Решение № 13773 от 30.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13773 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110152495 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Р. В. А. за сумата 1509,14 лева , включваща 1208,58 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №3522, сумата 278,98 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2018г. до 26.08.2021 г., сумата 17,37 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2018 г. – м.04.2019 г. и сумата 4,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 09.09.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като собственик на имота и с неговия наследодател въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 30-дневен срок от датата на публикуване им на интернет страницата на Продавача. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. Т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Сочи, че ежемесечното публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сгР.та, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на 1

Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Претендира разноски.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез процесуалния си представител поддържа, че не е била клиент на топлинна енергия за сочения период, не е подавала искане за откриване на партида на нейно име. Посочва и че нейният наследодател също не е бил потребител на топлинна енергия в имота, тъй като не е ползвал процесното жилище. Счита, че с факта на придобиване на собствеността върху имота не следва да се презюмира наличие на облигационно отношение, тъй като липсва друго действие от страна на физическото лице. Счита, че липсва проведено редовно общо събрание на ЕС, на което да са оправомощени лица, които да сключат договор с избрано ФДР. Оспорва за процесния период да е налице сключен договор за топлинно счетоводство с лицензирана фирма за дялово разпределение. Счита, че общите условия на ищеца не го са породили своето действие. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност предвид периодичността на вземанията.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ЕООД поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за имота и сгР.та, в която се намира, е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгР. - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приобщено копие на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.10.1990 г. съгласно който В. Р. А. и Н.И.М. – А. купуват недвижим имот, находящ се в АДРЕС. Със смъртта на Н.И.М. – А. е прекратена 2 съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 26, ал. 1 СК’85 (отм.) като по силата на чл. 27 СК СК’85 (отм.) дяловете на съпрузите са равни, поради което и В. Р. А. е придобил ½ идеална част от имота по силата на прекратяването.

Останалата ½ идеална част е включена в наследството на Н.И.М. – А. и е придобита по наследство при равни квоти от съпругът и дъщеря при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия закон за наследството като всеки от тях е придобил по наследство по 1/4 идеални части. При тези данни съдът формира извод, че през процесния период, за който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия до процесния апартамент Р. В.

А. и В. Р. А. са били съсобственици на имота при квоти ¾ идеални части за В. Р. А. и ¼ идеaлна част за Р. В. А., поради което са имали качеството потребители на топлинна енергия съгласно дадените с ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, респ. между тях и ищцовото дружество е било налице облигационно отношение, което обстоятелство не е оборено по никакъв начин в настоящото производство. Този извод не се разколебава от представеното копие на лична карта на В. Р. А. с вписан различен адрес, тъй като адресната регистрация не е релевантна за наличието на право на собственост, респ. на вещно право на ползване върху даден имот в сгР. - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, в който случай законодателят посочва, че лицето има качеството клиент на топлинна енергия (чл. 53, ал. 1 ЗЕ).

След смъртта и на В. Р. А. на 04.07.2021 г. всички негови имуществени права, задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящия ответник, в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. №РСЦ21-ВК08-2210/07.12.2021 г., издадено от Столична община, район Средец.

Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците.

При откриване на наследството, което е станало със смъртта на наследодателя лицата, които имат право да наследяват, в случая ответника, се призовава към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. В случая наследникът ответник не е оспорил факта на приемане на наследството, поради което съдът приема за неоснователни твърденията му, че не се е намирал в облигационна обвързаност с ищеца поради неподаването на нарочно заявление, тъй като се установи, че не само е придобила идеални части от правото на собственост върху имота по наследство преди исковия период, а и след смъртта на В. Р. А. вече като негов правоприменик отговаря за поетите от него задължения да заплаща топлинна енергия в качеството му на собственик на ¾ идеални части от имота. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.

2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според заключението в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава е била начислявана от ищеца, като е била начислявана и такава за БВГ и отдадена от сградната инсталация. Констатирано е, че в жилището има 4 броя отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 2 броя топлинни разпределители и 2 броя термостатни вентили като 2 от радиаторите са демонтирани (затапени). Количеството 3 топлинна енергия за отопление на имот е определяно на база реален отчетна показанията на два броя ИРРО. През периода разходът за битово горещо водоснабдяване е определян на основата на реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. През исковия период общото количество на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е определена като част от общото количество за СЕС.

Делът на процесния имот е определен в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на СЕС. Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. в имота е в размер 1319,64 лева.