Решение № 105 от 26.07.2021, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 244/2021
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 26.07.2021
- В сила
- 14.08.2021
- Състав
- Петър Славов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.174, ал.3, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. гр.Несебър , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Петър Сл. Петров като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20212150200244 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ГР. Г. АСТ. с ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ж.к.
Възраждане, блок 6, вход 2, ап.21, срещу Наказателно постановление № 21-0304-000181 / 18.03.2021г., издадено от Коста Костадинов Кирязов – Началник на РУ Несебър към ОДМВР Бургас, с което на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като такова моли то да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и твърди, че жалбоподателят не владее български език, което му е попречило към момента на проверката да се запознае със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на което е издадено НП, не е наясно какво се е изисквало от него от страна на контролните органи, а след като е разбрал, е предложил да бъде извършена проверката, която обаче му е била отказана като му е било обяснено, че проверката е приключила. Тези обстоятелства не са били обект на изследване от страна на наказващия орган, поради което той е издал едно незаконосъбразно НП.
1
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С писмено становище, подадено от юристконсулт при ОДМВР Бургас, се оспорват доводите в жалбата за неправилност и за незаконосъобразност на наказателното постановление, в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, а от събраните доказателства извършването на нарушението се доказва по несъмнен начин.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.02.2021г. свидетелят М. Н. М. заедно с колегата си Д. Г. Д., двамата на длъжност “младши автоконтрольор” при РУ Несебър, са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ за времето от 07:30 часа до 19:30 часа.
Намирали са се в град Обзор, където около 11:00 часа по улица Васил Левски са спрели за проверка лек автомобил “Фолксваген Голф 1.6” с рег.№ А 1411 КХ, който се е движел в посока улица Славянска. След проверка на документите на автомобила и на водача, установили, че автомобилът се управлява от ГР. Г. АСТ. – жалбоподателя. Същият е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, резултатът от която е бил отрицателен, след което е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство Дрегер дръг тест 5000, което е било в служебния автомобил, за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В показанията на свид. М.М. същият признава, че водачът на автомобила не разбира добре български език, обяснил е на проверяващите, че от 3-годишна възраст живее в САЩ, предложил е да извика брат си за да му превежда, като същевременно не е разбирал и е останало неизвестно защо е необходимо да му бъде правен втори път тест.
След като е намерил за неуместно за втори път да му бъде правен тест, е отказал, а след отказа служителят М. Н. М. е издал талон за медицинско изследване № 0067588, в който талон е посочено, че водачът ГР. Г. АСТ. отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 и му е указано, че в рамките на 120 минути от връчването на талона може да се яви във ФЦСМП – Несебър за медицинско и химическо или химикотоксикологично изследване. Водачът е отказал да подпише талона, който отказ е удостоверен с подписа на свидетеля Д. Г. Д., като в талона е отразен и отказа на водача да му бъде извършено медицинско и химическо или химикотоксикологично изследване. За отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.АА, бл.№ 891405/28.02.2021г., в който актосъставителят М. Н. М. като обстоятелства е посочил, че на 28.02.2021г. около 11:00 часа 2 в град Обзор по улица Васил Левски с посока към улица Славянска управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ А 1411 КХ, собственост на Д. Р. М. от град Бургас, като при проверката отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози дрегер „Drug Test 5000“ с № ARJJ0041; издаден талон за изследване № 0067588, отказва да получи талон за изследване № 0067588. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като при съставянето на акта на водача е иззето СУМПС № DD000153992520664210287. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението Д. Г. Д. и от жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от акта срещу подпис.
Още по време на съставяне на акта на мястото на проверката е пристигнал братът на ГР. Г. АСТ. – свид. Х. Г. А., като след приключване на проверката контролните органи са отишли в Участъка – Обзор, а жалбоподателят е обяснил на брат си как е протекла проверката и му е предоставил връчения му акт, като двамата са говорили на английски език, което са констатирали и проверяващите. Свид. Христо А., както и свид. М., твърди, че българският език е труден за Г.А.. След като се запознал със съдържанието на акта, Христо А. заедно с брат си Г.А. са посетили участъка в град Обзор, свид. Христо А. е разговарял с полицейските служители, извършили проверката, за да разбере и от тях за какво е съставен акт на брат му и защо са му иззели свидетелството за управление на МПС, на когото е било обяснено, че Г.А. е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Когато за вмененото му нарушение Г.А. е бил уведомен от своя брат на разбираемия за него английски език, като е предал думите на полицейските служители, жалбоподателят е изявил желание да бъде изпробван с техническото средство, но от полицейските служители му е било отговорено, че актът вече е написан.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.Освен отказа да бъде изпробван с техническо средство, наказващият орган е посочил също, че Г.А. не е изпълнил и предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 23.03.2021г., а жалбата срещу него е подадена същия ден.
В хода на административно наказателното производство е допуснато твърдяното в жалбата нарушение, което представлява съществено такова и е основание за отмяна на наказателното постановление. Не се доказа в хода на производство и в хода на проверката, при която е издаден талона за изследване и съставен АУАН, да е осигурен (назначен) преводач на жалбоподателя. Безспорно е, че той не владее добре и свободно български език, 3 което не е останало незабелязано от контролните органи, но същите са сметнали, че такъв преводач не е нужен само защото Г.А. е с българско гражданство и с български имена.
Липсват доказателства АУАН, талона за изследване, а впоследствие и НП да са били преведени от преводач на разбираемия от Г.А. английски език, на който език контролните органи са установили при проверката, че той разговаря, включително и с брат си, и не е написал на български език изразите в акта, което пък е било без значение и за наказващия орган. Неназначаването на такъв преводач е станало причина не само да не могат да бъдат установени възраженията, които водачът е имал при съставянето пак на неразбираемия от него български език, но и въобще какво нарушение му е вменено, че е извършил при проверката, заради което му се съставя акта и му се отнема СУМПС. По този начин жалбоподателят е бил поставен в неравностойно положение, като е бил лишен от правото да участва в административно наказателното производство.
Такова участие не му е било гарантирано от самото начало на административно наказателното производство, защото дори и да се приеме, че не може да бъде изпробван с техническото средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, въз основа на издадения талон за изследване, той е имал възможност да се подложи на медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване до определеното време, посочено в талона. Въпреки първоначално заявения от жалбоподателя отказ да получи талона за изследване, не е имало пречка той да му бъде връчен впоследствие, когато е поискан, и въз основа него да бъде изследван, и независимо от съставения АУАН, който е съставен само за отказа му да бъде изпробван с техническо средство. Полицейските служители в конкретния случай, след като не са му осигурили преводач и не са го запознали със съдържанието на съставените документи, са били длъжни да му окажат съдействие след като са установили, че благодарение на дошлия по-късно преводач, той е разбрал след приключване на проверката и връчване на акта какво нарушение му е вменено, поне да му връчат талона за изследване за да се гарантира предоставеното му от закона право да бъде изследван в лаборатория на посочените в него място и време, ако са счели, че нямат задължение да бъде отведен от тях.
Законодателят е предвидил процедура, позволяваща законосъобразно финализиране на административно наказателното производство, а именно лабораторно изследване, като преди това е невъзможно да бъде санкциониран водач на МПС единствено за това, че е отказал изследване с технически прибор. Връчването на съставения талон за изследване, въпреки първоначално заявения отказ да го получи, но впоследствие е поискан да му бъде връчен, не само, че не би представлявано нарушение на закона и в частност не влиза в противоречие с разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, но напротив, само по този начин би могло да се гарантира в случая правото на водача да бъде изследван с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в хипотезата на чл.3а, т.1 от цитираната наредба. Към момента на съставяне на АУАН 4 твърдяното нарушение е невъзможно да е било осъществено с оглед незавършения фактически състав по установяването му, доколкото спрямо водачите на МПС законодателят е предвидил два алтернативни метода за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Наличието на издаден талон за изследване, както и липсата на изрична забрана в цитираната наредба за оттегляне на отказа да получи талон за изследване (за който отказ законодателят дори не е предвидил санкция) означава, че е имало възможност в рамките на указаните в талона 120 минути по отношение на водача да бъде извършено такова лабораторно изследване и в указаното място. За целта обаче е било необходимо този талон да му бъде връчен след като е поискано това от водача, като не е имало пречка и да установят по надлежен ред връчването на талона, независимо, че във вече съставения акт е бил отразен отказ талона да му бъде връчен. Нещо повече, в случая контролните органи са били длъжни да сторят това и то не само от гледна точка на буквата, но и на целта и на духа на закона. Като не са изпълнили това свое задължение, по същество не са оказали нужното съдействие (наред с неосигуряването навреме на преводач) на водача, а оттам последният е бил лишен от възможността да упражни едно свое право – да бъде изпробван с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.