Решение № 823 от 29.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 823

****, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Ст. Томов при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело № 20264430100751 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от С. Й. К. от **** против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД гр. София. В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***** от 22. 11. 2024 год. Твърди се, че съгласно чл. 3 от договора за кредит кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1 200 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне сумата от 1 504, 10 лв. съгласно условията на договора. Твърди се, че съгласно договора ГПР по кредита е в размер на 63. 44 %, а ГЛП в размер на 50% , при срок на кредита от 8 вноски.

Твърди се, че съгласно чл. 18 ал. 1 от договора ищецът дължи неустойка в размер на 977, 60 лв. Твърди се, че по договора ищецът е заплатил сумата от 400 евро над главницата. Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди се, че в случая в договора за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Твърди се, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Твърди се, че 1 нарушението е още по- съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че визираната неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на договора за кредит.

Твърди се, че на следващо място процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Твърди се, че съгласно горната разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Твърди се, че спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди се, че в процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Твърди се, че съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Твърди се, че в настоящия случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Твърди се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Твърди се, че тези 2 съставни елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Твърди се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Твърди се, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, следователно налице е неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Твърди се, че процесният договор е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал. 1 т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди се, че в договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди се, че с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и същите следва да са включени в годишния процент на разходите. Твърди се, че съгласно чл.

19 ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съгласно § 1 т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че с оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй 3 като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№ 426/ 2014 год. Твърди се, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че това подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди се, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Твърди се, че според тази норма когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. При условията на евентуалност ищецът счита, че клаузата на чл. 18 ал. 1 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Твърди се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Твърди се, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди се, че тъй 4 като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл. 8 ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Твърди се, че според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че в допълнение клаузата за неустойка, предвидена в чл.18 ал. 1 от процесния договор е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 977, 60 лв. е в размер на над 50% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1 200 лв. Твърди се, че по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди се, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Твърди се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Твърди се, че в този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23. 04. 2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Твърди се, че разгледана в този аспект клаузата на чл.

18 от договора за потребителски кредит според които се дължи неустойка в размер на 977, 60 лв. при неосигуряване в 3- дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Твърди се, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Твърди се, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на 5 неоснователно обогатяване. Твърди се, че според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15. 06. 2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2009 год., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че по посочения начин се заобикаля чл. 33 ал. 1 от ЗПК.