Решение № 48 от 05.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20221110213275 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. Г. В. против Наказателно постановление № Р-10218/21.09.2022 г., издадено от зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 351, ал. 1, т. 3 КСО, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 177, ал.

2, т. 2 вр. §1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подб. „аа“ ДР КСО.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недопустима правна конструкция (липса на извършител); за процесуални нарушения (non bis in idem; противоречие между АУАН и НП; непрецизно описание – не се сочат конкретни действия на жалбоподателя; неправилно определена дата на нарушението); за негоден субект на отговорност; за субективна несъставомерност; за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като взема отношение по наведените от жалбоподателя доводи.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

При осъществявания от КФН ежедневен дистанционен надзор за спазване на нормативните изисквания при инвестиране средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване било установено, че през месец декември на извънборсов пазар (ОТС) са сключени 1 множество сделки за продажба на дялове на колективни инвестиционни схеми по чл. 176, ал. 1, т.

11 КСО, от името и за сметка на управлявания от ***, универсален пенсионен фонд. Посочените сделки били сключени, чрез посредничеството на инвестиционните посредници *** и ***.

С цел извършване на дистанционна проверка за спазване на изискванията на чл. 177, ал. 2 КСО, във връзка с посочените по-горе констатации, касаещи финансовите инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 11 КСО, били изпратени писмо с изх. № РГ-03-176-1/31.01.2022 г. до Реал Финанс“ АД и писмо с изх. № РГ-03-190-6/31.01.2022 г. до *** за сделките, сключени на извънборсов пазар през месец декември 2021 г., с цел - установяване на насрещните страни по тях. С писмо с вх. № РГ-03190-6/08.02.2022 г. инвестиционният посредник

*** предоставил нареждане

№

36170042272/23.12.2021 г. за продажба от името и за сметка на управлявания от *** *** на извънборсов пазар на дялове на договорен фонд *** управляван от ***, с ISIN код на емисията:

*** за 25 800 броя дялове, при единична цена 7,5697 лева и обща стойност на сделката 195 298,26 лв. От потвърждението за сключената сделка било установено, че същата е сключена на 23.12.2021 г. в 19:12:29 ч., с дата на сетълмент 30.12.2021 г. От цитираното писмо на *** било установено, също така, че като насрещна страна по сделката е посочен инвестиционният посредник ***.

С писмо изх. № PF-03-176-1/07.03.2022 г. била изискана от *** допълнително информация и документи за гореописаната сделка. В тази връзка, с писмо с вх. № PF-03-176-1/11.03.2022 г., *** предоставило Нареждане за покупка № 40663023296/23.12.2021 г., с което *** подало на извънборсов пазар нареждане за покупка на дялове на договорен фонд *** управляван от ***, с ISIN код на емисията: *** за 25 800 броя дялове, при единична цена 7,5697 лева и обща стойност на сделката 195 298,26 лв. От потвърждението за сключената сделка било установено, че същата е сключена на 23.12.2021 г. в 19:12:29 ч., с дата на сетълмент - 30.12.2021 г. От нареждането за покупка, от потвърждението за сключената сделка, както и от съпътстващата ги декларация по чл.

66, ал. 2 ЗМИП било установено, че документите са били подписани от изпълнителния директор на *** Р. Г. В., заедно с прокуриста на дружеството - ***

В хода на извършената проверка на обстоятелствата, свързани с горепосочената сделка за продажба на дялове на договорен фонд, била извършена и проверка за свързаност между ***, управляващо пенсионния фонд и купувача - ***. При справка направена в Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията по партидата на ***, било установено, че едноличен собственик на капитала е ***, т.е. *** упражнява пряко контрол, спрямо другото дружество, по смисъла на § 1, ал. 2, т. 4 буква „а" от ДР на КСО, тъй като могло да упражнява повече от половината от гласовете в общото събрание на акционерите на ***.

С оглед проверка на актуалното състояние на акционерните участия на всички пенсионноосигурителни дружества, с писмо изх. № 09-6-11/25.01.2022 г. били изискани извлечения от акционерните книги на дружествата към определени дати, в т.ч. и към 23.12.2021 г. г. и 30.12.2021 г. С писмо, вх. № 09-6-11/28.01.2022 г. „Централен депозитар“ АД представил изисканата информация, в т.ч. и извлечения от акционерната книга на ***. От представения Акт за актуално състояние от „Централен депозитар” АД към 23.12.2021 г. и към 30.12.2021 г. акционери в *** с над 5% от капитала били *** - с 50,04 %, *** - с 24,82%, *** - с 9,71% и *** - с 7,68%.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на свидетеля В. С.; АУАН; НП; писмо, изх. № РГ-03-176-1/31.01.2022 г.; писмо, вх. № РГ-03-1761/07.02.2022 г. с приложения; писмо, изх. № РГ-03-190-6/31.01.2022 г.; писмо, вх. № РГ-03-1906/08.02.2022 г. с приложения; писмо, изх. № РГ-03-176-1/07.03.2022 г.; писмо, вх. № РГ-03-1761/11.03.2022 г. с приложения; писмо, изх. № 09-6-11/25.01.2022 г.; писмо, вх.№ 09-6-11/28.01.2022 г.; извлечение от книгата на акционерите на *** към дати 23.12.2021 г. и към 30.12.2021 г.; разпечатка от ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на ***; заповед за компетентност на актосъставителя; наказателни постановления № Р-10-203/21.09.2022 г., № Р-10-207/21.09.2022 г., № Р-10-210/21.09.2022 г., № Р-10-213/21.09.2022 г. и № Р-10-216/21.09.2022 г.; справка от ***.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a 2 contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.

Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Доводите на жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения са неоснователни.

На първо място, пристъпването към съставяне на наказателно постановление, от страна на наказващия орган, съставлява имплицитно произнасяне по визираните в разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН въпроси, като липсата на обсъждане на възраженията (в принципен план), нееднократно е било коментирано от касационната инстанция (напр. Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в) като търпящо процесуална критика, но не и в контекста на отменителните основания.

На следващо място, в принципен план, коректно се цитира разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗКФН. Същевременно, обаче, формалното начало на административнонаказателното производство е обвързано със съставянето на АУАН (реално, след този момент възниква фигурата на привлеченото към отговорност лице, респективно – правото на защита), а констативният документ е темпорално разположен в предходен момент. В този смисъл, наличието или не на такъв би могло да бъде коментирано, в контекста на вътрешноорганизационните отношения в рамките на контролиращата институция или дори на доказаността на административнообвинителната теза, но не и в светлината на съществените процесуални нарушения.

3

Възражението non bis in idem също не би могло да бъде споделено. Дори повърхностен прочит на наличните по преписката наказателни постановления налага извод, че независимо от съвпадението в датата на деянията, касае се за придобиване на активи на различни фондове за ДПО (*** ***; ***; ***; *** и ***), т. е. за самостоятелни търговски сделки (въз основа на различни нареждания до ИП ***), всяка от които, при наличие на допълнителните съставомерни признаци, съставлява самостоятелно основание за ангажиране на отговорност.

Коректно се твърди от жалбоподателя, че противоречието между АУАН и НП (с уточнението - когато се касае за съставомерни признаци на изпълнителното деяние) съставлява процесуално нарушение, от категорията на съществените (в този смисъл е и константната съдебна практика, например Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.). Не само в НП, но и в процесния АУАН, обаче, е записано, че задължението за спазване на забраната по чл. 177, ал. 2, т. 2 КСО е вменено в тежест на свързаното лице на пенсионноосигурителното дружество, а именно - ***. Налице е изрично твърдение, също така, че в резултат на сключената сделка за придобиване на финансовите инструменти, същите са придобити от ***. Тези факти и обстоятелства са посочени в АУАН и НП и между тях няма противоречие. В този смисъл, не е налице разминаване между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като в атакуваното наказателно постановление не са въведени нови фактически твърдения, които да не са били предявени с АУАН. От подробно изложените в АУАН и НП фактически констатации не е налице неяснота по въпроса - кое е задълженото лице, респективно - кое е лицето, нарушило забраната на чл. 177, ал. 2, т. 2 КСО. Задължено лице по цитираната норма е *** и само то може да бъде извършител на нарушението, а допустител в случая е представляващият *** Р. Г. В., действала съвместно с другия представляващ дружеството.

Отправя се твърдение и за непрецизно описание на нарушението, изразяващо се в липсата на конкретизация на действията на жалбоподателя. Доколкото допустителството се реализира не чрез действие, а чрез бездействие, то и подобна липса не би могла да бъде обект на процесуална критика.