Определение № 13663 от 24.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13663 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Гражданско дело № 20251100109885 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 92986/16.09.2020 г., подадена от М. А. Г. срещу В. А..

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, както следва:

1. за сумата от 26 666 лв. – частична претенция от 500 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца Г. в резултат на заснемането й от ответника на сутринта на 23.07.2020 г. в гр. Пловдив пред и във сградата на Съдебната палата и излъчването на записа в предаването на ответницата по TV+ под надслов „Да избягаш от Темида като прокълнеш съдията“, излъчено на 15.09.2020 г., както и в други медии и сайтове, а именно на YouTube канала и на фейсбук страницата на ответницата, както и на уебстраницата на АФЕРА.БГ – https://afera.bg/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба – 16.09.2020 г. – до окончателното погасяване на задължението.

2. за сумата от 26 666 лв. – частична претенция от 500 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца Г. в резултат на представянето й от ответницата като виновна по повдигнатото й обвинение по нохд № 236/2020 г. по описа на ОС-Пловдив, при все че по делото все още не била постановена присъда, извършено чрез тенденциозно представяне на информация посредством включени в предаването на ответницата по TV+ под надслов „Да избягаш от Темида като прокълнеш съдията“ коментари на ответницата, както и чрез поместените в него интервюта с трима свидетели и с наблюдаващия прокурор, излъченото на 15.09.2020 г., както и в други медии и сайтове, а именно на YouTube канала и на фейсбук страницата на ответницата, както и на уебстраницата на АФЕРА.БГ – https://afera.bg/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба – 16.09.2020 г.

– до окончателното погасяване на задължението.

3. за сумата от 26 666 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца Г. в резултат на невярна информация, представена от ответницата в излъченото на 15.09.2020 г. по TV+ предаване под надслов „Да избягаш от Темида като прокълнеш съдията“, за извършено от ищеца документно престъпление – подаването на декларация за семейно и имотно състояние от 2016 г. с невярно съдържание, въз основа на която тя била освободена от заплащането на държавна такса, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба – 16.09.2020 г. – до окончателното 1 погасяване на задължението.

В исковата молба и подадените в изпълнение на дадените на ищеца указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК уточнителни молби – молба вх. № 138/15.02.2021 г., подадена при висящността на първоначално образуваното по исковата молба гр. дело № 9778/2020 г. по описа на СГС преди намаляването на исковете, и молба вх. № 366523/14.11.2024 г., подадена при висящността на гр. дело № 21310/2022 г. по описа на СРС преди увеличаване на исковете до актуалния им размер – са изложени твърдения, че на сутринта на 23.07.2020 г. при пристигането й пред Съдебната палата в гр. Пловдив, където М. А. Г. била призована да се яви в открито съдебно заседание по образуваното срещу нея нохд № 236/2020 г., ответницата започнала да я снима въпреки изразеното от ищцата по недвусмислен начин чрез думи и жестове несъгласие.

Впоследствие, на 15.09.2020 г., записът бил излъчен в предаването на ответницата по TV+ под надслов „Да избягаш от Темида като прокълнеш съдията“, както и в други медии и сайтове, а именно на YouTube канала и на фейсбук страницата на ответницата, както и на уебстраницата на АФЕРА.БГ – https://afera.bg/. Ищцата счита, че със заснемането й при недвусмислено заявено от нея несъгласие и последващото излъчване на записа в посоченото предаване, ответница е допуснала нарушение на конституционноустановеното й правото на неприкосновеност на личния живот, като претендира обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в резултат на правонарушението. Поради тенденциозното представяне на информацията посредством включените в предаването коментари на ответницата, както и чрез поместените в него интервюта с трима свидетели и с наблюдаващия прокурор, ищцата била представена като виновна по повдигнатото й обвинение, при все че по делото – нохд № 236/2020 г. по описа на ОС-Пловдив – все още не била постановена присъда.

Ищцата счита, че с това си поведение – преднамереното й представяне като виновна по повдигнатото обвинение, при незачитане на презумпцията за невиновност – ответницата е извършила неправомерно посегателство върху нейната чест, достойнство и добро име, като претендира обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в резултат на правонарушението. Освен изложеното в исковата молба се посочва, че в предаването била представена и невярна информация за извършено от ищцата документно престъпление с подаването на декларация за семейно и имотно състояние от 2016 г. с невярно съдържание, въз основа на която тя била освободена от заплащането на държавна такса. Поместените в предаването на ответницата клеветнически твърдения според ищцата представляват неправомерно посегателство върху честта, достойнство и добро й име, въз основа на което претендира обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в резултат на правонарушението.

По допустимостта на частичните искове

С исковата молба са предявени два частични иска, с всеки от които се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 666 лв., при твърдян общ размер на всяка от претенциите от 500 000 лв.

Исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване в какво се състои искането – арг. от чл. 127, ал. 1, т.

4 и 5 ГПК, като конкретната преценката за редовност е различна в зависимост от особеностите на предмета на правния спор. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право, като при искове за парични вземания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума. В същото време законът допуска пред един съд или пред няколко различни съдилища да бъдат предявени за разглеждане едновременно няколко частични иска за различни части от едно и също вземане – арг. от чл. 126, ал. 1 ГПК – в който случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно до 2 влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – в този смисъл съображенията от мотивите по т. 3 от тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Тази особеност на частичните искове намира типично отражение върху изискванията за редовност на исковата молба в случаите на заведени няколко частични иска за различни части от едно и също вземане, и в частност върху тези, отнасящи се до петитума. В тези случаи, освен размера на предявената част от вземането и неговата обща стойност, ищецът следва да посочи за коя конкретна част от вземането се предявява иска, така че същата да бъде разграничена от останалите. За да се постигне това е необходимо в исковата молба да бъде посочено за коя част от вземането се отнася иска, което означава освен стойността на предявената част да се посочи и нейната поредност, т.е. мястото, реда, който тази част заема спрямо останалите заведени частични искове. Това изискване не се отнася до първоначалната искова молба, в която е достатъчно да бъде посочен размерът на претендираната част и общия размер на вземането, но във всяка последваща искова молба следва да се съдържат данни за поредността на предявената с нея част. Производството по последващите частични искове следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск, като в случай че същият бъде уважен, съдът възобновява спряното производство по следващият по ред частичен иск. При уважаване на този иск се процедира по същия начин – съдът възобновява спряното производство по следващият по ред частичен иск. При всички случаи обаче поредността, в която се предявяват отделните части от вземането следва да бъде известна, поради което следва да бъде посочена в петитума на исковата молба.

Предвид изложеното, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 126, ал. 1 ГПК, с разпореждане № 11938/24.04.2026 г. съдът е указал на ищеца да посочи колко на брой частични искови претенции със същия предмет (на предявените с процесната искова молба) е предявил срещу ответника А., като индивидуализира всяка от тях с посочване на 1) номера на всяко дело, образувано по всеки частичен иск за обезщетение за вреди от всяко от процесните деяния, актуален към настоящия момент в зависимост от това пред кой съд е висящо делото, 2) датата на исковата молба по всеки от частичните искове за обезщетение на вреди от всяко от деянията, 3) сумата, която се претендира с всеки частичен иск и за всяко от деянията, идентично с някое от процесните, 4) за коя част от всяко вземане за обезщетение е всеки частичен иск (напр. с иска по дело … се претендира сумата от … лв., което е първа част от вземането, с иска по … дело се претендира сумата от 2 000 лв., което е втора част от вземането и т.н. за всеки иск – за всяко от обезщетенията, които са предмет на делото), 5) за коя част от вземането по всека от претенциите е предявен всеки от настоящите частични искове (съобразно дадения пример), като на ищеца е указано, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

В изпълнение на дадените й по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указания ищецът Г. е подала молба вх. № 61739/07.05.2026 г., в която отрича срещу ответницата да са завеждани други искове за различна част от процесните вземания.

При извършена от съда служебна справка в ЕИСС се установява, че противно на изложеното в молбата от 07.05.2026 г., ищецът е подал общо четири на брой искови молби срещу ответника А., с които е предявил различни части от вземанията, предмет на частичните искове, предявени с процесната искова молба вх. № 92986/16.09.2020 г..

Освен нея това са 1) искова молба вх. на СРС № 9005832/16.09.2020 г., по която е образувано гр.д. № 44555/2020 г. по описа на СРС, и която понастоящем (след увеличаване на исковете) се разглежда по гр.д. № 3008/2025 г. по описа на СГС, 2) искова молба вх. 122500/20.10.2025 г., по която е образувано гр.д. № 11734/2025 г. по описа на СГС, и 3) искова молба вх. на СРС № 347567/24.10.2025 г., по която е 3 образувано гр.д. № 49912/2025 г. по описа на СТС, която понастоящем (след увеличаване на исковете) се разглежда по гр.д. № 3673/2026 г. по описа на СГС.

Както вече беше посочено, когато ищецът е подал няколко искови молби, с които предявява няколко частични иска, отнасящи се до различни части на едно вземане, петитумът на исковата молба следва да съдържа данни за общата стойност на вземането, за размера на частта, която се предявява, както и за поредността й, т.е. за реда на тази част с оглед останалите предявени части от вземането. Последното изискване не се отнася до първоначалната искова молба, когато същата е предявена самостоятелно, доколкото в този случай може да се заключи, че намерението на ищеца е било да предяви първата част от вземането – първоначалната му частична претенция е допустима, предявена единствено по този начин – като на този етап не е известно дали предстои да бъдат предявени и други части от вземането. Когато обаче исковата молба не е предявена самостоятелно, т.е. когато ищецът предяви няколко частични иска за различни части от вземането с няколко искови молби, които подава едновременно – в един и същ ден – но пред различни съдилища, частичните искови претенции отново следва да бъдат индивидуализирани с посочване на тяхната поредност. В този случай намерението на ищеца не може да бъде изведено от обстоятелствата.

Настоящият случай е именно такъв. На 16.09.2020 г. ищецът е подал две искови молби – вх. на СРС № 9005832/16.09.2020 г., по която в 11:52 часа на 17.09.2020 г. е образувано гр.д. № 44555/2020 г. по описа на СРС, и процесната искова молба вх. на СГС № 92986/16.09.2020 г., по която в 12:40 часа на същия ден – 17.09.2020 г. – е образувано гр.д. № 9778/2020 г. по описа на СГС. Ето защо в разглеждания случай изискването за подреждане на предявените с исковата молба частични претенции е приложимо, без обаче същото да е било спазено от ищеца. Не е изпълнено и след като с разпореждането от 24.04.2026 г. съдът е указал на ищеца необходимостта от отстраняването на констатираната нередовност на исковата молба в изложения смисъл.