния лист от 2012 г., които наследодателят на ищеца бил осъден да заплати, независимо от извършените изпълнителни действия, давността започнала да тече след влизането в сила на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, бил именно 26.06.2015 г.

След като давността започнала на 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., ответното дружество прекъснало същата с встъпването си в производството. Това било така, защото в молбата си за конституиране от 08.09.2015 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, освен че е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, така също е изискало и насрочването на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника - ищец и независимо дали такъв е бил насрочен или не, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата да се поддържа и занапред.

От всичко изложено, а и видно от приложеното изпълнително дело № *** г. по описа на *** К. П., с район на действие Окръжен съд- Пловдив, се установявало, че същото образувано преди датата 26.06.2015 г., откогато е започнала да тече давността относно вземането по изпълнителното дело, образувано на 23.05.2012 г.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № *** г. по описа на *** К. П., рег. № *** при ***, с район на действие ОС – Пловдив, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.

По основателността:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че 3 процесното вземане е погасено по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителния ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителния ефект настъпва с влизането в сила на този акт.

В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще 4 направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В конкретния случай, видно от приложеното по делото копие на изпълнително дело № *** г. по описа на *** К. П., се установява, че на *** г. е образувано изпълнителното производство по молба на кредитор по изпълнителния лист против Й. Щ. Щ., наследодател на ищеца по делото.

На 23.01.2013 г. е наложен запор върху мотопед собственост на Й. Щ. Щ., с което действие е прекъсната давността.

След смъртта на Й. Щ. на 04.03.2013 г., а неговия наследник по закон Т. Й. Щ. е конституиран през 2015 г.

С молба от 08.09.2015 г. ответникът по настоящото производство КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, като правоприемник на първоначалния взискател „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, е поискал да бъде конституиран като взискател в производството. С това действие отново е прекъсната давността, която тече в производството.

Следващото правновалидно изпълнително действие осъществено от *** е на 04.01.2024 г., когато е наложен запор върху банковата сметка на длъжника.

Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" е настъпило по силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.