Решение № 11 от 17.01.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер11/17.1.2019г..Град

Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесети декември Две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЕН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ:СТОЯН ПОПОВ

ТРАЙЧО

АТАНАСОВ

Секретар:Н.Йовчева

Прокурор:Д.Кайряков като разгледа докладваното от съдия А.Попов

ВНОХД

№ 1277 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда №186 по НОХД №3934/2017г. по описа на Районен съд - Варна, постановена на 28.06.2017г., с която подсъдимите са били признати, както следва:

Ж.Д.Х.,

- за виновна в това, че в периода м.01.2005г. - м.09.2011г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен счетоводител на ТД „Залива 47 – СП“АД - гр.Варна, ЕИК по БУЛСТАТ ********* в кръга на службата си, използвайки печата на търговско дружество ТД „Залива 47 – СП“АД - гр.Варна съставила официален документ - трудова книжка представена в ТП на НОИ - Варна, в който е внесла неверни обстоятелства, касаещи получаваните от нея трудови възнаграждения и по този начин е завишен осигурителният й праг, с цел да бъде използван този документ пред ТП на НОИ - Варна, като доказателство за тези обстоятелства, за което и на осн. чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

- за невиновна, за това че в периода м.01.2005г. - м.09.2011г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен счетоводител на ТД „Залива 47 - СП" АД - гр.Варна, ЕИК по БУЛСТАТ *********, сама и в съучастие като съизвършител с Т.В.Т. присвоила чужди движими вещи - сумата на стойност 46 110.98 лв., поверени й в това качество да ги управлява, като за улесняването му през същия период в гр. Варна е извършила и друго престъпление - съставяне на ежемесечно официални документи - Декларации образец 1 и 6 на ТД „Залива 47 – СП“ АД - Варна, които се изискват и подават в НАП, съгласно Наредба Н - 8/29.12.2005г. на Министерство на финансите, в които удостоверявала неверни сведения относно получаваното месечно възнаграждение за нея, Х.А.Х.и Т.В.Т., с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства и по този начин на горепосочените лица са завишени осигурителните вноски, като присвояването е в големи размери и е както следва:

За Ж.Х. за периода 01.01.2005г. - 31.12.2005г. - 1220.95 лв. за периода 01.01.2006г. - 31.12.2006г. -

4133.99 лв. за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007г. -

4943.01 лв. за периода 01.01.2008г. - 3112.2008г. -

5769.75 лв. за периода 01.01.2009г. - 31.12.2009г.-

5883.40 лв. за периода 01.01.2010г. - 31.12.2010г. -

4716.12 лв. за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г. -

3942.46 лв.

За Х.Х. за периода 01.01.2005г. - 31.12.2005г. - 1741.48 лв. за периода 01.01.2006г. - 31.12.2006г. - 1563.38 лв. за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007г. -

4383.93 лв. за периода 01.01.2008г. - 31.12.2008г. -

2417.65 лв. за периода 01.01.2009г.- 31.12.2009г. -

3216.92 лв.

За Т.Т. за периода 01.01.2005г.- 31.12.2005г. -

1146.75 лв. за периода 01.01.2006г.- 31.12.2006г. - 1031.19 лв. престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК

Т.В.Т.,

- за невиновна, в това, че в периода м.01.2005г. - м.06.2006г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - счетоводител на ТД „Залива 47 – СП“ АД - гр. Варна, ЕИК по БУЛСТАТ *********, в съучастие, като съизвършител с Ж.Д.Х. присвоила чужди движими вещи - сумата на стойност 5368.09 лв. собственост на ТД „Залива 47 – СП“АД - гр.Варна, представлявано от П.С.И.поверени й в това качество да ги управлява, като за улесняването му през същия период в гр.Варна е извършила и документно престъпление по чл.311 - съставяла е всеки месец официални документи - Декларации образец 1 и 6 на ТД „Залива 47 - СП" АД - Варна, които се изискват и подават в НАП, съгласно Наредба Н - 8/29.12.2005 г. на Министерство на финансите, в които удостоверявала неверни сведения относно получаваното месечно възнаграждение за нея, Х.А.Х.и Ж.Д.Х., с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства и по този начин на горепосочените лица са завишени осигурителните вноски, като присвояването е както следва: за периода 01.01.2005г. - 31.12.2005г. -

1146.75 лв. за периода 01.01.2006г. -31.12.2006г. -

1031.19 лв. престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК

На осн. чл.189 ал.4 от НПК ВРС осъдил подсъдимата Ж.Д.Х., да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна сумата от 761,85 лв., представляваща разноски по делото за съдебно-графическа експертиза.

Срещу така постановената присъда е подаден частен протест от прокурора изготвил обвинителния акт. В същия и мотивите към него, се иска отмяна на присъдата в оправдателната част и за двете подсъдими, като се излагат доводи за незаконосъобразност на мотивите на съда. Прокурорът счита че с фактическите си действия подсъдимите са осъществили състава на престъпление по чл.202 от НК.

В законоустановения срок е постъпило и възражение от адв.В., като защитник на подсъдимите, в което се оспорва подадения протест.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на ВОП, не поддържа внесения протест, като заявява, че присъдата на ВРС следва да бъде потвърдена. Излага и съждения в насока, че инкриминираното от ВРП деяние по чл.202 от НК всъщност по скоро осъществява състав на друго престъпление, за което не е проведено наказателно производство, а именно по чл.212 от НК.

В съдебно заседание, защитникът на подсъдимите – адв.В., моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена, като намира подадения протест за неоснователен и немотивиран.

Подсъдимите се явяват лично пред съда и молят присъдата да бъде потвърдена.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Подадения протест е процесуално допустим, подаден в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан по същество е неоснователен.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подс. Ж.Х. през 1998г. започнала работа в „Залива-47 СП" АД - гр.Варна. Съгласно трудов договор от 14.01.2003г., сключен между „Залива-47 СП” АД- гр.Варна и Х., последната била назначена на пълно работно време в дружеството на длъжност „заместник-главен счетоводител", а от 01.10.2005г. до 30.09.2011г. била преназначена на длъжност „Главен счетоводител". Съгласно трудовия договор основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 300лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 18,60 %. С допълнително споразумение от 01.01.2004г. трудовото възнаграждение е променено на 350.00лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 19,20%. С допълнително споразумение от 01.01.2005г. трудовото възнаграждение е променено на 370.00 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 19,80 %. С допълнително споразумение от 01.01.2007г. трудовото възнаграждение е променено на 430.00 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 21.00 %. С допълнително споразумение от 01.01.2011г. трудовото възнаграждение е променено на 720.00лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 23,40%. В качеството й на „главен счетоводител“, съгласно длъжностната и характеристика имала задължение да изчислява и осчетоводява вноските за ДОО, здравно осигуряване, ДОД, както и да извършва дейности, свързани с обработка на финансово-счетоводни документи и да следи за правилното оформяне на счетоводните документи. В задълженията й влизали изготвяне на ежемесечните разчетно-платежни ведомости, както и изготвяне и подаване на осигурителни декларации, образец 1 в съответствие с Наредба Н-8/29.12.2005г. Св.Х., съпруг на подсъдимата, работел на длъжност „шофьор" за периода м. май 2004г. до м.септември 2007г. и на длъжност „началник склад" за периода м. септември 2007 г. -м. декември 2009 г.. Подс. Т. работела като счетоводител в ТД „Залива-47 СП" АД - Варна и задълженията й включвали и дейността по изготвяне на платежните нареждания към НАП за осигурителните вноски на служителите. Самите данни в платежните нареждания попълвала подс. Т., въз основа на данни, предоставени й от подс. Х..

Осигурителните вноски на служителите били внасяни ежемесечно от свид. И.. лично с платежни нареждания, изготвени от подс.Х. или от други служители на дружеството, които били попълвани с данни, предоставени от подс. Х..

В началото на м. януари

2011г. подс. Ж.Х. в разговор със св.И. - изпълнителен директор на ТД „Залива-47 СП" АД - Варна, поискала да бъде прекратено трудовото правоотношение с дружеството. След като Х. напуснала работа, през м. октомври 2011г., св.И. заедно с новата счетоводителка на дружеството - св.А., започнали да проверяват каква информация за служителите на дружеството е подавана в ТД НАП. Било е установено, че подс.Х. била осигурявана на най-високия осигурителен доход за страната, което не отговаряло на разплащателните ведомости. При същата проверка били направени констатации и по отношение на други служители на дружеството, а именно свид.Х. и подс.Т..

След като св.И. установила факта, че до НОИ са подавани данни с невярно съдържание от подс.Х., в началото на месец ноември 2011г. подала сигнал в НОИ от името на дружеството „ Залива 47 – СП” АД Варна, въз основа на който св.С.старши инспектор по осигуряването в НОИ Варна извършил две частични ревизии по разходите за държавно обществено осигуряване на дружеството. Той съставил Констативен протокол №2357/11.11.2011г. за извършената проверка. При тази проверка е бил проверен периодът от 01.01.2003 год. до 30.09.2011г.. В констативния протокол било отразено, че от Х. са ползвани парични обезщетения за временна нетрудоспособност, както следва: за месец 04 и 05.2010г. по б.л. № А20082685353 за периода 29.04.2010-06.05.2010г. по ведомост 29 STSA037/24.05.2010 год., 29 STSA39/02.06.2010 год. и по б.л. А20090544510 за периода 06.05.2010-26.05.2010 г. общо 16 работни дни с дневен размер на обезщетението 75.05 лв.. Изплатени всичко – 1200,84 лв..

Подадено е заявление за отпускане на парични обезщетения за безработица в РУСО – гр.Варна , сектор ПОБГВ с вх. № 031-00-7280/17.10.2011 год. от лицето . В качеството си на длъжностно лице, предоставящо данни за осигурените при осигурителя лица по чл.5,ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. и обработващо разплащателните ведомости за работни заплати е извършила:

-подаване на горепосочените данни за себе си с различно съдържание / със значително по-висок осигурителен доход от следващият се/ за периода от 01.01.2005-30.09.2011 год.;

-издаване на документи за пенсионирани обр.УП-2 на съпруга си, работещ в дружеството;

- ползване на парични обезщетения за временна неработоспособност в по-висок от следващия се;

За св.Х. е отразено, че е назначен за периода

18.05.2004 год. до 11.09.2007 год. на длъжност „ шофьор” / по трудов договор 116/18.05.2004 год./, а от 12.09.2009г. преназначен на длъжност „управител на склад”, с допълнително споразумение 165/12.09.2007г. по чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Освободен е по чл.325, т.9 от КТ, считано от 05.12.2009г.. Прекратен със Заповед № 17/05.12.2009 год. по чл.329, т.2 от КТ.

Лицето е ползвало парични обезщетения за временна неработоспособност за периодите :

1/по б.л. №№ А20063943678,

А20063946885, А20063953700, А20063953634, А20063953651, А20063953667, А20072096611,

А20072096658 издадени за периода 14.01.2008 - 12.07.2008г. с дневен размер на обезщетение 37,34 лв..