Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1432 от 25.06.2026, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
Административно дело 6/2026
Вид
Решение № 1432
Подписан
25.06.2026
Състав
Ива Ковалакова-Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 112, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 146 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 152 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 4, пр. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 1, т. 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1, т. 3, предл. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1 и 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1 и 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 9, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.122 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26, т. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 42, ал. 1, 4 и 6 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 42, ал. 1, 4 и 6 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 42, ал. 1, 5 и 8 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 42, ал. 1, 4 и 6 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 42, ал. 1, 5 и 8 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 170 , ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 7, ал. 2, т. 5 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл. 8, ал. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл. 3, т. 12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1432

Разград, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20267190700006 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „Воослей М и К“ ЕООД, [ЕИК], с адрес и седалище на управление в гр. Разград против Ревизионен акт (РА) № Р-03000324006969-091-001 / 15.08.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. С оспорения РА са определени допълнителни публични задължения в общ размер от 119 348, 54 лв., от които корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022г. в размер на 28 584, 84 лв. и лихва в размер на 8 196, 95 лв. (общо 36 781, 79 лв.), както и ДДС в размер на 58 848, 01лв. за данъчни периоди м. 02.2022г., м. 06.2022г., м.07.2022г. и м.06.2023г., ведно с лихва в размер на 23 718, 74 лв. (общо 82 566, 75 лв.). Ревизията е повторна, проведена по реда и при условията на чл. 122 и сл. ДОПК.

В жалбата и по същество се сочи, че оспореният РА се явява незаконосъобразен. Развиват се доводи, че той е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие на събраните доказателства и при превратно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди се, че процесните СМР не са изпълнени от ревизираното лице (РЛ) и то не се явява доставчик на тези услуги, поради което неправилно е задължен да внесе допълнително ДДС и корпоративен данък. С оглед на това се иска от съда да отмени изцяло РА, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се и заплащане на деловодните разноски.

Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството. Алтернативно възразява, че претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по своя размер.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

І. По допустимостта на жалбата.

РА е съобщен на „Воослей М и К“ ЕООД на 09.09.2025 г (л. 575 от пр.) и дружеството е подало жалба срещу него по реда на чл. 152 ДОПК до директора на Дирекция „ОДОП“ Варна на 23.09.2025 г. (л. 589- л. 583 от пр.). В 60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК, който е започнал да тече на 01.10.2025 г. (във вр. чл. 146 ДОПК) и изтекъл на 01.12. 2025 г. (първия работен ден) решаващият орган не се е произнесъл по нея, поради което е налице мълчаливо потвърждение по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Жалбата до съда е подадена на 23.12. 2025 г., в установения от чл. 156, ал. 5 ДОПК срок.

При тези данни съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и след като е изчерпана възможността за административно оспорване.

ІІ. По валидността на оспорения РА:

Настоящата ревизия е повторна. Проведена е след като със своето Решение № 236/ 20.12.2024 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна (л. 13 гръб- л. 1 от пр.) е отменил частично като незаконосъобразен оспорения пред него РА № Р-03001724000812-091-001/ 09.10.2024 г. отоносно определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02.2022 г. (32 658, 01 лв. главница и 10 239, 70 лв. лихва); м. 06.2022 г. (14 238, 62 лв. главница и 3 981, 85 лв. лихва); м. 07.2022 г. (12 143, 30 лв. главница и 3 287, 94 лв. лихва) и м. 06.2023 г. (16 212, 79 лв. главница и 2 754, 73 лв. лихва), както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2022 г. ( 30 241, 74 лв. главница и 5 292, 68 лв. лихва), дължими от „Воослей М и К“ ЕООД, като преписката е върната на органа с указания, че следва да се издаде заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) на друг ревизиращ екип, който да предприеме необходимите действия за изясняване на спорните факти и обстоятелства, да установи извършените от дружеството СМР по вид и обем, тяхната цена/стойност, периода на извършване на процесините СМР, включително да се назначи и експертиза, която да определи тяхната пазарна цена съобразно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК (Наредба № Н-9).

Във връзка с това е издадена ЗВР № Р-03000324006969-020-001/ 27.12. 2024 г. (л. 15 от пр.), изменена със Заповед (ЗИЗВР) № Р-03000324006969-020-002/ 03.04.2025 г. (л. 476), издадени от С. Й. Г.- началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, е възложено на Д. Х. П. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д. М. И. – инспектор по приходите да извършат ревизия на „Воослей М и К“ ЕООД относно задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г.; от 01.06.2022 г. до 31.07.2022 г.; от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г., като е посочен и срокът, в който следва да приключи ревизията (до 06.06.2025 г.). Цитираните заповеди са издадени от оправомощено лице по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, видно от приложените Заповед № Д-752/ 03.04.2024 г. (л. 599 от пр.) и и надлежно съобщени на жалбоподателя.

На 20.06.2025 г., при спазване на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, инспекторите са изготвили Ревизионен доклад (РД) № Р-03000324006969-092-001/ 20.06.2025 г. (л. 553- л. 533 от пр.), връчен на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) с приложенията към него на 30.06.2025 г. по електронен път (л. 556- л. 554 от пр.). В предоставения му срок, удължен до 13.08.2025 г. (л. 562 от пр.) не са подадени възражения от него. При тези данни е издаден Ревизионен акт № Р- 03000324006969-091-001/ 15.08.2025 г. (л. 573- л. 566 от пр.), подписан от възложителя и ръководителя на ревизията.

Всички посочени по-горе документи съставляват електронни документи, подписани от техните издатели с валиден квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, което се установи при приобщаването им в проведените съдебни заседания.

При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК.

ІІІ. По съответствието на РА с материалния и процесуалния закон

В хода на съдебното производство са приобщени писмени доказателства и е назначена комплексна строително - техническа и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК във вр. § 2 ДР ДОПК и съдът възприема изцяло като обективно и компетентно, съответно на другите доказателства по делото. Те установяват следните факти и обстоятелства:

Ревизията е проведена по особения ред, предвиден в чл. 122 - чл. 124 ДОПК, тъй като органът по приходите е приел, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (налице са данни за укрити приходи), чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред) и чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК (документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване). Изпълнени са и задължителните процесуални действия, като на 20.05.2025 г. (л. 519 от пр.) на ДЗЛ са връчени Уведомление № Р-03000324006969-139-001/ 19.05.2025 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК (л. 519- л. 518 от пр.) и Уведомление № Р- 03000324006969-113-001/ 19.05.2025 г. по чл. 124, ал. 1 ДОПК ( л. 515 от пр.), че основата за облагане с ДДС и корпоративен данък ще бъде определена по реда на чл. 122- 124а ДОПК, като му е предоставен 14-дневен срок за представяне на становище и доказателства.

При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК, които са възприети от тях и са обосновали констатациите в РД (чл. 124, ал. 2 и чл. 123, ал. 3 ДОПК). И в това производство те са длъжни да издадат своите актове при спазване на принципите за обективност (чл. 3 ДОПК) и законност ( чл. 2 ДОПК), след проведено пълно, всестранно и обективно разследване на спорните обстоятелства.

В случая ревизиращите са посочили, че ДЗЛ е извършило СМР на обектите, възложени от А. А., В. П., Р. П., М. Г. и Т. С., които не са фактурирани, осчетоводени и приходите по тях не са декларирани, поради което са приели, че са налице данни, които обосновават извода, че същите са укрити по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В хода на производството обаче не представиха категорични доказателства, които да установяват, че дружеството е извършило на обектите и други количества СМР, освен тези, които са договорени с договорите за СМР и включени в оформените Приемо-предавателни протоколи (ППП). В тежест на органа по приходите беше да установи тези факти и обстоятелства и то прилагайки стандарта на доказване, който изискват от ДЗЛ във връзка с доставки, по които те претендират право на данъчен кредит.

Както в хода на ревизионните производства, така и в съдебното производство жалбоподателят трайно и непротиворечиво е заявявал, че през ревизирания период няма извършени от него СМР на процесните обекти, които да не са включени в ППП и да не са фактурирани и осчетоводени. Няма и данни, че са заплащани някакви суми от възложителите извън посочените в тях.

В подкрепа на това твърдение са и обясненията/ декларациите на физическите лица- възложители на строежите, в които заявяват, че всички извършени от „Воослей М и К“ ЕООД са отразени в ППП, фактурирани и заплатени по банков път, а допълнителните СМР на тези обекти са извършвани за тяхна сметка лично или от трети лица. Органът по приходите не ги е кредитирал като достоверни, посочвайки, че не са представени доказателства за това, както и достатъчно идентифициращи данни за конкретните трети лица, извършили допълнителните СМР на обектите. В тази връзка следва да се отбележи, че неблагоприятните последици, предвидени в разпоредбата на чл. 37, ал. 4, пр. 1 ДОПК, са приложими само по отношение на процесуално бездействие от ДЗЛ, но не и в случаите, когато трети лица не са представили поискани от тях доказателства и/или данни и информация.

По своето естество с твърдението си ДЗЛ сочи отрицателен факт, който не подлежи на доказване от него. С оглед на това ревизиращите следваше да докажат своите твърдения, че той е извършил процесните СМР по вид и обем, тяхната цена/стойност, периода на извършване и предаване на възложителя (с оглед преценката кога е настъпило данъчното събитие). В тази насока са били и указанията на решаващия административен орган в Решение № 236/ 20.12.2024 г., които не са изпълнени в пълен обем при повторната ревизия. Приходните органи са приели по презумпция, че всички допълнителни СМР на процесните обекти са извършени от жалбоподателя, с изключение само на тези, за които възложителите са представили писмени доказателства, че са изпълнени от трети лица.

1.1. По отношение на извършени СМР услуги в обект двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Р., ПИ ***, м. „Исперихски път“, с възложител А. А. А..

По делото е представен договор за строителство от 29.07.2022 г., сключен между възложителя и „Воослей М и К“ ЕООД като строител. С него е уговорено, че жалбоподателят се задължава да извърши СМР на обекта, предвидени в одобрения проект, който се счита за неразделна част от договора, а възложителят се задължава да заплати извършената работа и вложените материали. Общата стойност на договорените за изпълнение СМР възлиза на 42 000,00 лв. с включен ДДС, платими по банков път, като изрично е посочено, че действително извършените СМР се доказват с двустранно подписани протоколи за отчитане на извършените работи, съставени от изпълнителя. В изпълнение на своите задължения ДЗЛ е представило ППП от 09.05.2023 г., в който са включени по видове, мерна единица, количество, единична цена, обща сума, изпълнените и подлежащи на заплащане СМР. Той е подписан от физическото лице- възложител на строежа. За този обект е издаден и Констативен акт (обр. 15) от 20.11.2023 г. (извън ревизирания период).