Решение № 585 от 23.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100900968 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „АМАКС ГАЗ“ ООД твърди, че между него, като изпълнител и продавач, и ответника „ГЕОСТРУКТ“ ЕООД, като възложител и купувач, били налице облигационни правоотношения по силата на два договора изработка и два договора за продажба. На 20.03.2019 г. бил сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да извърши СМР на обект, находящ се в гр. София, м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“, както следва: 1/ монтаж на вертикални коаксиални димоотводни системи - 10 броя, за димоотвеждане на хибридни кондензни газови котли; 2/ доставка и монтаж на сградна газова инсталация; 3/ доставка и монтаж на отоплителна и охладителна инсталация за апартаменти 46 броя, всички описани в Приложение № 1, срещу възнаграждение от 1 120 791.76 лева с включен ДДС. Изпълнил задълженията по договора точно, работата - приета без възражения, но ответникът не заплатил част от дължимото възнаграждение в уговорените срокове - 5 дни от подписване на приемо-предавателни протоколи. Възнаграждението за извършените СМР на стойност 1 115 576,82 лева с ДДС фактурирал в 10 броя фактури. Неплатени били 530 075,05 лева с ДДС по 6 броя фактури, както следва: № 1000059478/03.02.2020 г. – 3 532,82 лева; № 1000059480/03.02.2020 г. - 95 932.12 лева; № 1000060392/09.04.2020 г.

- 39 799.37 лева; № 1000063045/14.09.2020 г. - 106 371.31 лева; № 1000064715/17.11.2020 г. - 213 878.18 лева; № 1000077060/18.01.2023 г. 70 561,25 лева. Възложителят изпаднал в забава, поради което в полза на ищеца възникнало и вземане за мораторна лихва в общ размер на 133 392,22 1 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението по всяка от фактурите, до 18.05.2023 г. На 04.05.2020 г. бил сключен договор, по силата на който се задължил да извърши СМР на обект в гр. София, кв.

„Манастирски ливади - Запад“ – доставка и монтаж, вкл. тестване и въвеждане в експлоатация на отоплителна и охладителна системи на офиси № 1-12, описани в Приложение № 1. Макар да изпълнил точно задълженията си, ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение в общ размер на 125 357,27 лева с включен ДДС по 2 бр. фактури: № **********/11.01.2023 г. – 90 914,56 лева и № 1000077059/18.01.2023 г. – 34 442,71 лева. Уговореният срок бил 5 дни от датата на издаване на фактура. Съгласно чл. 7.2 от договора при забава в плащането възложителят дължал неустойка в размер на 0,1% на ден, но не повече от 10% от стойността на договора. За ответника възникнало и задължение за плащане на мораторна неустойка върху вземанията по описаните фактури в общ размер на 15 052,84 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението по всяка от фактурите, до 18.05.2023 г. По договор за доставка на стоки на обект в гр. София, м. „Витоша ВЕЦСимеоново“ съгласно фактура № **********/14.09.2020 г. /с падеж 24.09.2020 г./ и фактура № 1000076972/11.01.2023 г. /с падеж 11.01.2023 г./ ищецът изпълнил точно, но ответникът не заплатил цената в размер на 32 011,40 лева в уговорените срокове. Възникнало и задължение за мораторна лихва от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 18.05.20232 г. в общ размер на 1 375,86 лева. По договор за продажба на стоки на обект в гр.

София, кв. „Манастирски ливади“ съгласно 6 броя фактури № 1000063153/17.09.2020 г. за сумата 5 315,48 лева /с падеж 17.09.2020 г./, № 1000063881/16.10.2020 г. за сумата 30 249.05 лева /с падеж 26.10.2020 г./, № 1000064720/18.11.2020 г. за сумата 1 031.52 лева /с падеж 18.11.2020 г./, № **********/01.12.2020 г. за сумата 23 114.08 лева /с падеж 01.12.2020 г./, № 1000065562/30.12.2020 г. за сумата 10 228.44 лева /с падеж 30.12.2020 г./, № 1000066240/15.02.2021 г. за сумата 11 118.89 лева /с падеж 15.02.2021 г./, ищецът изпълнил точно, но ответникът не заплатил цената в размер на 81 057,46 лева в уговорените срокове. Възникнало и вземане за мораторна лихва от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 18.05.20232 г. в общ размер на 20 761,51 лева. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, заедно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до погасяване, като и разноските по делото.

Ответникът оспорва наличието на облигационни правоотношения по описаните в исковата молба договори, вкл. като оспорва подписите на управителя, положени върху двата договора за извършване на СМР /предвид неизпълнението на указанията, дадени с определението по чл. 374ГПК – л.

294 от делото/. Поддържа, че ищецът изпълнил неточно в качествено, количествено и времево отношение. Навежда възражение за недостатъци в газовата система. В първото редовно открито заседание от 05.06.2024 г. сочи, че при извършена проба на системата в два апартамента в сградата на бул.

„Симеоновско шосе“ /№ Б8 и А1/ същата не могла да постигне зададените градуси на отопление и на охлаждане, както и че тези недостатъци били установени през лятото на 2023 г. и зимата на 2024 г. Евентуално поддържа, че вземанията за продажна цена и възнаграждение били погасени по давност.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

I. По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал.

1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД:

Исковете за главници са за заплащане на възнаграждения за доставка и монтаж. И двете правоотношения, от които ищецът черпи права, включват елементи и на продажбата, и на изработката. Доколкото крайният кредиторов интерес се свързва с монтажа на инсталациите в сградите, а не с притежаването им като отделни вещи, специфичната престация е изработването, а не прехвърлянето на собственост, с оглед на което квалифицира исковете като произтичащи от договор за изработка.

Според чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения между него и ответника, по силата на които е изпълнил точно договорената работа, като същата е приета от ответника и за последния са възникнали задължения за плащане възнаграждения в претендираните размери.

Договорът за изработка е консенсуален, неформален и за сключването е достатъчно да се постигне съгласие относно съществените елементи – предмет и възнаграждение. Съгласието може да е изразено изрично, но също и чрез конклудентни действия /напр. приемане на извършената работа, плащане на възнаграждение/.

1. По иска за вземания за възнаграждение по договор от 20.03.2019 г.:

Към исковата молба е приложен и приет договор от 20.03.2019 г. /л. 1824/, като от заключението на приетата СПЕ се установява, че положеният за възложителя подпис не е на управителя на „ГЕОСТРУКТ“ ЕООД Владислав Герчев. По делото няма данни кое лице е подписало договора за възложителя, респ. да е снабдено с представителна спрямо него власт. От представената от ищеца фактура и платежно нареждане /л. 249 и 250/, както и от заключението на ССчЕ, неоспорено в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява, че на 08.05.2019 г. ищецът е издал фактура № 54221 за сумата 230 805,61 лева авансово плащане по договор от 20.03.2019 г., че същата е заплатена от ответника на същия ден, както и осчетоводена от него. „ГЕОСТРУКТ“ ЕООД е платило в цялост и задължения по още три фактури /виж последните и пл. нареждания - л. 251 и сл./, издадени за извършени СМР по пероцесния договор. Частично са платени и задължения по две от процесните фактури № 59480/03.02.2020 г. и № 60392/09.04.2020 г. /платежни нареждания на л. 264 и 265/. С плащането на задълженията по описаните фактури, във всяка от които задълженията са индивидуализирани и чрез посочване на датата на сключване на договора и актовете за приемане, които са за СМР на процесния обект, съдът намира, че дори и да не е подписан от лице, снабдено с представителна власт, то действието по сключването е било потвърдено от управителя с факта на плащане на задълженията по него /чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗЗД/. Предвид липсата на твърдения от ответника и доказателства за наличие на друг договор между страните – различен от представения от ищеца, съдът намира за доказано и че договорът от 20.03.2019 г. е със съдържанието именно на представения към исковата молба документ. Видно от същия, ищецът се задължава срещу уговорено възнаграждение да извърши СМР на обект, находящ се в гр. София, м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“, всички описани в Приложение № 1, както следва: 1/ монтаж на вертикални коаксиални димоотводни системи - 10 броя, за димоотвеждане на хибридни кондензни 3 газови котли, заедно с необходимата окомплектовка към тях / чл. 1.1.1/ срещу възнаграждение от 5 556 лева с ДДС, платимо, както следва: аванс в размер на 30% след подписване на договора; 65%, след подписване на приемопредавателни протоколи и издаване на фактури в срок от 5 дни от подписване на приемо-предавателен протокол, като възложителят удържа 5% от сумата на междинните плащания като гаранция за добро качество, платима след подписване на разрешение за ползване на сградата /чл. 3.1.1; 3.2.1; 3.2.2 и 3.2.3/; 2/ доставка и монтаж на сградна газова инсталация /чл. 1.1.2/ срещу възнаграждение от 60 916,50 лева с ДДС, платимо при условията, описани в предходната точка /чл. 3.1.2; 3.2.1; 3.2.2 и 3.2.3/; 3/ доставка и монтаж на отоплителна и охладителна инсталация за апартаменти 46 броя /чл. 1.1.3/ срещу възнаграждение от 1 054 319,26 лева с ДДС, платимо, както следва: аванс в размер на 20% след подписване на договора; 80%, след подписване на приемо-предавателни протоколи и издаване на фактури в срок от 5 дни от подписване на приемо-предавателен протокол /чл. 3.2.4 и 3.2.5/.

Изпълнението на СМР, възнаграждение за които се претендира, се установява от представените от ищеца 6 броя фактури и приложените към всяка от тях актове образец 19 за приемане на извършени строителномонтажни работи. Във всеки от тези протоколи са описани извършените работи и вложените материали по количества и единични цени, както и общата им стойност.

От заключението на ССчЕ /таблица на л. 319/, се установява, че фактури № 1000059478/03.02.2020 г. за 19 338,60 лева; № 1000059480/03.02.2020 г. за 95 932,12 лева; № 1000060392/09.04.2020 г. за 89 799,37 лева; № 1000063045/14.09.2020 г. за 106 371,31 лева; № 1000064715/17.11.2020 г. за 213 878.18 лева са приети и осчетоводени при ответника чрез включването им в справки-декларации за са съответните месеци и в дневника за покупки, както и че е ползван данъчен кредит. На 24.04.2020 г. ответникът е платил на ищеца 50 000 лева, с която е погасено част от задължението по фактура № 1000060392/09.04.2020 г., като неплатени са 39 799,37 лева. Изискуемото и дължимо възнаграждение по фактура № 1000059478/03.02.2020 г. за 19 338,60 лева с ДДС и 16 115,50 лева без ДДС следва да се определи, като от сумата без ДДС /16 115,50 лева/ се извадят 5 % гаранция - 805,78 лева, както и платените 15 000 лева /таблица на л. 320 ССчЕ/. Така определено, задължението по тази фактура е 3 532,82 лева. По останалите 3 осчетоводени фактури плащане не се твърди и установява.

Изпълнение на

СМР по неосчетоводената фактура

№

1000077060/18.01.2023 г. се установява от представените 5 броя приемопредавателни протоколи от 13.01.2023 г., подписани от управителя на ответното дружество. Предвид твърденията на ищеца от тази сума не са изискуеми 122,96 лева /5 % гаранция върху вземане по чл. 1.1.1 от договора в размер на 2 459,18 лева без ДДС/. Следователно непогасеното изискуемо по тази фактура задължение възлиза на 70 561,25 лева.

Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, т.е приемането е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие, така и правно действие - одобрение на изработеното, т.е признание, че то действително съответства на възложеното с договора.

Разпечатката съдържа 31 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02f1ac51-440d-414a-8abd-5c0690ab9d8d