Решение № 3178 от 23.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3178 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330118425 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Мезеко“ ЕООД, ЕИК 204709937 против „Проект консулт 73“ ЕООД, ЕИК 203805345, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за консултантски услуги от 23.08.2017 г., по който била платена сумата от 5000 лева авансово от уговореното възнаграждение – развален по право, поради обективна невъзможност за ответника да изпълни поетите задължения – предвид неотворен прием на документи по мярка 6.4. от Плана за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., с оглед кандидатстване в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ос 3. Въпреки настъпване на условията по раздел VII, т.3 от договора, както и изпратената покана за връщане на платената сума, доброволно изпълнение не последвало. Поради това се моли за присъждането й, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Признава правоотношението и плащане на аванса, но поддържа да не са налице условия за връщането му. Възразява срещу развалянето на договора, като поддържа, че не е налице и обективна невъзможност за изпълнение.

Твърди, че е започнал изпълнение на поетите задължения, като били осъществени многократни срещи с представители на ищеца и извършени – 1 консултации за кандидатстване в процедурата; предварителна оценка на потенциала на кандидата с формулиране на насоки и препоръки; извършена подготовка на бизнес план и заявление, предпроектно проучване и пр.

Ищецът бил неизправна страна, поради липса на оказано съдействие за изпълнение – не подпомагал действията на консултанта, нито предоставил необходимите документи за изпълнение на проекта, въпреки проведените разговори.

Допълва, че срокът на програмите за развитие на селските райони е продължен условно за 2021 г. и 2022 г., поради което много от проектите и схемите, включени в тях щели да продължат да се изпълняват до края на 2025 г. Оспорва твърдението, че през 2023 г. МЗХ било приело Стратегически план за развитието на земеделските и селските райони в Р. България, съгласно който била налице нова дефиниция, която определяла като „селски райони“ общините, в които нямало населено място с население над 15 000 души. Твърди такъв Стратегически план да не е стартирал и да няма дефиниции за селски райони.

Поддържа, че изпълнение на договора е възможно и няма основание за развалянето му, а ищецът – като неизправна страна не можел и да претендира такова.

Позовава се и на право по т.2.1.2 от раздел V „Възнаграждение“ по договора, при което имал основание да задържи платения аванс. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за консултантски услуги от 23.08.2017 г., по който е платена сумата от 5000 лева авансово от уговореното възнаграждение, получена от ответника /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1751/11.02.2024 г. – л. 74-75/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Съгласно р. I, т. 1 от договора, ответникът като консултант е приел да осигури по възлагане от ищеца консултантска дейност за кандидатстване в процедура за предоставяне на безвъзмездна помощ по ос 3 на Плана за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., включваща – подготовка на документи, окомплектоването и входирането им в ИСУН, вкл. след одобрение на проекта – предоставяне на консултантска помощ във връзка с отчитане на изпълнението на дейностите и направените разходи пред финансиращия орган. От своя страна, съгласно р. II, т. 2, ищецът се е задължил да плати уговореното в р. V възнаграждение – 5 % от 2 стойността на инвестицията, от което 5000 лева – авансово, а остатъка – след подписване на договора за безвъзмездна помощ с ДФ „Земеделие“, както и – при поискване и със съдействието на консултанта да уточни въпросите, предмет на консултацията; да осигури на консултанта информацията, необходима му за качественото изпълнение на консултацията, описана в Приложение № 1 към договора.

Съобразно р. IV, т. 1, ответникът се е задължил да предостави консултацията в срок, определен от ДФ „Земеделие“.

Между страните не е спорно, че договорът е бил сключен конкретно за кандидатстване от ищеца по планова мярка 6.4. „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Плана за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. – за изграждане на семеен хотел.

Съобразно писмо от Министерство на земеделието и храните от 30.07.2024 г.

/л. 99-100/, срокът за прилагане на ПРСР за периода 2014 – 2020 г. е определен в чл.

26, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г., съгл. която разпоредба всяка програма обхваща периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. Посочено е, че предвид пандемията от Covid-19 и готовността за одобрение на стратегическите планове за новия програмен период, ЕП е приел изменения в крайните срокове за прилагане на програмите за периода 2014 – 2020 с текста на чл. 1 от Регламент /ЕС/ 2020/2220, съобр. който срокът за прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г. е продължен до 31.12.2022 г., а разходите по програмата са допустими за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако са направени до 31.12.2025 г.

Предвид горното, прилагането на ПРСР за периода 2014 – 2020 г. не било приключило.

В писмо от МЗХ от 07.10.2024 г. е уточнено, че удължаването на срока за прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г. с Регламент /ЕС/ 2020/2220 допуска и извършване на договаряне в този период, като по мярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014 – 2020 г. няма наличен свободен бюджет за обявяване на приеми, вкл. - не са налични достатъчно свободни средства за обявяване на приеми по нито една от мерките на ПРСР 2014 – 2020 г.

В писмото от МЗХ от 30.07.2024 г. е посочено още, че по подмярка 6.4.1.

„Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014 – 2020 г. са отваряни три приема на проектни предложения – процедура чрез подбор № -6.002 „Инвестиции, насочени към развитие на занаяти“ по подмярка 6.4.1. с период на прием от 05.09.2018 г. до 07.12.2018 г.; процедура чрез подбор № -6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1. с период на прием от 05.09.2018 г. до 07.12.2018 г.; процедура чрез подбор № -6.004 „Производство на продукти, които не са включени в Приложение 1 от ДФЕС“ по подмярка 6.4.1. с период на прием от 05.09.2018 г. до 07.12.2018 г. Изрично е уточнено, че в Индикативната годишна работна програма /ИГРП/ за 2024 г. на ПРСР за периода 3

2014 – 2020г. – не е предвиден прием по подмярка 6.4.1.

Относно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в писмото от МЗХ от 30.07.2024 г. е упоменато, че същият е одобрен от ЕК на 07.12.2022 г. Съгласно раздел 4.7.2 - дефиницията за „селски район“ обхваща общините, в които няма населено място с население над 15 000 души – т.е. според нея - с. М, общ. С, обл. Х. не попада в обхвата на селски район. Пояснено е, че изключение от тази дефиниция, определя „селски район“, в обхвата на прилагане на подхода, водено от общностите местно развитие и интервенция II.Г.3 „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ – да включва общини, в които няма населено място с население над 30 000 души – т.е. според тази дефиниция с. М., общ.

С., обл. Х. попада в обхвата на селски район. В писмото от МЗХ от 07.10.2024 г., след като е уточнено, че по мярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014 – 2020 г. няма наличен свободен бюджет за обявяване на приеми, е допълнено, че МЗХ планира през 2025 г. да отвори прием на заявления за подпомагане по интервенция II.Г.3 „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.

От събраните доказателства се установява, че прием на проектни предложения по планова мярка 6.4. „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1. от ПРСР 2014 – 2020 г. е имало отворен в периода от 05.09.2018 г. до 07.12.2018 г., като впоследствие, първоначално определеният краен срок на програмата – до 31.12.2020 г., е бил продължен. Въпреки това, не се установява последващ прием на документи да е бил отворен – вкл. до края на 2024 г., като такъв не се предполага и през 2025 г., предвид изрично посоченото от МЗХ в писмото от 07.10.2024 г., че по мярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014 – 2020 г. няма наличен свободен бюджет за обявяване на приеми. Тук следва да се посочи, че въпреки изричните указания по чл.

146, ал. 2 ГПК, с доклада по делото, ответникът не ангажира доказателства за твърденията си за наличие на възможност за изпълнение и кандидатстване по процесната мярка за БФП – вкл. до 2025 г. Такива доказателства няма, дори напротив – от събраните може да се направи обоснован извод, че такава възможност няма, предвид изтеклия срок на програмата, дори и удължен – до 31.12.2022 г., а и принципно – до края на 2025 г., предвид липсата на свободен бюджет /изрично уточнено от МЗХ/, въпреки посочената възможност за „допускане и извършване на договаряне“ в този период.

Хипотетичната възможност за кандидатстване по планувания от МЗХ прием на заявления за подпомагане по интервенция II.Г.3 „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и 4 селските райони за периода 2023 – 2027 г. – не следва да се взема предвид, тъй като тази програма не е предвидена в сключения между страните договор. За да се приеме кандидатстването по тази програма като възможност, респ. осигуряване на консултантска дейност по същата, следва да е налице изрично съгласие на страните по правоотношението в тази насока, док. това представлява изменение на правоотношението в частта относно предмета. Доказателства за наличие на такива договорки, респ. предложение от ответника да осигури консултантска дейност по тази програма или възлагане от ищеца, както и съответно приемане на предложението, респ. възлагането – не са налице, поради което посоченото обстоятелство е ирелевантно.

По делото не е спорно, че пълно изпълнение по сключения договор за консултантски услуги не е налице. Обективно такова няма и как да бъде осъществено, поради което съдът приема, че в случая са налице предвидените в р. VII, т. 3 от договора предпоставки за развалянето му по право, на която хипотеза ищецът се е позовал както с изпращане на уведомление – покана до ответника, получено на 26.04.2023 г. /л. 4/, така и с депозиране на исковата молба. Авансовото плащане в размер на исковата сума също не е спорно, като предвид наличието на предпоставките за разваляне на договора и надлежното упражняване на това право от страна на ищеца, получената от ответника сума подлежи на връщане.

Не се споделя възражението на ответника за неизправност на ищеца като страна по договора. Въпреки твърдението за липса на оказано съдействие от страна на последния, доказателства за поискано такова от ответника по делото не са ангажирани, поради което и док. съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, недоказаното се приема за нестанало. Следва да се посочи и, че въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, ответникът не ангажира доказателства да е извършил всички описани действия в ОИМ в изпълнение на задълженията по договора. Дори да се приеме, че частично изпълнение е било налице – конкретно съставяне на представения бизнес – план /л. 36 и сл. – оспорен като неподписан и без дата на издаване/, то не може да се приеме, че същият представлява основание за задържане на получената сума. Възнаграждението не е уговорено като дължимо на части за поетапно изпълнение на поетите от консултанта задължения, а като цяло за пълно изпълнение на поетата консултантска дейност, включваща – подготовка на документи, окомплектоването и входирането им в ИСУН, вкл. след одобрение на проекта – предоставяне на консултантска помощ във връзка с отчитане изпълнението на дейностите и разходите пред финансиращия орган.