Решение № 14 от 20.01.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Провадия, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20243130200428 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН . Образувано е по жалба на Е. М. Д., ЕГН **********, против наказателно постановление №24.0324-000519/13.09.2024г. на Началник на група в ОД на МВР-В., РУПровадия, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание –„Глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че не е осъществявал действията, описани в него.

Административнонаказващия орган не взема становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си, като поддържа написаното в жалбата, че не е осъществил вмененото му административно нарушение. Не оспорва, че на процесната дата се е 1 придвижвал с автомобил на посоченото в АУАН и обжалваното НП място, но по никакъв начин не е създал предпоставка за ПТП, като не определя превъртането на гумите, като „дрифт“, а го отдава на неопитността си и порязкото отпускане на съединителя на автомобила. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира и присъждането на адвокатско възнагражнетие.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалване на наказателното постановление и отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 320 от НПК.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, се установи следното от фактическа страна:

На 08.08.2024г. около 15,50 часа въззивника се придвижвал с лекия си автомобил „Ауди А3“ с рег.*** в гр.Д., обл.В. по ул.Цар Симеон“ до бл.6 в посока ЖП-гара Д., където посетил ловно-рибарски магазин. При потеглянето от магазина, движейки се направо потеглил по-рязко, като превъртял задвижващите колела на автомобила. Това негоово действие било забелязано от св.С. Г. Х.-служител на У-Д., който веднага му изсвирил с уста и той спрял.

Поискал му документите и му обяснил, че за това негово действие ще му бъде съставен АУАН.

На същата дата св. С. Г. Х. съставил АУАН на въззивника, като в него описал, че с действията си е нарушил разпоредбите на чл.104б, т.2 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Акта бил връчен на Д., който го подписал без възражения. Такива са постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 13.09.2024 г. въз основа на акта за утановяване на административно нарушение било съставено процесното наказателно постановление, което на 01.11.2024 г. било връчено на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите С. Г. Х., К. С. К. и Ю.Н.Ю.

При така установените факти съдът достигна до следните правни 2 изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, но санкционираната деятелност е несъставомерна по приложения от наказващия орган чл. 104б, ал.

2 от ЗДвП.

Съдът достигна до този правен извод анализирайки показанията на свидетеля-очевидец на деянието- С. Г. Х. и познавайки пътния участък в района.

В съдебно заседание свидетелят заявява, че се е намирал пред У Д., като вниманието му е било привлечено от свистенето на автомобилни гуми.

Свидетеля е възприел 3 метрова черна диря на асфалта. Участъка бил прав път с разположени автомобили и от двете страни. В разпита си същият не говори за поднасяне на автомобила.

Определението за форсиране е предизвикване на по-бързо задвижване, в случая на автомобил. Описаното движение не съставлява такова, с което да е нарушена правна норма на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП . Със същата е въведена забрана за използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В акта за установявяне на административно нарушение и в наказателното постановление са описани действия, за които се твърди, че са извършени от наказаното лице, които принципно съставляват нарушение на забраната на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП , но от събраните доказателства се установява, че те не са били осъществени. В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е използвал техника на шофиране, като при потегляне на управляваното моторно превозно средство изфорсирва двигателя и тръгва рязко губейки сцепление на предна ос и пробоксува, с което създава опасност за участниците в движението.

От показанията на св. Х. не се установява въззивника да е извел извън контрол моторното превозно средство презавивайки. Той се е придвижвал в прав участък.

Действително автомобилът за много кратко време се е движел с рязко ускорение и е спрял непосредствено след подаването на сигнала, като това действие обаче не може да се окачестви като преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, защото автомобилът през цялото време е бил под 3 контрола на водача.

Макар към настоящия момент в българското законодателство да липсва легално определение на понятието „дрифт“, което в буквален превод означава „плъзгане, пързаляне“, съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често автомобил/ извън контрол чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата обществена опасност на това деяние, което в настоящия случай липсва.

Приплъзване е налице, но то може да се получи и при неправилно избрана скорост от страна на водача при осъществяване на завой. Допуснатото неправилно приложение на материалния закон налага отмяна на процесното наказателно постановление. Такава се налага и предвид обстоятелството, че деятелността на жалбоподателя не би могло да се подведе под друга, съдържаща се в ЗДвП, санкционна норма.

Поради гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП в частта касаеща нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, въззивника няма възражения, като в тази му част същото следва да бъде потвърдено При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН , право на разноски има жалбоподателя и в конкретния случай те следва да се присъдят, доколкото по делото са представени доказателства за реално понесени разноски-договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 500 лева.

Съобразно изхода на делото и съразмерно уважената част от обжалваното НП на въззивника се дължи сумата от 491.80 лв. за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

От страна на АНО не се прави искане за присъжданена разноски.

По гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24.0324-000519/13.09.2024г. на Началник на група в ОД на МВР-В., РУ-Провадия, с което на Е. М. Д., ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3 -то от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№24.0324000519/13.09.2024г. на Началник на група в ОД на МВР-В., РУ-Провадия, с което на Е. М. Д., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание –„Глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. В. да заплати на Е. М. Д., ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 491.80 (четиристотин деветдесет и един лева и 80 ст.) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. В. на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5