Решение № 126 от 25.04.2024, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. ***********, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100714 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.2 от КТ.

В предявената исковата молба ищцата твърди, че с Трудов договор № 62 от 01.11.202г., и на осн.чл.67 ал.1 т. 1 във вр. с чл.70 от КТ е била назначена на длъжност ”Продавач консултант” в ответното дружество„ЕНИЗ 2004” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.***********, ул.Георги Бенковски № 7, вх.А, ет.4. ап.16, общ.Момчилград,обл.Кърджали, ЕИК 20376502, представлявана и управлявана от Ш.Б.И. занимаваща се с продажба на петролни продукти/бензин, дизел и др./ находяща се в гр.***********, с месечно възнаграждение в размер на 710 лева. Посочва, че с Допълнително споразумение № 2 от 01.01.2023г. нейното тр.възнаграждение е било увеличено на 780 лева.

Ищцата е решила да напусне работа, като е подала заявление на 02.08.2023г., и със Заповед № 7 от 03.09.2023г., изд. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ били са прекратени трудовите правоотношения с ответника. Ищцата твърди, че след прекратяването на трудовите правоотношения на 03.09.2023г., ответникът е отказал да оформи и връчи трудовата й книжка, въпреки няколкократните молби от нейна страна.

Заявява, че подаден сигнал до Дирекция „Инспекция на труда“Кърджали ответникът е оформил трудовата й книжка на ищцата, и я връчил на 29.09.2023г. Твърди, че поради този факт ответникът е забавил оформянето на трудовата й книжка за периода 03.09.2023г. до 29.09.2023г., поради и което на основание чл.226 ал.2 от КТ същият дължал обезщетение в размер на 705,66 лева.

1

Предвид изложеното и чл.226 ал.2 от КТ, моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да й заплати обезщетение за периода 03.09.2023г. до 29.09.2023г. в размер на сумата от 705,66 лева, представляващи обезщетение за вреди, които тя ищцата- А. А. Б., с ЕГН**********, е претърпяла поради незаконното задържане на трудовата й книжка, след като трудовите правоотношение са били прекратени на 03.09.2023г. Претендира разноски.

Представени са писмени доказателства- Копия на Трудов договор № 62 от 01.11.202г., и Допълнително споразумение № 2 от 01.01.2023г.; Заповед № 7 от 03.09.2023г.; Писмо № 23086612 от 05.10.2023г. на ДИТ- Кърджали;

Удостоверение за актуално състояние; Декларация от 29.09.2023г.;

Удостоверение № 41/20.10.2023г.; Длъжностна характеристика на А. А. Б.;

В съдебно заседание, ищцата се представлява от адв.Р. Х. от АККърджали, Н.Маргаритов, който поддържа иска, така като е предявен.

В законоустановеният едномесечен срок по чл.131 от ГПК от ответното дружество е постъпил писмен отговор, чрез адв.И. Б., в който се оспорва основателността на така предявеният иск. Развиват подробни доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

В съдебно заседание, ответното дружество се представлява от управителя на дружество, както и същият се явява с адв.ИВ.Б., и намира исковата претенция за неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че страните са били във трудовоправни отношения, а именно; С Трудов договор № 62 от 01.11.202г., сключен на осн.чл.67 ал.1 т. 1 във вр. с чл.70 от КТ ищцата е била назначена на длъжност ”Продавач консултант” в ответното дружество- „ЕНИЗ 2004” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.***********, ул.Георги Бенковски № 7, вх.А, ет.4. ап.16, общ.Момчилград, ЕИК 20376502, представлявана и управлявана от Ш.Б.И. занимаваща се с продажба на петролни продукти/бензин, дизел и др./ находяща се в гр.***********, с месечно възнаграждение в размер на 710 лева.

С Допълнително споразумение № 2 от 01.01.2023г. нейното тр.възнаграждение е било увеличено на 780 лева.

По делото се установи, че ищцата е подала заявление на 02.08.2023г., и със Заповед № 7 от 03.09.2023г., изд. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ са били са прекратени трудовите правоотношения с ответника- като е било предвидено на осн.чл.224 ал.1 от КТ на същата да се изплати обезщетение за 16 работни дни неползван платен год.отпуск.

По делото е представено копие на длъжностна характеристика на ищцата за заеманата от нея длъжност в ответното дружество, както и удостоверение от 20.10.2023г. за получавани от нея трудови възнаграждения в ответното дружество.

2

От представеното копие на Писмо № 23086612 от 05.10.2023г. на ДИТКърджали, се установява, че по подаден от ищцата сигнал в ДИТ- Кърджали е била извършена проверка в ответното дружество, при която са описани горните обстоятелства, както и че на 29.09.2023г. тр.книжка е била връчена на ищцата. В насока че тр.книжка е получена е представеното копие на декларация, в която ищцата заявява, че е получила своята трудова книжка на 29.09.2023г.

В насока, че трудовите правоотношения между страните са прекратени са и представените от ответното дружество писмени доказателства- Заповед за прекратяване на трудов договор № 7/03.09.2023г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх. №

09388233014569/03.09.2023г.; Заявление от ищцата, в което същата изразява желание за прекратяване на тр.правоотношения, считано от 01.09.2023г.

Представени са три броя мед.документи, а именно; Болничен лист за временна неработоспособност № Е 2022 3915848; Решение № 360/01.09.2023 г. на ЛКК-гр. Кърджали; Експертно решение № 00229 104/16.10.2023 г. на Първи състав на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“-гр. Кърджали, които съдът не обсъжда поради неотносимост към предмета на настоящото производство.

Представени са копия на Протокол за извършена проверка № ПР2333282/14.09.2023 г. на Дирекция “Инспекция по труда“-гр. Кърджали;

Протокол за извършена проверка № ПР2337173/04.10.2023 г. на Дирекция “Инспекция по труда“-гр. Кърджали; които също не се обсъждат, т.к. въпросите, предмет на тези проверки, не са предмет на настоящото производство.

Представени са Удостоверение изх. № 41/20.10.2023г.- за бр.трудово възнаграждение на ищцата в ответното дружество, фиш на заплата за м.09.2023г., списък с лица за получаване на ваучери, и месечен график на работещите, върху които саморъчно са написани изявленията на ищцата /поне посочени като такива/, че е получила същите на съответните дати, като съдът не обсъжда съдържанието на тези писмени доказателства, като неотносими към правният спор;

Представени са копия на извадки от кореспонденция между неопределени лица и по неопределен начин, които съдът не обсъжда поради липсата на конкретност за лицата и начина на общуване.

Като свидетели по делото са разпитани С.Ч. и Х.М., служители в ответното дружество, които заявяват, че ищцата е работила в дружеството, в бензиностанция „Петрол“- Момчилград около година и половина и е напуснала. Свидетелите посочват, че Шенол не й правел проблем дали да напуска или не, както и не й правел проблеми при получаването на документите- и трудовата книжка. Проблемът бил, че ищцата не е дошла да си вземе трудовата книжка, като имала претенции да й бъдат заплатени пътните за да дойде да си вземе книжката. Заявяват, че е била потърсена да дойде да си вземе документите, в т.ч. и тр.книжка, и същата е искала да й се заплащат пътните разходи за да дойде за получаването й. Ищцата не е изявила желание някое друго лице да получи документите, нито пък да й бъдат изпратени по друг начин- напр.по пощата.

3

От гореизложеното е видно, че исковата молба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърли изцяло.

Съдът установи, че между страните са съществували трудови отношения, и ответникът по делото- „ЕНИЗ 2004“ ЕООД- ***********, като собственик на бензиностанция „Петрол”, находящ се в гр.*********** е бил работодател на ищцата, която е заемала длъжността “продавач- консултант” в цитираната бензиностанция. Установи се, че трудовите правоотношения между страните са били прекратени със Заповед № 7/ 03.09.2023г. на ответното дружество /връчена на ищцата на 29.09.2023г./, като прекратяването на трудовите правоотношения е било по инициатива на ищцата- по нейно заявление от 02.08.2023г., в което е посочила, че иска това да стане от 01.09.2023г.

По делото се установи със една категоричност, че няма задържане от страна на ответното дружество на трудовата книжка на ищцата. В тази насока същата не е ангажирала никакви доказателства. Представените писмени доказателства, в това число и писмо- отговор от ДИТ- Кърджали или пък протоколи за извършени проверки в ответното дружество не съдържат констатации за допуснати от дружеството по отношение на ищцата нарушения, свързани със неоформяне на нейна трудова книжка или невръчване по надлежният ред на трудовата й книжка.

Нещо повече, гласните доказателства, които са събрани в производството по делото, водят до категоричният извод, че именно пасивното поведение на ищцата е довело до получаването на трудовата й книжка от нея на 29.09.2023г., а не към датата на прекратяване на тр.правоотношения между страните. Както и по-горе се посочи, че ищцата е била поканена да получи своята трудова книжка, но същата е имала претенции да й се заплатят пътни разноски за получаването на същата. не установи по някакъв начин работодателя да е създал пречки при получаване на трудовата книжка на ищцата, както и не се установи същият да е задържал трудовата книжка.

С наличните доказателства се установява, че след като трудовите отношения между страните са били прекратени, ответното дружество, в нарушение на закона не е задържал трудовата книжка на ищцата, а е предприел действия по предаване на същата по надлежния ред на ищцата, но 4 последната не се е явила да получи същата, като е изявила и редица претенции в тази насока- като да й се заплатят пътни разноски.

Съобразно изложеното по-горе съдът приема, че ответникът, като работодател на ищцата, не е задържал трудовата книжка на последната, а напротив, в изпълнение на наличната пряка норма, задължаваща същият при прекратяване на трудовите отношения да впише в книжката данните, свързани със прекратяването, както и незабавно да я предаде на работника или служителя- е предприел съответните действия е изпълнил совите задължения, и в този смисъл ответникът не е нарушил своите задължения по чл.350 ал.1 от КТ. Налице е пасивно поведение на ищцата, което е довело до по-късното връчване на трудовата книжка.

При незаконно задържане на трудовата книжка на работника е предвидена отговорност за работодателя, или съответните длъжностни лица, за вреди, настъпили от това тяхно незаконно действие, при прекратен трудов договор- и тази отговорност е заложена в разпоредбата на чл.226 ал.2 от КТ.

Конкретния размер на обезщетението, което следва да се присъди е посочен в чл.226 ал.3 предл.2-ро от КТ- и той е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника от времето на прекратяването на трудовото правоотношение до предаването на трудовата книжка.

Сиреч, основанието да се предвиди имуществена отговорност за работодателя се корени във виновно неизпълнение на конкретно определено задължение, състоящо се в незабавно предаване на трудовата книжка на работника, след прекратяване на трудовия договор. Законодателят е приел, че това е незаконно, и за това следва да се носи имуществена отговорност, изразяващо се във заплащане на обезщетение за вреди от това незаконно задържане на документа.

Предвидено е, че размера на обезщетението, дължимо от работодателя, се определя от размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовите отношения до момента на предаване на трудовата книжка. Размера на тези вреди е фиксиран в закона, поради и което претендиращият ги е освободен от задължението да ги установи и да докаже техния конкретен размер. За претендиращия тези вреди работник е достатъчно да установи само факта на задържането на трудовата книжка, както и продължителността на времето на задържането й 5 след прекратяване на трудовия договор.