Решение № 7583 от 12.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7583 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100507132 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1206 от 22.01.2024 г., постановено по гр.д. № 64763/2022г., СРС, 140-ти, състав, е уважен предявеният от С. А. К. срещу „Дан Ерланд“ ЕООД, осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 16 407,85 лева, представляваща левовата равностойност на уговорена между страните неустойка за забава в размер на 8 389, 20 евро, по сключения помежду им предварителен договор за строителство и продажба на недвижими имоти от 26.11.2017г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата от 2919 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, сторени в първоинстанционното производство, както и сума в размер на 1234,23 лв. разноски, направени в производство по обезпечение на иска, както и по изпълнение на издадената обезпечителна заповед.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Дан Ерланд“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Р. М., с надлежно учредена представителна власт по делото. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изложени са съображения за недължимост на неустойка в претендираната хипотеза при липса на такава уговорка в предварителния договор. При евентуалност на оплаквания поддържа, че ако се приеме, че е налице такава неустоечна клауза - обосновава възникване на обективни обстоятелства, довели до забавено изпълнение на задължението му за въвеждане на сградата в експлоатация. Посочва, че съдът неправилно е изтълкувал сключения между него и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (към онзи момент 1

„ЧЕЗ Разпределение България“ АД договор за присъединяване към електроразпределителна мрежа от 21.06.2018г. (ДПЕРМ), като е възприел, че част от задълженията на „Дан Ерланд“ ЕООД е било и подмяната на трансформаторния пост (ТП) „Александър Стамболийски“ 110Б. Посочва, че съдът не е съобразил обстоятелството, че по време изпълнението на договора в страната е въведено извънредно положение с Решение на НС от 13 март 2020 г.

Моли съда да отмени решението, като вместо него, постанови ново, с което да отхвърли така насочената претенция за заплащане на неустойка, и да присъди направените разноски в първоинстанционното и настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец - С. А. К., чрез процесуалния си представител – адв. С. Г. с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че въззивникът е бил наясно с необходимостта от реконструиране на ТП „Ал. Стамболийски“ още към момента на сключване на ДПЕРМ с „ЕРМ Запад“ ЕАД, а не от момента на получаване на Писмо от Столична община, район „Възраждане“ от 11.06.2019г., с което се отказва процедиране на преписката за издаване на разрешение за строеж за присъединяваното съоръжение – „кабелни линии ниско напрежение“ (съгласно сключения ДПЕРМ). Счита, че с оглед съдържанието на дължимата грижа на добрия търговец, ответното дружество е било длъжно и е могло да предположи, че реконструирането на ТП би могло да доведе до забавено изпълнение на задълженията, поети със сключения предварителен договор между страните от 26.11.2017г. Сочи, че изложените във въззивната жалба обстоятелства не представляват непреодолима сила по смисъла на чл.

306 ТЗ и че дори и дружеството да се позовава на непредвидими събития от извънред характер, съгласно т. 3.2 от предварителния договор, за да се освободи от отговорност, е следвало да уведоми другата страна в 10-дневен срок от настъпване на обстоятелството, както и да представи Сертификат за форсмажорно обстоятелство, издаден от БТП. Моли съда да потвърди решението, както и да присъди направените в производството пред СГС разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на „Дан Ерланд“ ЕООД за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

2

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно тяхното доказване.

Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска на основание чл. 92 от ЗЗД е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти):

1) Да е възникнало валидно облигационно отношение между страните; 2). В съдържанието на това облигационно отношение да е налице задължение; 3). Вредите от потенциално неизпълнение, на което задължение, да са обезпечени с валидна неустоечна клауза; 4) Това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно;

5) Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.

Страните не спорят, че по силата на Предварителен договор за строителство и продажба на недвижими имоти от 26.11.2017г. между тях е възникнало валидно облигационно отношение, в чието съдържание е било включено задължение на „Дан Ерланд“ ЕООД да изгради и продаде на въззиваемия описаните в т. 1.1, букви „А“ и „Б“ обекти. Съгласно т.3.1 от същия договор, страните са уговорили краен срок за завършване на строителните работи – 31.12.2019г., а въвеждането на сградата в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация/Разрешение за ползване – до 31.03.2020г., но не по-късно от 180 дни от заверяване на Акт образец 15, като е посочено, че крайният срок ще се счита спазен, ако до изтичането му е подписан Акт образец 15 и са входирани документите за издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация/Разрешение за ползване.

При тълкуване на клаузите от предварителния договор – поотделно, в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност, с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, оплакването на въззивника, че неустойка не се дължи в посочената хипотеза, е неоснователно.

Действително т. 6.1 посочва единствено „при неспазване на крайния срок за завършване на строителството“, но при тълкуване на тази точка във връзка с т. 6.3 и във връзка с т. 3.1 от договора, настоящият състав намира, че общата воля на страните е била да обезпечат вредите от потенциалното неизпълнение както на задължението за завършване на строителните работи, така и на това за своевременно въвеждане на сградата в експлоатация, с неустойка в размер на 0,1 % от сумата, платена до този момент за всеки ден забава, но не повече от 10 % от общата цена по договора.

От представените и приобщени към делото писмени доказателства, се установява, че въззивникът е допуснал забава при изпълнение на задължението си за въвеждане на сградата в експлоатация, а именно: 1). Разрешението за ползване на процесната сграда е датирано от 14.09.2021г. – близо 16 месеца след изтичане на уговорения между страните срок, като искането за издаване му е било подадено на 29.07.2021г., т.е близо 15 месеца след срока, предвиден в предварителния договор; 2). Акт образец 15 е бил заверен на 18.01.2021г.

– близо 12 месеца след първоначално поетия от „Дан Ерланд“ срок за завършване на строителните работи; 3). Окончателният договор, с който е прехвърлена собствеността върху обектите, уговорени в предварителния договор, е датиран от 16.12.2021г. (Нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижими имоти, вписан в СлВп – гр. София под акт № 131, том CCLIV, дело № 75428);

Основният спорен между страните въпрос, както в рамките на първоинстанционното, така и в настоящото производство, е свързан с установяване на факта дали е налице виновно неизпълнение на задълженията на въззивника или същата се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина, т. е. дали е била налице невиновна невъзможност, по смисъла на чл. 81 от ЗЗД.

В конкретния случай забавата е настъпила във връзка с присъединяването на жилищната сграда към електроразпределителната мрежа, по повод на което присъединяване 3 между „Дан Ерланд“ и „ЕРМ Запад“ е сключен ДПЕРМ от 21.06.2018г., по силата на който присъединяваното дружество е имало задължение да проектира и съгласува, както и да представи разрешение за строеж за съоръженията за присъединяване (кабелни линии ниско напрежение). За целите на присъединяването на жилищната сграда към електроразпределителната мрежа е следвало в трансформаторния пост да се монтира нов трансформатор с по-голяма мощност, като от представено писмено становище от „ЕРМ Запад“ ЕАД, датирано от 22.08.2019г. – съществуващият ТП „Александър Стамболийски 110Б“ е в активите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 31.03.1992г. Обстоятелство, станало известно на въззивника по повод уведомление от СО, район „Възраждане“, от 11.06.2019г., че се отказва процедиране на преписката за съгласуване на проектите за присъединяваното съоръжение, тъй като било необходимо да се представи разрешение за ползване на реконструирания ТП „Александър Стамболийски 110Б“.

В тази връзка настоящият състав намира за основателно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода за наличие на договорно задължение на „Дан Ерланд“ ЕООД да предприеме действия по реконструирането на „ТП Александър Стамболийски 110Б“. Правата и задълженията - както на електроразпределителното дружество, така и на присъединяваното лице („Дан Ерланд“ ЕООД), са изчерпателно и ясно посочени в раздели IV и V от Договора. Обстоятелството, че в ДПЕРМ от 11.09.2017г., сключен между „ЕРМ Запад“ ЕАД и „Тиенджин Турист“ ООД, са посочени същите условия за присъединяване на жилищна сграда, находяща се на ул.

„Българска морава“ № 40 (в съседен УПИ IX-5), се обосновава с това, че и двете сгради се захранват от един и същ ТП, с оглед на което реконструирането му се явява техническа предпоставка за присъединяване и на двата обекта. При липса на изрично вменено задължение за „Дан Ерланд“ обаче не може да се приеме, че то е имало каквото и да е задължение, респ. право да приведе ТП в нужното състояниер при положение, че последният е собственост на електроразпределителното дружество.