Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 73 от 09.02.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Наказателно дело от общ характер 276/2025
Вид
Протоколно определение № 73
Подписан
09.02.2026
В сила
19.02.2026
Състав
Димитър Стефанов Михайлов

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 73 гр. Провадия, 09.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. и прокурора П. Ст. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Д. Ст. Михайлов Наказателно дело от общ характер № 20253130200276 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ВАРНА - ТО ПРАВОДИЯ, редовно призовани, се представляват от прокурор П. П..

ПОДСЪДИМИЯТ Д. С. Д., редовно призован, не явява, представлява се от адв. Г. Г., АК-Варна, редовно упълномощена на фаза ДП и приет от съда от преди.

СВИДЕТЕЛЯТ Р. К. Б., редовно призована, не се явява.

По делото е постъпило становище с вх. № 837/02.02.2026 г. от Р. К., ведно с декларация по чл. 99 от ЗС, уведомления 2 бр.; известия за доставяне 2 бр.

С Ъ Д Ъ Т констатира, с оглед събраните в настоящото производство доказателства, са налице предпоставките по чл. 383, ал. 2 от НПК касателно необходимостта от прилагане на чл. 53 от НК, с оглед и на което следва въпросите във връзка с приложението на посочената разпоредба да бъдат разгледани своевременно в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, предвид и което,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКРИВА производство по реда чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. чл. 383, ал. 2 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. Г.: Няма да сочим доказателства.

1

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и даде ход на същото ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, във връзка със сключено споразумение за извършено от осъдения вече Д. С. Д. деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК е открито производство по чл. 306 ал. 1, т. 1 вр. чл. 53, относно автомобила, който е бил предмет на престъпление, а именно лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***.

С оглед разпоредбата на чл.343б, ал. 5, която гласи, че в случаите на ал.1, съдът отнема в полза на Държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост и дееца, когато деецът не е собственик присъжда равностойността му. По категоричен начин е установено, че осъденият е осъществил състав на престъпление и в тази насока има влязло в сила споразумение.

В хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, че осъденият Д. не е собственик на автомобила, тъй като същият е закупен след като има сключен брак. В тази връзка предлагам като не е собственик Д. да заплати равностойността на автомобила, която се равнява на 1697.50 евро, това е сумата от 3320 лв. съгласно оценителна експертиза обърната в евро.

В конкретният случай се касае за без дялова собственост на лек автомобил и считам, че при отнемане на 1/2 от автомобила би се нарушила цялоста на веща, респективно би се накърнило правото на другият собственик, доколкото същият не би могъл да се конституира като страна в процеса, запознах се неговото становище. Така или иначе лицето не се е явило и макар, че няма пречка да се разгледа делото считам че отнемането на ½ от лекият автомобил ще засегне правата имуществената сфера на другият съсобственик на автомобила.

АДВ. Г.: Уважаеми г-н Председател, с оглед постигнатото в с.з. споразумение с което е прекратено наказателното производство и подсъдимият Д. С. Д. е получил съответното наказание за извършено от него нарушение са налице предпоставки за отнемане в полза на Държавата на принадлежащата му ½ идеална част от моторно превозно средство придобито в режим на СИО с оглед брака му с Р. К. Д.а, което е послужило за извършване на деянието.

В тази част не са налице законови нарушения в определение с което е отнет автомобил и което производство понастоящем върнато за ново разглеждане с Решение № 383/05.12.2025г. на ОС Варна.

В решението изрично е казано, че единствената причина да бъде върнато за ново разглеждане делото е не призоваването в същото на заинтересованото лице, собственик да другата ½ идеална част от автомобила.

Доколкото визираните разпореждания със СИО не са предмет на наказателното право, следна да намери приложение в тази насока именно гражданското право в което е напълно допустимо за задължение на едно лице или извършени негови деяния да бъде насочено изпълнението към притежаваната от него съсобствена част независимо, че не е прекратена по един от предвидените в закона редове. По същият начин е разсъждавал и ОС Варна сочейки, че макар и без ялова собствеността няма пречка ½ идеална част да бъде отнета в полза на Държавата и това е идеалната част принадлежаща на подсъдимият Д., вече осъдено лице.

2

Въпросът, който стои за разрешаване е по отношение на ½ идеална част принадлежаща на Р. К. Д.а, като само ще вметна, че насочване на изпълнението в случая алтернативно на отнемането в полза на Държавата е един от начините за прекратяване СИО и се връщам отново на обстоятелството, че неучастието на Р. К. Д.а в производството по произнасяне досежно отнемането на моторното превозно средство, всъщност я е лишило от възможността да изрази своята позиция по отношение на същото. Към настоящият момент тя е представила доказателства, че е извършила отказ от право по реда на чл. 99 от ЗС по отношение на принадлежащата на нея ½ идеална част от процесното превозно средство. Този отказ от право е напълно законен, касае движими и недвижими имоти така, както законодателят го е регламентирал в съответната глава на ЗС в която се разглеждат и движими и недвижими вещи, тоест, тук не става дума за прилагане на закона по аналогия, но дори и да приемем, че се прилага по аналогия, както ОС Варна е допуснал, същият съд смята, че следва първо да бъде извършена дерегистрация в КАТ за да може това да бъде прието за реализирана. Такава дерегистрация дамата, съпруга на подсъдимия ни не е в състояние да осъществи, поради една единствена причина, а имено факта, че МПС- то не е във владение нито на нея, нито на съпруга и. Тя не разполага с регистрационните табели и не би могла да извърши действия в тази насока. Въпреки това е представила доказателства относно уведомяването на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, относно извършеният отказ, тоест, сторила е необходимото и достатъчно за да реализира именно дерегистрацията на пътното превозно средство и това уведомление е достигнало до компетентният орган, видно от обратната разписка, която е представена също със становището по делото изпратено от Р. Д.а., тоест, към настоящият момент Р. Д.а не е собственик на ½ идеална част от процесното превозно средство, като същото предстои да бъде дерегистрирано в КАТ, но е налице легален отказ по смисъла на чл. 99 от ЗС.

Както и ОС Варна е посочил, при извършването на такъв отказ за разлика от Закона за наследството не се уголемява дела на другият съсобственик в случая на Д., а имуществото преминава собственост на Държавата, тоест, към настоящият момент следва да приемем, че по отношение на Д. С. Д. правилно и законосъобразно е отнета ½ идеална част от визираното моторно превозно средство, а останалата ½ идеална част вече е собственост на Държавата, поради което не са налице предпоставки за присъждане на равностойността му.

ПРОКУРОРЪТ/ реплика/: Чел съм решението на ОС Варна и в действителност много правилно колегата изложи, че за разлика от Закона за наследството, според който отказа от наследство води до уголемяване на дяловете на останалите наследници, то при чл. 99 от ЗС отказът от право на собственост не води до увеличаване на дела на другият съсобственик, в случая съпругът. Това категорично означава, че дори съпругата на осъденият Д. да се е отказала от ½ от автомобила, не означава, че той става собственик на същият. И отново се връщам на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, когато липсва законова възможност да се отнеме целият автомобил, хипотезата, когато той не е изключителна собственост на виновното лице, то следва да се присъди неговата равностойност, което отново считам, че подкрепя направеното от мен предложение на виновния не собственик на автомобила без да изследвам въпроса дали въпросната ½ все още е собственост на неговата съпруга или на трето лице, предлагам същият да бъде осъден да заплати равностойността на автомобила, такава, каквато е посочена.

3

В случай, че въпросното предложение не бъде прието считам, че за да изпаднем отново в хипотезата, да нарушим правата, съгласно чл. 90а от НПК, на трети лица по смисъла на тази глава, чието имущество е направено искане за вземане на мерки за обезпечаване и т.н. ще трябва да отделим внимание и да изследваме, кой точно е станал собственик на част от автомобила на която осъденият Д. не е собственик и да го призовем за да може да упражним правата си.

АДВ. Г./дуплика/: Уважаеми г-н Председател, аз считам, че ОС Варна, съвсем ясно и точно е очертал рамките на произнасянето към настоящият момент. Не отнемането на идеалната част от автомобила принадлежаща на осъденото лице би било закононарушение, тоест, в тази връзка считам, че съвсем правилно е да се произнесете с отнемане на ½, а другата ½ принадлежи на Държавата и не следва повторно да бъде отнета в нейна полза нещо, което Държавата вече има.

В тази връзка ви моля да съобразите направеният отказ и представените доказателства от гледна точка на обстоятелството, че делото е върнато единствено и само не е участвала съпругата, която би могла да представи доказателства, а не защото по някакъв начин с решението за присъждане на заплащане на равностойността са увредени правата и. Неучастието всъщност е порока на процеса, а не произнасянето в този смисъл.

Съдът предвид откритото производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и на осн. чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53 от НК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА ½ идеална част от лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, която принадлежи на осъденото лице Д. С. Д. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА осъдения Д. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ ½ от равностойността на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.

№ ***, в размер на 848.74 евро ( осемстотин четиридесет и осем евро и 74 евроцента, представляващи 1 660 лв. (хиляда шестстотин и шестдесет лева), послужило за извършване на престъплението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в петнадесет дневен срок от днес пред ВОС.

Съдебното заседание приключи в 10:10 часа.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ Секретар: _______________________

4