Решение № 2063 от 16.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2063 гр. С., 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110157521 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Д. Г., чрез адв. Р., срещу „С.Г.Груп” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата в размер на 222,23 лв. - главница за ползвани далекосъобщителни услуги от 25.06.2009 г. до 24.07.2009 г., за която сума бил издаден изпълнителен лист от 23.05.2013 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 3075/2018г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с изпълнителен лист от 23.05.2013 г., издаден по гр.д. № 14895/2012 г. по описа на СРС, 84 състав, е била осъдена да заплати на „С.Г.Груп“ ЕАД следните суми: 222,23 лева, представляваща главница за ползвани далекосъобщителни услуги от 25.06.2009 г. до 24.07.2009 г.; 65 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.07.2012 г., както и 169 лв. разноски по делото. По молба на ответното дружество и въз основа на горецитирания изпълнителен лист било образувано изп. д. № 1738/2013 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова по което били предприети принудителни изпълнителни действия срещу ищцата в периода от образуване на изпълнителното дело – 16.06.2013 г. до 10.07.2013 г. Твърди, че на 20.03.2018 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което взискателят взел обратно изпълнителния лист и образувал ново изпълнително дело със същия изпълнителен лист под № 3075/2018 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова. Поддържа, че изп.д. № 3075/2018 г. било образувано на 26.11.2018 г. – повече от пет години от последното годно изпълнително действие от 10.07.2013 г., с което изтекла предвидената в закона петгодишна давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 222,23 лв. - главница за ползвани далекосъобщителни услуги от 25.06.2009 г. до 24.07.2009 г. по изпълнителен лист от 23.05.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 14895/2012 г. по описа на СРС, ГО, 84 състав, за събирането на която е образувано изп.д. № 1738/2013 г. по описа на 1

ЧСИ Сия Халаджова, поради погасяването на вземането по давност. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв. В., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че противно на изложеното в исковата молба, вземането по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се погасява с общата петгодишна погасителна давност. Оспорва твърдението в исковата молба, че за периода от извършване на последното действие по изп.д. № 1738/2013 г. до образуване на изп.д.№ 3075/2018 г. на ЧСИ Сия Халаджова вземането било погасено по давност.

Твърди, че молбата за образуване на изп.д. при ЧСИ Халаджова, по която било образувано изп.д. № 3075/2018г. била подадена на 20.03.2018 г., като до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не била текла.

Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 23.05.2013 г. в полза на "С.Г.Груп" ЕАД е бил издаден изпълнителен лист срещу Л. Д. Г. въз основа на заповед за изпълнение от 19.07.2012 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14895/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 84 състав, за следните суми: 222,23 лв. – неизплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 25.06.2009 г. до 24.07.2009 г., ведно със законната лихва за периода от 12.07.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 65 лв. за периода 13.08.2009 г. до 28.05.2012 г. и 169 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 10.06.2013 г. молба до частен съдебен изпълнител Сия Халаджова, с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата било поискано да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника, а ако няма такава, да се наложи запор по банковите му сметки. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 20138630401738, като със съобщение с изх. № 38049 от 12.07.2013 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която била връчена на 15.08.2013 г.

На 12.07.2013 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество банки, получени на 16.07.2013 г., като със съобщение изх. № 167085 от 17.07.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ Сия Халаджова на 22.07.2013 г., че запорът бил наложен по наличната сметка на длъжника, като върху вземането на длъжника по посочената сметка имало и други претенции.

На 09.08.2013 г. била подадена молба от взискателя, чрез упълномощен представител, до ЧСИ Сия Халаджова, с която на основание чл. 18 ЗЧСИ било възложено на частния съдебен изпълнител да определи начин на изпълнение срещу длъжника по образуваното срещу същия изпълнително дело.

Със съобщение с изх. № 62802 от 14.10.2013 г. до длъжника била изпратена призовка за принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело, чрез извършване на опис, оценка и изземване на движми вещи, собственост на Л.Г., находящи се на адрес: гр. С., ж.к.

„Д.-1“, бл. 117, вход“, етаж, ап. 18 на 10.12.2013 г. от 10:00 часа.

На 15.11.2013 г. била подадена молба от длъжника Л. Д. Г., чрез нейната дъщеря, с която било поискано отлагане на описа на движими вещи, като било изразено желание от длъжника да внася по 20 лв. Цитираната молба била оставена без движение от ЧСИ до представяне на платежно за първа вноска по сметка на ЧСИ в срок до 30.11.2013 г.

Впоследствие осъществила плащане на сумата от 20 лв. на 28.11.2013 г. (л.109 от делото).

2

С молба вх. № 82609/30.08.2017 г., подадена от „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв. Г., до ЧСИ Сия Халаджова, взискателят поискал да бъде извършена справка в регистъра на БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличие на такива, да бъде наложен запор на същите за обезпечаване на вземането на взискателя. Било поискано да бъде направена и справка за получавано от длъжника трудово възнаграждение или пенсия, както и за други вземания от всякакво естество, и да бъде наложен запор върху тях.

С постановление от 20.03.2018 г. на ЧСИ Сия Халаджова изпълнителното производство по изп.д. № 1738/2013 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С молба вх. № 21351 от 15.05.2018 г., подадена от „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв. Г., до ЧСИ Сия Халаджова, взискателят поискал да му бъде предоставен обратно изпълнителният лист в оригинал, което било сторено с приемо-предавателен протокол от 26.11.2018 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 26.11.2018 г. молба до частен съдебен изпълнител Сия Халаджова, с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата на взискателя на частния съдебен изпълнител били възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 20188630403075, като със съобщение с изх. № 64042 от 26.11.2018 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която била връчена на 13.12.2018 г. при отказ.

На 26.11.2018 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество банки, получени на 27.11.2018 г., като със съобщение изх. № 17-10-152702 от 27.11.2018 г.

„Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ Сия Халаджова, че запорът бил наложен по наличната сметка на длъжника, като върху вземането на длъжника по посочената сметка имало и други претенции.

С молба вх. № 47120/07.08.2019 г., подадена от „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв. Г., до ЧСИ Сия Халаджова, взискателят поискал да бъде извършена справка за наличие на открити банкови сметки на името на длъжника и при наличие на такива, да бъдат наложени запори.

Било поискано да бъде направена и справка за получавано от длъжника трудово възнаграждение и да бъде наложен запор върху него, както и да бъде извършена справка за наличие на моторни превозни средства на длъжника и съответно да бъдат наложени запори, а при липса на такива да бъде насрочен ден и час за извършване на опис и оценка на движими вещи.

Със съобщение с изх. № 67527 от 11.12.2019 г. до длъжника била изпратена призовка за принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело, чрез извършване на опис, оценка и изземване на движми вещи, собственост на Л.Г., находящи се на адрес: гр. С., ж.к.

„Д.-1“, бл. 117, вход“, етаж, ап. 18 на 30.01.2020 г. от 15:00 часа.

С молба вх. № 51491/28.09.2021 г., подадена от „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв. Г., до ЧСИ Сия Халаджова, взискателят поискал да бъде извършена справка за валидни трудови договори на длъжника Л.Г. и при наличие на такива да бъде наложен запор, а при липса на валидни трудови договори да бъде насрочен ден и час за извършване на опис и оценка на движими вещи.

На 21.12.2021 г. до длъжника било изпратено съобщение от ЧСИ Сия Халаджова, с което Л. Д. Г. била уведомена за наложен запор до размера на задължението върху пенсията й, изплащана от НОИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не 3 законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателните си установителни искове на тригодишна погасителна давност, текла от 10.07.2013 г. - последното изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнително дело 20138630401738, като сочи, че считано от 10.07.2015 г. делото е било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Т. е. претенциите са основани на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.

Предвид това, че са предявени от ищеца отрицателни установителни искове, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три години, както счита ищецът). Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.