Решение № 519 от 17.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Варна, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110205443 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „И Ес Ай България” ООД, с ЕИК:

201504261, със съдебен адрес в гр. Варна, бул. „Приморски“ № 43 против Наказателно постановление № 719718-F719170/18.08.2023г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

В жалбата се посочва, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като не е налице фактическия състав на претендираното за извършено нарушение, а процесното фискално устройство е издавало касови бонове отговарящи на всички изисквания на разпоредбата на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредбата, като допускането на фактическа грешка в един от издадените бонове не следва след себе си автоматичен извод, че касовия апарат не издава касови бонове с необходимото съдържание. Моли се за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се представлява от представител, който поддържа жалбата изцяло на заявените в нея основания и заявява, че грешката в отразяването на артикула се дължи на погрешно натиснато копче от служителка на дружеството поради притеснение от проверката и необходимостта от едновременно обслужване на клиенти по същото време, която в крайна сметка е довела по надвнасяне на ДДС, като вместо 12 стотинки са били заплатени 25 стотинки, с което наказващият орган е бил облагодетелстван.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна 1 юрисконсулт Ф. моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, тъй като в процесния бон освен неправилно посочване на бар групата е била объркана и данъчната група, в която е следвало да бъде отразена продажбата. Пледира за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2023г. в 12:38 часа служители на НАП и в частност св. М. И. извършил проверка на търговски обект по смисъла на пap. 1, т.41 от ПР на ЗДДС - семеен хотел Албиция, находящ се в гр. Варна, местност Прибой 151, стопанисван от „И Ес Ай България“ ООД, с ЕИК: 201504261 в хода на която бил изведен печат от клен от бон 008010 до 008010, от изведения ФКБ 008010/ 27.07.2023г на стойност от 89.32лв , от който било установено, че продажбата на артикул на стойност от 1.50лв е отразена на фискалното устройство като „БАР" със сума от 1.50лв от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ) модел: DAISY PERFECT М 01 с регистрационен номер 4490521 с ИН на ФУ DY488275 и ИН на ФП 36646248, като същата не съдържа указаните в чл. 26, ал. 1, т.7 на Наредба №Н-18/2006г. на МФ задължителни реквизити: наименование на Приложена е фактура 1000007880 от 27.07.2023 , който номер не е отразен в издадения касов бон.. Установено е, че същата не съдържа указаните в чл. 26, ал. 1, т.7 на Наредба №Н-18/2006г. на МФ задължителни реквизити: наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. На издадения фискален касов бон като наименование на стоката, количество и стойност по видове стоки е изписано единствено „БАР" за сумата 1.50лв, като липсва информация за количество и точно наименование на същата.

В проверявания обект се използва едно ФУ в хотела, ресторант и бар-фоайе.

В хода на проверката са представени още фактура 1000007880 от 27.07.2023 , който номер не е отразен в издадения касов бон, поради което и не е съобразена от наказващия орган, както и други касови бонове за други стоки и продажби, от които е видно, че фискалното устройство притежава възможност за отбелязване на количество и вид на съответните артикули.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от показанията на св. М. И. – актосъставител, както и от всички налични по преписката писмени доказателства между които не съществуват никакви противоречия.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от процесуално легитимирано лице (наказаното юридическо лице) и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон.

В случая спор по фактите няма, защото от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че действително издадената касова бележка частично не съответства с изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 2 г.

Това в пълна степен се потвърждава от показанията на актосъставителя и приложения по делото клен от бон 008010 до 008010, от изведения ФКБ 008010/ 27.07.2023г.

Управителят на търговеца по никакъв начин не оспорва извършеното нарушение и в този смисъл съдът приема, че действително е налице нарушение на тази норма, което се санкционира на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като единствено посочва, че издаването й се дължи на технически пропуск на служителя поради необходимостта от едновременно изпълнение на служебните си задължения и съдействие на проверяващите за извършване на проверката – предоставяне на изискуеми документи, което обстоятелство се потвърждава от документите по преписката (че проверката е била по време на издаването на процесния документ).

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. касовата бележка трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

От приложения по делото документ се установява, че същата не съдържа единствено реквизита "наименование на стоката".

В случая съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл. 28 вр. § 1, т. 4 от ЗАНН.

На първо място по делото се установява, че това е първо нарушение на данъчното законодателство от страна на наказания търговец, тъй като видно от самото наказателно постановление това изрично е отбелязано в него.

На следващо място, но не и по значение, в хода на проверката не са открити никакви други нарушения на това законодателство, от което следва изводът, че този търговец поначало стриктно изпълнява законовите си задължения в търговската си дейност.

Друг момент при преценката на критериите по чл. 28 от ЗАНН е обстоятелството, че стойността на покупката изцяло съответства на стойността на закупения артикул (като за продажбата е представена и фактура, която макар да не е посочена в клена съответства на закупените артикули по вид и дата на заплащане).

Отделно от това нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н– 18/13.12.2006 г. съдържа 17 различни изисквания към фискалната касова (реквизитите, посочени в т. 1 – т. 17), а в процесната такава липсва описание единствено на вида стока; дори не и количество, тъй като е закупена единична бройка, което по преценка на съда на практика по никакъв начин не накърнява интересите на фиска.

В този смисъл съдът намира, че неизпълнението на това нормативно задължение на търговеца към държавата е с липса на всякакви вредни последици, като същевременно са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства при отсъствие на всякакви 3 отегчаващи такива.

Обобщено казано, очевидно се касае за нарушител, чието административно нарушение е изолирана проява в дейността му, като търговец и е следвало единствено да бъде предупреден, че при повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, а нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 719718-F719170/18.08.2023г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „И Ес Ай България” ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „И Ес Ай България” ООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на този съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4