Разпореждане № 156705 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 156705 гр. С., 29.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №

20241110137954 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

29.10.2024 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град С.

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С. като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело № 37954 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от „..........” ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.”, ж.к.

1

„............, представлявано от управителя Р.И.М-Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против С. И. С., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „.........., за сумата от 630,25 лв. - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 753856 от 20.01.2022 г., сключен между С. И. С. и „..........“ ЕАД, и договор за цесия от 24.01.2024 г., сключен между „..........“ ЕАД и „..........” ЕООД, сумата от 120 лв. – такси, сумата от 78,50 лв. - лихва за забава за периода от 20.06.2023 г. до 19.06.2024 г., със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 29.10.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 630,25 лв. - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 753856 от 20.01.2022 г., сключен между С. И. С. и „..........“ ЕАД, и договор за цесия от 24.01.2024 г., сключен между „..........“ ЕАД и „..........” ЕООД, със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 201,53 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 120 лв. – такси, сумата от 78,50 лв. - лихва за забава за периода от 20.06.2023 г. до 19.06.2024 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за стоков кредит от 20.01.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.

Претенциите за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, и за такси за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва да 2 бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „..........” ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.”, ж.к. „............, представлявано от управителя Р.И.М-Т., против С. И. С., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „.........., за сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/ – такси, сумата от 78,50 лв. /седемдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 20.06.2023 г. до 19.06.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3