Решение № 2850 от 27.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2850 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110206489 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-4332-006021 от 10.04.2023 г., издадено от „началник сектор“ в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на жалбоподателя П. Д. Г., ЕГН ********** на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лЕ. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от същия закон, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 80 (осемдесет) лЕ., както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

Със срочно подадената си жалба административнонаказаното лице обжалва издаденото срещу него наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано. Намира, че процесния акт е издаден при несъобразяване на процесуалните срокове за обжалване и по този начин са нарушени правата за защита на жалбоподателя. Освен посоченото в жалбата се твърдиза съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН. Сочи, че не е съобразено и депозираното от жалбоподателя възражение срщу такак съставения му акт, което също води до процесуално нарушение на правата на посочения за нарушител.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. В. Д., надлежно упълномощен, който поддържа жалбата и моли да бъдат присъдени разноски, като предоставя списък с разноските, договор и пълномощно.

Въззиваемата страна - началник група при ОПП - СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 11.03.2023 година, около 10:25 часа свидетелят Е. П. се движела с алтомобила си от сп. „Плиска“ в посока „арена Армеец“ и преди да се включи в кръговото движение, изчаквайки предстоящите коли била ударена отзад от друг автомобил, който след удара я заобиколил и продължил напред по пътя си без да спре. В момента на изпрЕ.рването , синът успял да снима извършителя заедно с марка, модел и рег. № на отдалечаващото се превозно средство ***. След произшествието спряла на удобно място и позвънила на тел.

112 и изчакала да пристигне екип на СДВР. Екипът от полицейски служители от ОПП към СДВР установили видимите щети, след което изготвили необходимата документация. А.К.П. на длъжност „младши автоконтрольор“ съставил докладна записка за случая, в която описал обстоятелствата във връзка с обработването на постъпилия сигнал за съдействие. И. И., заемащ същата служебна позиция, съобразил дадените от заварения на място участник в ПТП сведения и въз основа на това съставил Протокол за ПТП №1874838 от 11.03.2023 г. ведно със скица към него.

След окомплектоване на материалите по преписката, същите били изпратени в ОПП СДВР. За изясняване на обстоятелствата по случая и предприемане на последващи действия, на място в седалището на контролния орган бил призован жалбоподателят П. Д. Г.. На 03.04.2023 г. същия се явил в СДВР, и депозирал декларация, с която потвърдил, че на процесната дата е управлявал процесното МПС, но отрекъл участието си в ПТП. След извършената служебна проверка, на същата дата – 03.04.2023г. свидетелят А. С. му съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № 129783, за това че на 11.03.2023 г., около 10:25, часа в гр. София, пл. на Авиацията, 4-ти километър, като водач на МПС- лек автомобил- марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, при движение в колона, реализирал ПТП със спрелия пред него в задръстване лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, след което не спрял да установи нанесените щети и не уведомил контролните органи на МВР. В съдържанието на акта е вписано, че същият е съставен въз основа на сведения на г-жа П. на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. След като му бил връчен препис от АУАН, Г.а отбелязал в него, че има възражение.

На 10.04.2023 г. началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал оспореното наказателно постановление № 23-4332-006021 от 10.04.2023 г., с което на жалбоподателя П. Г., на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лЕ. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от същия закон, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 80 (осемдесет) лЕ., както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите А. С. и Е. П., както и въз основа на писмените доказателства и доказателствени средства - акт за установяване на административно нарушение с бл. № 129783/03.04.2023 г., декларация от П. Г.- 2 броя, Протокол за ПТП №1874838 от 11.03.2023г г. ведно със скица към него, докладна записка от А.П., справка-картон на водача П. Г., заповед № 513з-5073/21.07.2015 г., Заповед №8121к13318/23.10.2019г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. и постави същите в основата на доказателствените си изводи. Заявените от актосъставителя С. сведения съдът намира за правдоподобни и вътрешно непротиворечиви, като от тях се извеждат изводи относно 2 провеждането на процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

Свидетелката Е. П. пък има качеството на пряк очевидец на ситуацията, въз основа на което същата споделя преките си възприятия от процесното ПТП. Съдът обаче намира показанията на този свидетел за ясни и непротиворечиви, еднопосочни спрямо останалите доказателствени материали, поради което не ги кредитира.

Писмените доказателства съдът кредитира без изключения и в тяхната пълнота, тъй като са последователни и спомагат за разкриване на обективната истина по делото.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, с оглед на което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От правна страна, на първо място съдът намира, че предвид приложената към материалите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице, оправомощено да издава НП за нарушения по ЗДвП.

Същевременно обаче се установи наличието на съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и на НП, което естествено извежда абсолютната необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Законът допуска съставяне на АУАН в присъствието само на един свидетел в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единствения свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. В конкретния случай тези обстоятелства не се установяваточевидецът не е бил свидетел на съставянето на АУАН, а свидетелят на съставянето на АУАН не е бил очевидец. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото значителна част от приложените документи, доказващи нарушението, нямат официален характер /декларацията от Г./. В тези документи се съдържат информационни източници, установяващи фактическата обстановка и преди всичко поведението на жалбоподателя и механизма на деянието, поради което не би могло да се приеме, че актът е съставен въз основа на официални документи.

Съдът намира, че предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство. Още повече, че в съставеният акт са посочени двама свидетели, един от които не го е подписал.

Поради посоченото се установява, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие само на един свидетел и в тази връзка се констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН,

По отношение на така установеното нарушение не може да намери приложение нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито същото подлежи на отстраняване в хода на съдебния контрол (в този смисъл Решение № *** от 24.06.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № ***).

Касае се за толкова съществен реквизит от процедурата по издаване на АУАН, че се подалага на съмнение неговата валидност. Последното от своя страна при всяко положение нарушава 3 правата на нарушителя в степен, която опорочва цялата административнонаказателна процедура. Поради това и съдът приема, че се касае за процесуално нарушение от категорията на съществените, чието проявление на самостоятелно основание извежда нуждата от отмяна на наказателното постановление. Освен посоченото съдът намира, че наведените в жалбата основания за отмяната му са правилни. Счита, че издаването на постановление преди изтичането на дадения от законодателя преклузивен срок за обжалване на АУАН съществено е ограничило правата на жалбоподателя и на собствено основание е причина за отмяната на процесния акт. В допълнение съдът намира за правилен аргументът на жалбоподателя за неяснота на описанието на местопроизшествието в процесния акт, което е съществена част от релЕ.нтните факти със съществено значение за административнонаказателното производство,с което се нарушават правата на защита на нарушителя.

С оглед гореизложеното, наказателното постановление подлежи на цялостна отмяна на първо място поради съставянето на АУАН без да е спазена законоустановената процедурата, като процесуалното нарушение е рода на съществените, и което не може да бъде санирано в съдебната фаза на процеса, както и поради посочените съществени процесуални нарушения, установени като допълнителни такива.

Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в производства като настоящото страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя, като такива са поискани и са представени доказателства за плащане- предоставено адвокатско пълномощно, ведно с договора за правна защита и съдействие, съгласно които уговореният общ адвокатски хонорар от 600 лв. е бил изцяло изплатен в брой - като в тази си част договорите имат характера на разписка, както и списък на разноските. Същевременно обаче, насрещната страна своевременно е направила възражение за прекомерност. Според чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Чл. 36 от ЗАдв препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като според чл. 18, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от нея в конкретния случай този минимум се явява 900 лв.