Решение № 507 от 12.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Плевен, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. З.

ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело № 20244400500578 по описа за 2024 година

Производство по чл. 294 вр. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 132/31.07.2024 г. по т.д. № 801/2023 г., Първо отделение на ВКС е обезсилено решение № 556/15.12.2022 г. по в.гр.д. № 794/2022 г. на ПлОС и делото е върнато със задължителни указания за отстраняване на нередовности по движението на исковата молба /ИМ/ от въззивния съд относно представителната власт на управителя на Етажната собственост /ЕС/ на адрес: гр. ********** С. Г. и упълномощения адвокат Г. Х..

В изпълнение на указанията на ВКС, настоящият състав на въззивния съд е дал указания на ищеца, в резултат на което по делото са представени протокол за проведено на 20.05.2021 г. Общо събрание на собствениците на ЕС с адрес: гр. ********** за упълномощаването на управителя С. Г. да предяви иск пред ПлРС против „И.и-МГ“ ЕООД, гр. Плевен за връщане на недължимо платени суми по договор за изпълнение на СМР от 16.06.2020 г. и протокол за проведено на 19.09.2024 г. Общо събрание на собствениците на същата ЕС за потвърждаване на извършените до този момент действия от управителя и адвокат Хорозов във връзка с предявения иск за сумата от 19 959,71 лв., произтичаща от посочения по-горе договор против „И.и-МГ“ 1

ЕООД, гр. Плевен, както и изрично за представителство занапред по настоящото въззивно дело пред ПлОС. Като съобразява представените по делото доказателства във връзка с пълномощията на управителя и потвърждаване на действията на същия и упълномощеният от него адвокат във връзка с образуване и провеждане на делото по предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, въззивният съд приема, че нередовностите по движение на ИМ свързани с представителната власт на ищеца са отстранени при повторното разглеждане на делото пред ПлОС, като са изпълнени изискванията на чл. 23 ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС.

В настоящото повторно въззивно производство въззивният съд е сезиран с депозирана въззивна жалба от „И.и-МГ“ ЕООД, гр. Плевен чрез пълномощника му адвокат Б. Р. от САК против решение № 171/11.02.2022 г. по гр.д. № 3535/2021 г. по описа на Плевенския районен съд, в която се съдържат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и алтернативно оплаквания за липса на правни изводи, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението.

Във въззивната жалба се излагат подробни доводи във връзка с липса на представителна власт на управителя на ЕС при завеждане на делото, които не следва да бъдат преповтаряни с оглед отстранените нередовности по движение на ИМ в настоящото въззивно производство, посочени по-горе.

Във въззивната жалба на въззивното дружество излагат оплаквания за липса на мотиви в обжалваното решение по спорния предмет, както и за неправилността му като съобразено изцяло със заключението на СТЕ, изготвено в обезпечителното производство. Според въззивника вещото лице не е строителен инженер, поради което няма необходимата компетентност да изготви заключението, респ. последното не е годно доказателство в исковото производство. Поддържа се, че своевременно са направени възражения в тази насока с отговора на ИМ като е поискано изготвяне на повторна експертиза и отказът на първоинстанционният съд да допусне поисканата експертиза е довел до ограничаване на правата му да докаже възраженията си. Поддържа се, че късното предоставяне на строителните книжа от страна на възложителя е станало причина за прекратяване на договора между страните поради невъзможност за неговото изпълнение, но срещу платената авансово сума от 2 възложителя са извършени съответните възложени СМР от негова страна, както и допълнителни такива, които са възникнали като необходими в хода на извършване на възложените СМР. Твърди, че при разкъртване в стоматобетоновата подова настилка е установено, че бетоновото покритие над армировката е силно компроментирано, поради което е намалена носещата функция на конструкцията на сградата, водеща до ненадежност при изграждане на бъдещи носещи елементи, поради което в присъствие на представител на възложителя е взето решение тази конструкция да бъде демонтирана, след което да бъде преподпряна и подготвена за новоизградена такава. Твърди се, че по същия начин се е процедирало и по отношение на подовите конструкции от гредоред и същите са проверени чрез сваляне на горни неносещи пластове за да се достигне до гредоред, а в последствие се достигнало и до сваляне на съществуващ гредоред, тъй като не участва в якостта и здравината на конструкцията и на негово място е изградена стоманобетонна плоча за осигуряване на по-голяма надеждност на хоризонталната якост. Посочва се, че в количествено-стойностната сметка /КСС/ е предвидено изграждане на нови подови плочи от стоманобетон на всяко от нивата на конструкцията, което също е станало причина за премахване на подовите конструкции на съответните нива, явяващо се подготвителна дейност за изпълнение на предвидените СМР в КСС. В заключение се иска от въззивния съд да отмени решението на ПлРС и да върне същото за ново разглеждане, при което да се уважат доказателствените искания на ответника или да се допусне във въззивното производство изготвяне на нова експертиза със задачи, посочени в отговора на ИМ, да се допуснат до разпит двама свидетели за установяване на твърденията му в отговора на ИМ и след съобразяване на новосъбраните доказателства да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира се присъждане в полза на въззивното дружество направените по делото разноски за двете инстанции.

В депозирания в срока по чл. 263 от ГПК отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЕС с адрес: гр. **********, представлявана от управителя С. Г. чрез пълномощника й адвокат В. Х. от САК се оспорва основателността на въззивната жалба и направените със същата доказателствени искания.

Излагат се подробни доводи относно представителната власт на 3 управителя на ЕС, които по съображенията изложени и по-горе не следва да бъдат преповтаряни.

Поддържа се по съществото на спора, че правилно първоинстанционният съд е съобразил заключението на приетата СТЕ на вещото лице К. Б., което е инженер и възразява да бъде изготвена нова СТЕ по конкретно поставените от въззивника задачи. Възразява, че без значение за спора по делото е дали са нарушавани основните и носещите преградни стени на сградата, че вещо лице строителен инженер не е компетентно да изготви оценка на всички извършени разрушителни работи, предвидени в инвестиционния проект, нито да изготви анализни оценки, че въпросът във връзка с демонтиране на подовите настилки на кота + 4,45 няма отношение към възложените на изпълнителя СМР, а следващите въпроси формулирани към експертизата са правни. Поддържа се, че КСС е подписана от страните и ги обвързва и вещото лице не може да тълкува същата. Моли се въззивният съд да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Не се правят доказателствени искания.

В о.с.з. при повторното разглеждане на делото въззивното дружество „И.и-МГ“ ЕООД, гр. Плевен чрез пълномощника си адвокат Б. Р. поддържа подадената въззивна жалба и претендира направените по делото разноски съгласно представените по делото на 23.10.2025 г. списък на разноските по чл.

80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие, вкл. тези пред ВКС. С писмено становище от 10.06.2025 г. по делото въззивното дружество уточнява, че макар експертизата на вещото лице Б. да отчита демонтажни работи в общ размер на 2 828,72 лв., както и услуги за сметоизвозване в общ размер на 4 396 лв. тя не отчита други действително извършени демонтажни работи, необходими за изпълнението на възложените СМР. Посочва, че в заключението си вещото лице инж. С. е остойностило демонтажни работи в размер на 6 855,04 лв., които са изчислени от инж. Б. в по-нисък размер, но отново не е извършила цялостен анализ на направените демонтажни работи, които са били необходими за извършване на договорените СМР както с оглед на заключението й, така и с оглед показанията на разпитаните свидетели. В молбата подробно са посочени демонтажни работи на съответни коти на сградата, които според въззивното дружество не са остойностени и при остойностяването им ще се достигне до действителната стойност на 4 извършените СМР в изпълнение на договора от негова страна. С писменото становище от 23.10.2025 г. по делото въззивното дружество заявява, че СМР, остойностени с допълнителното заключение на вещото лице инж. С. също не отговарят на действителната реална стойност на извършените СМР, но няма възражения съдът да приеме делото за изяснено от фактическа страна за да не се усложнява процеса. Поддържа, че при съобразяване на заключенията на вещото лице инж. С. реално извършените СМР по договора надвишават значително сумата от 15 951,97 лв., призната от ищеца, тъй като при сумиране на установените от вещото лице инж. С. СМР същите са в общ размер на 20 445,06 лв..

Въззиваемата страна ЕС с адрес: гр. ********** чрез пълномощника си адвокат В. Х. от САК оспорва основателността на въззивната жалба.

Възразява да бъдат съобразявани заключенията на СТЕ във въззивната индстанция, тъй като твърдените от въззивното дружество като извършени СМР не са му възлагани и не са реално извършени от него. Оспорват се твърденията на въззивното дружество, че са извършени СМР като видове, квадратури и обеми, така както са посочени и остойностени в допълнителната СТЕ пред въззивния съд. Поддържа се, че в договора между страните тези СМР не са предвидени, в това число разваляне на стари подови настилки, отвори за преминаване на конструктивни елементи през стените, изпълнение на ръчен изкоп, разваляне на бетонова настилка, демонтаж на дюшеме под стоматобетонова настилка, демонтаж на гредоред, вкл. каратаван по стоматобетонова настилка, направа на улеи в тухлена зидария за демонтаж на гредоред, разбиване на стоманобетон и т.н.. Възразява да се остойностяват СМР, които не са извършвани изобщо, тъй като не е съществувала необходимост за това свързани с изхвърляне на старо оборудване, чували с птичи изпражнения, демонтаж на стари чугунени радиатори, демонтаж, сваляне и т.н. на шкафове и рафтове, демонтаж, сваляне и изхвърляне на бюра, столове, пренос ръчен на строителни материали. Оспорва се отделно остойностяване на труда за тези СМР, тъй като в договора е договорено възнаграждение за услугите като цяло. Поддържа се, че посочените от въззивното дружество СМР не са били необходими, не са им възлагани и не са извършвани, поради което не се дължи заплащането им, а страните са обвързани от посоченото в договора между тях, като цената е договорена до изграждане на обекта в груб строеж. Поддържа се, че КСС е изготвена от 5 изпълнителя и в същата е предвидено, че всяко СМР ще се заплаща след издаване на фактура въз основа на подписан от страните двустранен протокол, каквито доказателства не са представени по делото. Поддържа се, че от показанията на свидетеля А. А. не се установява да е бил работник във въззивното дружество и какви СМР е извършвал, поради което твърденията на въззивното дружество са останали недоказани. Посочва се, че на същият обект са работили последователно различни изпълнители, което се е установило от разпита на свидетеля М. И. и на този етап не може да се разграчи кой от тях какви СМР е извършвал. Претендират се направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в писменото становище на страната, постъпило в съда на 23.10.2025 г..

Представят се договори за правна помощ по делото. Възразява се да бъдат отчитани разноските на въззивното дружество пред ВКС, тъй като не са реално направени и размерът им е завишен с оглед обема на извършената работа.