Решение № 1208 от 30.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Бургас, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500747 по описа за 2022 година

С Решение № 327/22.02.2022г., постановено по гр. дело № 747/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, поправено с Решение № 707/15.04.2022г., постановено по гр. дело № 4003/2021г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Община Бургас искове за признаване на установено, че Община Бургас дължи на дружеството следните суми: 4 443, 99 лева, представляваща стойност по доставена, отведена и пречистена вода за периода от 24.04.2018г. - 05.10.2020г. за поземлен имот, находящ се в гр.

Б., кв. Г. Е., ул. ,,М.“ № *, 353, 71 лева – мораторна лихва за периода от 25.06.2018г. до 12.03.2020г. и за периода от 14.05.2020г. до 12.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 443, 99 лева от датата на подаване на зявалението в съда на 18.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1922/2021г. по описа на БРС.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Водосвабдяване и канализация“ ЕАД, с която се претендира да бъде 1 отменено първоинстанционното решение и постановен съдебен акт от настоящата инстанция, с който бъдат уважени претенциите на ищцовата страна. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че незаконността на строежа и търпимостта на сградата нямат отношеиие към отговорността за доставяне на ВиК услуги. Развиват се подробни съображения във връзка с определяния кръг лица - потребители на ВиК услуги. Навеждат се доводи, че свръзване на имотите с ВиК мрежи и съоръжения и поддържането на същите, се явява съществена част от съдържанието на правото на собственост върху обекти в урбанизираните територии. Посочва се, че в конкретния случай не се установява по делото собственик да е учредил по надлежния ред право на строеж или друго ограничено вещно право, за да се приеме, че извършеното върху имота строителство - предмет на водоползване е в полза на трето лице.

Излагат се аргументи, че процесният строеж е общинска собственост, което води до извод за доказаност качеството ,,потребител“. Подчертава се, че ако държателят не заплати задълженията си, собственикът се задължава за стойността на услугата, независимо на чие име е била администрирана партидата. Излагат се аргументи, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, с предмет предоставяне на В и К услуги за водоснабден обект, с административен адре: гр. Бургас, кв. Г. Е., ул. ,,М.“ № *, с титуляр на партидата Р. Т..

В жалбата се твърди, че съгласно чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004г., потребители на В и К услуги са едниствено титулярите на вещни права. Посочва се, че в конкретния случай, по делото категорично се установява, че Община Бургас е собственик на водоснабдения имот и има качеството ,,потребител“, както и че е налице доставка и консумация на вода в посочения размер.. Подчертава се, че собственикът, съгласил се с откриването на лична партида на държателя, приемал да се грижи за интересите си чрез представител. В жалбата се сочи, че след като държателят не е заплатил изразходваното количество вода, потребителят следвало да изпълни посочените задължения.

Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат уважени исковите претенции.

Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни 2 разноски за двете инстанции - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

По делото е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Община Бургас, с който същата се оспорва изцяло. Посочва се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи, приемайки, че ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, не е водоснабдяван от ищцовото дружество, както и че Община Бургас няма качеството потребител по съответната партида и не е собственик на сгради с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Бургас. Навеждат се доводи, че откриването на партида на клиенти на ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД се осъществява при спазване изискванията на чл. 59 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Твърди се, че съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, новите потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор.

Подчертава се, че Община Бургас не е сключвала Договор за откриване на партида с абонатен № * и не се явявала потребител. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебно- техническа експертиза.

Претендира се решението на Районен съд – Бургас да бъде потвърдено като правилно и обосновано и да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, включително и пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Община Бургас не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от „Водоснабдяване 3 и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Община Бургас, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните суми:

- сума в размер от 4 443, 99 лева, дължими по издадени фактури за периода от 25.05.2018г. до 26.10.2020г. с отчетен период по фактури от 24.04.2018г. до 05.10.2020г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението – 18.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

- сума в размер от 353, 71 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 25.06.2018г. до 12.03.2021г., както и да бъде осъдена ответната страна да заплати на дружеството направените по делото разноски в настоящото производство и в заповедното производство.

В исковата молба се посочва, че ответната страна – Община Бургас е собственик на общински терен и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект – водоснабден имот с административен адрес – гр. Бургас, кв. Г. е., ул. „М.“ № * и със заведена партида в базата данни с абонатен номер * с титуляр на партидата Р. М. Т.. В исковата молба се твърди, че в полза на ответната страна Община Бургас е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден имот.

Посочва се, че след всяко отчитане на потребената вода, ищцовото дружество е издавало за процесния период от време данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР. Твърди се, че ответната страна е следвало да заплаща, но не е заплатила своевременно задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях.

Ответната страна по предявения иск – Община Бургас депозира пред първоинстанционния съд

Ответната страна по предявените искове – Община Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че общината не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет – 4 предоставяне на ВиК услуги и не е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ за имот с адрес – гр. Б., кв. „П.“, ул. „Ц. И. В.“ № *. В депозирания пред съда писмен отговор се посочва, че клиент, потребител, титуляр на патридата и абонат с абонатен номер е само Р. М. Т..

За да уважи отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото безспорно се установява, че при ищцовото дружество е открита партида с абонатен номер * с титуляр Р. М. Т., като водоснабденият имот е с административен адрес – гр. Бургас, ул. М. № *.

Съдът е приел, че поземленият имот е общинска собственост, но водоснабдени на посочения адрес са две жилищни сгради на калкан и за тази цел е използвана водомерната шахта на съседния парцел с друг административен адрес – гр. Б., ул. „М.“ № * и водомерът, отчита консумацията на питейна вода за ул. „М.“ № *. Съдът в своите мотиви е приел, че няма твърдения, нито доказателства, водният оператор да е открил партида на Община Бургас „служебно“ на основание чл. 60, ал. 2 от ОУ за отчитане на водоподаването в поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас.

В заключение, съдът е приел, че по делото не се установява, че е водоснабден поземления имот и Община Бургас, дори и да е негов собственик не дължи сума за доставена, отведена и пречистена вода.

По делото не се спори, че настоящият установителен иск е предявен след издадена Заповед № 187 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.03.2021г., постановена по частно гр. дело № 1922/2021г. по описа на Районен съд - Бургас и постановено Разпореждане от 19.04.2021г., постановено по частно гр. дело № 1922/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е указано на „ВиК“ ЕАД да предяви иск относно вземането си.

Съобщение за цитираното разпореждане е получено от заявителя на дата – 11.05.2021г., а искът е предявен на дата – 07.06.2021г., поради което и настоящата инстанция намира, че искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е и допустим.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.

5 правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че претенцията на ищцовото дружество за заплащане на стойността на доставена, отведена и пречистена вода касае имот с идентификатор ***, с административен адрес – гр. Б., ул. „М.“ № *, в който имот са построени две жилищни сгради на калкан, построени на уличната регулационна линия. От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че водоснабдяването с питейна вода се осъществява от водомерна шахта, която се намира в съседния парцел с административен адрес – гр. Б., ул. „М.“ № * и през процесния период от време доставената и консумирана питейна вода на сградите е измервана от монтирано измервателно устройстно и е отчитана електронно от служителите на водния оператор, като е открита партида – * в прорамата на „ВиК“ ЕАД със седалище гр. Бургас. Установява се и обстоятелството, че в момента на огледа връзката е изразяна, измервателното устройство е демонтирано и захранването е прекъснато, след като е била изрязана тръбната връзка и е затапено отклонението на захранващия тръбопровод. В своето заключение, вещото лице по извършената експертиза изрично посочва, че за процесния период измервателния уред е бил един и се е намирал монтиран във водомерна шахта, която е изградена в съседния парцел, като същевременно посочва, че предвид обстоятелството, че абонатния номер има монтирано измервателно устройство, то за отчетния период доставената и консумирана вода, която е преминала през това устройство е в размер на 1 529 куб.м.