Решение № 454 от 12.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Перник, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720107127 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 417 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ.

Образувано е по предявен от М. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б., срещу Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 7700,00 лв. /седем хиляди и седемстотин лева/, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2023 г., за която е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1013/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 01776 по описа за 2023 г. на РСПерник.

Излага се в исковата молба, че по подадено от ищеца заявление по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК срещу ответника. Твърди се, че издаденият от ответника запис на заповед в полза на ищеца съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя. Тъй като същият възразил срещу заповедта за изпълнение, за него се породил правният интерес да предяви настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв. Ц., в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Излага, че ценната книга е издадена във връзка с договор за изработка, сключен между страните, по силата на който ответникът се 1 задължил да изработи и монтира масивна ограда и парапет в дворното място на ищеца, находящо се в с. ***. Страните уговорили цена на материалите, необходими за изпълнението на договора, в размер на 7700,00 лв., която ответникът получил и по настояване на ищеца издал запис на заповед за тази сума. Твърди, че ответникът изпълнил по-голяма част от уговореното между страните, но поради заболяване известен период от време не могъл да изпълнява уговореното, а след това не е получил съдействие от ищеца за изпълнение на работата. Сочи, че тъй като записът на заповед е издаден във връзка с договора за изработка, който към момента не е прекратен, вземането по ценната книга не е изискуемо. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното за послужване ч.гр.д. № 01776/2023 г. на РС-Перник се установява, че по заявление на М. И. П. е издадена Заповед за изпълнение № 1013/26.04.2023 г. срещу Й. И.

И. за сумата 7700,00 лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г., с място на издаване: гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Присъдени са и разноски в размер на сумата 155,40 лв. - представляваща държавна такса, и сумата 700,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение с препис от заповедта е връчена на длъжника на 02.07.2024 г., който е депозирал възражение на 02.08.2024 г.

Съобщението с указанията на съда да предяви иск за установяване на вземането по заповедта са връчени на заявителя на 11.10.2024 г., който е представил доказателства за депозирана искова молба на 21.11.2024 г.

Съгласно запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г. от Й. И. И., с ЕГН **********, посочен № на лична карта, издадена на *** г. от МВР Перник, с адрес, *** същият като издател на записа на заповед неотменимо и без протест се задължава да плати на М. И. П., ЕГН **********, с посочен номер на л.к., издадена от МВР София, сумата от 7700,00 лв. на падежа 30.11.2022 г. /ноември две хиляди двадесет и втора година/ в 10 ч. Посочено е, че сумата е платима в град София в брой срещу разписка или по посочената банкова сметка, с титуляр М. П.. Изписано е пълното име на издателя и е положен подпис от него.

Видно от представената с отговора на исковата молба разписка, че на 19.04.2022 г. в гр.

София Й. И. – строител за оградата и парапет по договорка по двустранен договор, е получил от И. П. сумата 2140,00 лв. за изработка и монтаж на ограда и парапет на еднофамилна къща в с. К. по двустранен договор от 14.10.2021 г. – втори етап. Разписката е подписана за предал от И. П. и приел от Й. И..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен e по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 417 от ГПК иск с правно основание чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземането на ищеца към 2 ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 01776/2023 г. на РС-Перник.

Искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК при подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл. 422, ал.1 от ГПК, при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал.1 от ГПК, ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК - менителнично вземане.

В случая, в предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил за издаване на заповедта за изпълнение.

Процесният запис на заповед съдържа наименованието „запис на заповед“ и изписването му в текста на документа, на езика, който е написан, налице е изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер, на определено лице, с падеж на определена дата. Падежът е определен по начина, посочен в чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Ответникът не е навел възраженията срещу действителността му, които да бъдат разгледани, и не се констатират такива, за които съдът следи служебно, поради което съдът намира, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ задължителни реквизити и 3 удостоверява изискуемо вземане в полза на ищеца срещу ответника за сумата 7700,00 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е възразил, че записът на заповед е издаден във връзка с изпълнението на договор за изработка между страните, по който е получил сумата 7700,00 лв. за стойността на материалите и доколкото договорът не е развален, вземането не било изискуемо, които факти са оспорени от ищеца. Във връзка с така направеното възражение е представена разписка, която установява плащане от трето за спора лице по договор за изработка с ответника на сумата 2140,00 лв., чието опровергаване със свидетелски показания е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. От друга страна, установяването на клауза в договор с ищеца за сумата 7700,00 лв. със свидетелски показания е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че ищецът е установил поставените в негова тежест факти, а ответникът не е доказал възраженията си, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Като правоувеличаваща последица от предявяване на иска следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението -25.04.2023 г., до плащането.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство същият е сторил следните разноски: 155,40 лв. – държавна такса, и 700,00 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени като бъде отразено в решението, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на ищеца.

В исковото производство ищецът е сторил следните разноски: 154,00 лв. – държавна такса, и 700,00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на М. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 7700,00 лв. /седем хиляди и седемстотин лева/, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 1013/26.04.2023 г. по чл. 417 4

ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 01776 по описа за 2023 г. на РС-Перник.

ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 155,40 лв. /сто петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ – държавна такса, и сумата 700,00 лв. /седемстотин лева/ - адвокатско възнаграждение, представляващи сторени разноски в заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1013/26.04.2023 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 01776 по описа за 2023 г. на РС-Перник.

ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 154,00 лв. /сто петдесет и четири лева/ – държавна такса, и сумата 700,00 лв. /седемстотин лева/ – адвокатско възнаграждение, представляващи сторени разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 01776 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________