Решение № 1533 от 23.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. Плевен, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20214430102151 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.108 от ЗС Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ПЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН ***, от ***, чрез адв.Й.Х. от ПАК, против В. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, КР. В. ИЛ., ЕГН **********, двамата от ***, ХР. Н. В., ЕГН **********, от ***, и ЦВ. Н. В., ЕГН **********, от ***. В ИМ се твърди, че на 23,12,2020 г. първите двама ответници са продали на вторите двама ответници ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-131/22,02,2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата със заповед №1810222/26,10,2020 г. на *** на СГКК-Плевен, в с***, с площ 1287 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с предишен идентификатор ***., номер по предходен план – 249 в стр.кв.53, при съседи: имоти с идентификатор ***., ***., ***., ***. и ***., заедно с построените в имота: сграда с идентификатор ***1. със ЗП от 56 кв.м., сграда с идентификатор ***2. със ЗП от 49 кв.м. и сграда с идентификатор ***3. със ЗП от 191кв.м., за сумата от 24 000,00 лева, като сделката е обективирана в нот.акт №61, том II, рег.№2296, дело №200 от 2020 г. на нотариус ***. Твърди се, че за доказване собствеността върху 1 имота продавачите са представили нот.акт №50, том VI, дело №2497/1967 г. на нотариус при ПлРС, нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №33, том VI, дело №1033/1994 г. на нотариус при ПлРС и договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан под №1000 на 06,05,1981 г., том I, №81 на Служба по вписванията-Плевен.

Ищецът сочи, че е брат на първия ответник В.И. и е съсобственик на продадения имот по следните причини – твърди се, че съгласно първия нот.акт техния дядо *** е продал на ищеца и брат му В.И., чрез техния баща и законен представител *** И., поч. на 04,08,2007 г., при равни права, 2/3 ид.ч. от собственото си дворно място и 2/3 ид.ч. от къща и лятна кухня в дворното място, урегулирано в парцел VI – 222 в стр.кв.53 по плана на с.***, цялото от 1240 кв.м. при описани съседи. Твърди се, че съгласно този нот.акт ищеца и отв.И. притежават по 1/3 ид.ч. от имота и 1/3 ид.ч. остава за техния дядо.

Сочи се, че със втория нот.акт №33, том VI, дело №1033/1994 г. на нотариус при ПлРС, дядото *** е прехвърлил на В. ИЛ. ИЛ. 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от 1250 кв.м. от парцел VIII, пл.№249 в стр.кв.53 по плана на с.***, заедно с 1/2 ид.ч. от къща, кухня и сайвант, построени в това дворно място, при описани съседи, срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди се, че на практика *** се е разпоредил с 1/2 ид.ч. от притежаваната от него 1/3 ид.ч., които В.И. е придобил в съсобственост със съпругата си, а останалата половина от 1/3 ид.ч. на дядото е придобита по наследяване от бащата на ищеца и първия ответник, и в последствие от тях двамата. Твърди се, че договорът за доброволна делба е нищожен документ, тъй като не е заверен от нотариус, част от съделителите са положили подписи в ***, други в Кметство – с.***, но кметовете на населени места никога не са имали правомощия да заверяват договори, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти. Сочи се, че правата на собственост на продавача В.И. върху продадения имота са 1/3 ид.ч. по силата на нот.акт №116, и 1/2 ид.ч. от 1/3 ид.ч., или 1/6 ид.ч. по нот.акт №33 и 1/12 ид.ч. по наследяване от бащата *** И., който ги е наследил от своя баща ***. Сочи се, че на практика от процесния имот ищецът притежава 5/12 ид.ч., а отв.В.И. – 7/12 ид.ч., и продавайки целия имот, отв.И. се е разпоредил с част от имота, за който няма право на собственост. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът е собственик на 5/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-131/22,02,2019 г.

2 на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата със заповед №18-10222/26,10,2020 г. на *** на СГКК-Плевен, в с***, с площ 1287 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с предишен идентификатор ***., номер по предходен план – 249 в стр.кв.53, при съседи: имоти с идентификатор ***., ***., ***., ***. и ***., заедно с построените в имота: сграда с идентификатор ***1. със ЗП от 56 кв.м., сграда с идентификатор ***2. със ЗП от 49 кв.м. и сграда с идентификатор ***3. със ЗП от 191кв.м., както и на основание чл.108 от ЗС да се осъдят ответниците да предадат на ищеца владението по отношение на 5/12 ид.ч. от процесния имот. Претендира се и изменение на нот.акт №31, том II, рег.№2296, дело №200/2020 г. на нотариус ***, като се впише, че са продадени 7/12 ид.ч. от имота. Претендират се разноски. В с.з. на 05,10,2021 г. производството по делото е частично прекратено по отношение на ответниците *** И.и по отношение на предявения иск по чл.108 от ЗС поради оттегляне на исковата претенция в тази й част. В същото с.з. е допуснато изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК на исковата претенция по чл.124 от ГПК спрямо ответниците, като се признае за установено спрямо тях, че ищецът е собственик на 21/54 ид.ч. от процесния имот, и на исковата претенция по чл.108 от ЗС като се осъдят ответниците ХР. Н. В. и ЦВ. Н. В. да предадат на ищеца владението върху 21/54 ид.ч. от процесния имот. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, проц.представител на ищеца – адв.Й.Х., развива подробни съображения защо договорът за доброволна делба от 1981 г. е нищожен и не е породил правно действие. Обосновава се притежанието от ищеца на 21/54 ид.ч. от процесния имот. По отношение на възражението за придобивна давност се посочва, че отв.В.И. може да твърди само за себе си придобиване по давност, не и за своя дядо. Сочи се, че отв.И. никога не е владял имота нито лично, нито чрез другиго, за да го придобие въз основа на давностно владение. Твърди се, че владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, като от ангажираните доказателства това не се установява по отношение на отв.В.И. – напротив, установява се, че имота е обработван от ищеца, същият е гледал улични кучета в имота, дори по този повод е имал пререкания с кметицата на селото. По отношение отв.*** и Ц.В.и се сочи, че същите понастоящем ползват целия имот и пречат на ищеца да ползва своята ид.ч., поради което 3 искът по чл.108 от ЗС е основателен.

В срока по чл.131 от ГПК отв.Х.В. депозира писмен отговор чрез адв.С.М. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че с нот.акт №141, том IV, дело №1463/1968 г. на нотариус при ПлРС, дядото на ищеца и на първия ответник *** е продал на съпругата си *** 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот. Твърди се, че ищецът оспорва договора за доброволна делба, но не коментира факта защо при тази делба участват и други лица, които не би трябвало да са собственици. Твърди се, че найвероятно са наследници на ***. Твърди се, че към момента на извършване на заверката на подписите на Договора за доброволна делба е действала разпоредбата на чл.97 от Закона за устройството на съдилищата от 1976 г., съгласно която кметовете на кметства на населени места където няма районен съд, „могат да заверяват подписи, да удостоверяват датата на частен документ и да засвидетелстват верността на преписи на документи“. Твърди се, че дори и да се приеме, че е налице юридически порок при извършване на доброволната делба от 27,01,1981 г., то за всеки един от съделителите може да се твърди, че това е първоначалната дата за придобиване на възложените имоти по силата на добросъвестно владение, или отв.В.И. и неговия дядо са станали съсобственици при равни права на процесния имот. Сочи се, че дори за начало на владението на имота да се приеме 1994 г., когато имотът е прехвърлен срещу издръжка и гледане на първите двама ответници, то към 2004 г. е изтекъл срокът на придобивно давностно основание, от което първите двама ответници могат да претендират самостоятелно придобивно основание. В заключение се сочи, че ответницата В. се позовава на института на придобивната давност, като се сочи, че е станала собственик заедно с четвъртия ответник, като давностното владение е започнало от момента на придобиване на имота от първите двама ответници на 27,04,2004 г. от техния праводател *** и е продължило след 23,12,2020 г.

В срока по чл.131 от ГПК отв.Ц.В. депозира писмен отговор чрез адв.С.М. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Сочи се, че към момента имотът се ползва от него и членовете на семейството му, както и от отв.В.. Твърди се, че с нот.акт №141, том IV, дело №1463/1968 г. на нотариус при ПлРС, дядото на ищеца и на първия ответник *** е продал на съпругата си *** 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот. Твърди се, че ищецът оспорва договора за доброволна делба, но не коментира факта защо при тази делба 4 участват и други лица, които не би трябвало да са собственици. Твърди се, че най-вероятно са наследници на ***. Твърди се, че към момента на извършване на заверката на подписите на Договора за доброволна делба е действала разпоредбата на чл.97 от Закона за устройството на съдилищата от 1976 г., съгласно която кметовете на кметства на населени места където няма районен съд, „могат да заверяват подписи, да удостоверяват датата на частен документ и да засвидетелстват верността на преписи на документи“. Твърди се, че дори и да се приеме, че е налице юридически порок при извършване на доброволната делба от 27,01,1981 г., то за всеки един от съделителите може да се твърди, че това е първоначалната дата за придобиване на възложените имоти по силата на добросъвестно владение, или отв.В.И. и неговия дядо са станали съсобственици при равни права на процесния имот. Сочи се, че дори за начало на владението на имота да се приеме 1994 г., когато имотът е прехвърлен срещу издръжка и гледане на първите двама ответници, то към 2004 г. е изтекъл срокът на придобивно давностно основание, от което първите двама ответници могат да претендират самостоятелно придобивно основание. В заключение се сочи, че ответникът В. се позовава на института на придобивната давност, като се сочи, че е станал собственик заедно с третия ответник, като давностното владение е започнало от момента на придобиване на имота от първите двама ответници на 27,04,2004 г. от техния праводател *** и е продължило след 23,12,2020 г.

В с.з. проц.представител на отв.Х.В. и отв.Ц.В. моли съда да отхвърли иска спрямо тях. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, проц.представител на ответниците *** и Ц.В.и – адв.С.М. от ПАК, развива съображения, че договорът за доброволна делба от 1981 г. е действителен и е породил своето правно действие, тъй като никъде няма поставено изискване същият да бъде в нотариална форма, а само да има „нотариална“ заверка на подписите, което изискване е спазено с полагането на подписите по договора пред кмета на съответното населено място. Посочва се, че договорът е и вписан от нотариус при ПлРС, с което доброволната делба е приключила и породила своето правно действие.

В срока по чл.131 от ГПК отв.В.И. и К.И. депозират писмен отговор чрез адв.Н.Д. от ПАК, в който сочат, че предявения иск по чл.108 от ЗК е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че отв.В.И. и К.И. не владеят 5 процесния имот и не са осъществявали владение и фактическа власт върху него нито към датата на предявяване на иска, нито понастоящем. Не се оспорва обстоятелството, че дядото на ищеца и на първия ответник им е прехвърлил 2/3 ид.ч. от процесния имот, като с втора сделка – дарение, обективирана в нот.акт №51, том VI, дело №2498/1967 г. дядото дарил своите внуци и с 2/3 ид.ч. от друго дворно място, находящо се в с.***, с площ от 1090 кв.м. Твърди се, че с договора за доброволна делба ищеца, първия ответник и техния дядо са прекратили съсобствеността си в процесния имот и имота с площ от 1090 кв.м. Оспорва се твърдението на ищеца, че договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като към момента на подписването му кметовете на кметства са имали право да извършват нотариални удостоверявания на дата, съдържание и подписи на документи. Твърди се, че отв.В.И. и К.И. са притежавали изцяло правото на собственост върху процесния имот – 1/2 ид.ч. по силата на договора за доброволна делба /придобита от отв.В.И. и дядото му в общ дял/ и 1/2 ид.ч. по нот.акт за придобиване на имота срещу издръжка и гледане. Прави се възражение и за придобиване на имота възоснова на давностно владение, започнало от 1994 г.