Протоколно определение № 6942 от 08.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 4889/2024
- Вид
- Протоколно определение № 6942
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 11.04.2024
- Състав
- ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.31 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.297 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.62, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 4, предл. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 6942 гр. София, 04.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА и прокурора В. Ст. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно наказателно дело № 20241110204889 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 17:15 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ В. Е. Б., явява се лично, доведен от СА към НСлС. За него се явява адвокат Д. К. – САК, упълномощен защитник, както и Е Б. и А Б.а негови родители, упълномощени като защитници.
СРП - редовно призована, изпраща прокурор К.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма пречки да гледаме делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по лична карта:
В. Е. Б., л.к. №ХХХ, роден на ХХХХ, в гр. София, българин, български гражданин, висше образование, неосъждан, неженен, работи в „ХХХ“, „старши програмист“, постоянен и настоящ адрес: ХХХ, ЕГН: **********.
1
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Отводи няма да правя.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по хода на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане искането на СРП по реда на чл.64 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча доказателства.
ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането. Искам да представя характеристика от работодателя на подзащитния ми, копия на трудовия му договор и диплома за висше образование. Моля да бъдат приети от съда.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените документи, доколкото са относими към характеристичните данни на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Разбирам искането на СРП. Не желая да давам обяснения сега.
СЪДЪТ намира, че представените от защитника в днешното съдебно заседание оригинали и заверени копия на документи разкриват отношение към предмета на настоящото производство, във връзка с личността на обвиняемото лице, поради което
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА характеристика на служител, заверено копие на трудов договор № 171/24.06.2024 г., сключен между „Нетуърк мениджмънт иновейшънс“ ЕООД и В. Е. Б. и диплома за завършено висше образование на Б. към материалите по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Намирам делото за изяснено от фактическа страна.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и доказателствени средства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Съдия, поддържам искането по чл.
64 от НПК и считам, че са налице основанията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия. От събраните гласни доказателствени средства, приобщените писмени доказателства и изготвената експертиза, се формира обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, се предвижда наказаие „Лишаване от свобода“ до 3 години.
Намирам, че е налице втората предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Въпреки, че до настоящия момент обвиняемият Б. е неосъждан, то от материалите по делото се установява, че същият проявява системно агресивно поведение спрямо свидетелката Т Д, което поведение в повечето случаи се случва в присъствието на техния малолетен син. Извършването на деянието, за което е привлечен в 3 качеството на обвиняем в присъствието на малолетния им син, завишава обществената опасност на деянието и характеризира обвиняемия като личност с висока обществена опасност. Нанасяйки безпричинно удари на свидетелката Д, докато тя държи на ръце малолетно лице, сочи на безпардонност от страна на обвиняемия и е довело до телесни увреждания на свидетелката Д, но и до опасност от нараняване на малолетно лице. Представените в днешното съдебното заседание писмени доказателства за трудовата ангажираност на обвиняемия и изготвената му характеристична справка, считам, че не следва да окажат влияние при преценка на вземане на мярка за неотклонение, доколкото макар и трудово ангажиран, обвиняемият Б. проявява агресия, която агресия реализира спрямо свидетелката Д. С оглед изложеното, считам, че единственият възможен процесуален способ, който може да гарантира правилно и законосъобразно развитие на настоящото производство и да препятства възможността на обвиняемия да извърши ново посегателство, е вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ЗАЩИТНИКЪТ: Уважаема госпожо Председател, моля да оставите без уважение внесеното искане за налагане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо подзащитния ми. На първо място, в изложеното пред нас становище от СРП липсваше каквато и да било конкретика на доказателствения материал, въз основа на който според прокуратурата е налице първата изискуема предпоставка за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно наличие на обосновано предположение за извършено престъпление. Разбира се, този анализ не беше направен от прокуратурата в полза на обвинението, заради наличието на съществени противоречия, както в свидетелските показания на свидетелката Д, така и в свидетелските показания на другите свидетели и медицинската документация и по-скоро на съдебно-медицинската експертиза, която е извършена на 02.02., с личен преглед на свидетелката Д.
На първо място, в постановлението за привличане е посочено общо, че е нанесена лека телесна повреда-временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като е квалифицирано, че е извършено деяние в условията на домашно насилие. Не е посочена каква е точно телесната повреда и твърде общо в обвинението се съдържат твърдения, че подзащитният ми е нанасял удари с ръце на главата и тялото. Само че, в съдебно-медицинската 4 експертиза, която е приобщена по делото, не се потвърждават твърденията на свидетелката Д, тъй като в заключението е посочено, че е налице подкожен хематом в лявата орбитална и скулна области, кръвонасядане, охлузване и оток на горна устна -мораво синкаво кръвонасядане и отток по задната част на лявата мишница и лява предмишница, кафеникаво-зеленикаво-жълтеникави кръвонасядания на двете предмишници, на дясно бедро, т. е., описаната фактическа обстановка от свидетелката Д, която описва в качеството на свидетел на 02.04., че е ритана и блъскана, докато е държала детето. Аз прочетох твърдения, които не са доказани по никакъв начин и в съдебна зала бяха отново преповторени, че детето също имало наранявания. Аз не знам защо една майка, която твърди, че детето й е наранено, не е предоставила възможност на медицински лица да прегледат това дете, а това се ползва като удобен аргумент, че подзащитният ми е изключително опасен, че освен живота и здравето на Д, поставя в риск и живота и здравето на собственото си дете, за което не е спирал никога да се грижи. Това е внушение, с което да се повлияе на съда, за да се вземе тази първоначална мярка за неотклонение и да се състави един психо профил на подзащитния ми, като един насилник, който ако случайно бъде пуснат на свобода, отново ще пребивава сина си и майка му. Считам, че това не отговаря на истината и защото в самата съдебномедицинската експертиза за твърдените наранявания изрично е посочено, че са с давност от порядъка на 7 до 10 дни. Това е абсолютно недопустимо прокуратурата да не си направи труда да индивидуализира точно нанесените на 01.04., според тях, телесни повреди и да се хвърля едно общо обвинение с едни недоказани твърдения, само и само един човек да бъде задържан и държан в ареста. До момента фактическото съжителство по никакъв начин не е доказано. Друг елемент от състава на престъплението - подзащитният ми няма регистрация на адреса, за който му е повдигнато обвинение. Да, в действителност има дете. То, дори не са представени никакви доказателства и в тази връзка, както и да е, ние не отричаме ноторно известни факти, но няма и доказателства, че детето, което се твърди, че е било бито от подзащитния ми, той му е баща. Ако прокуратурата си беше свършила работата, поне едно удостоверение за раждане трябваше да приложи. Само общи твърдения за всички елементи от състава на престъплението, които към настоящия момент липсват. На 01.04., след като напуска личния си апартамент, в който свидетелката Т Д живее и отива при своите съседи Божкови, тя казва и те, 5 разпитани на 02.04., заявяват категорично, че тя е казала, че е ударена в лицето с юмрук. Не казва, че е ритана, не казва на своите съседи, че детето е бито, не казва на полицаите, че детето е бито и изведнъж на 02.04., тя излиза с тази версия. В действителност е разпитан свидетел ИШ, който става ясно от неговите показания, че живее на семейни начела и е близък приятел на свидетелката Д и живее на семейни начала с нейна приятелка Д. До 01.04.2024 г., свидетелката Д не е пускала никакъв сигнал срещу подзащитния ми.
Липсват образувани наказателни производства, липсват регистрирани сигнали за домашно насилие и друго насилие от негова страна към нея и се интерпретира някаква ситуация на незаконно записване от 30.06.2023 г., която е извън всякакви морални, нормални и законови рамки. Това е аргумента прокуратурата да твърди за системност, че на 30.06.2023 г., Д изпратила клип, без да предупреждава някой, че го снима, го изпращала до нейни приятелки и се оплаквала на приятелката си. Никой свидетел очевидец не е виждал подзащитния ми някога да е удрял детето си или свидетелката Д. Напротив, съседите казват, че са изключително учудени, че те имат проблеми, тъй като имали добри впечатления и от подзащитния ми и от Д. В действителност, изключително ранен е етапът, предстоят да се събират доказателства, да се прецизира обвинението, но все пак, аз считам, че толкова тежка мярка за неотклонение за човек, който няма образувани срещу него дела, не е осъждан, живее на адреса на родителите си, т. е., няма никаква опасност той да се върне при Д и детето, и настоящият и постоянният му адрес е в „Люлин“. Ние не отричаме, че е баща на К Б., че има отношения с Д, но фактическо съжителство, по смисъла на закона, аз считам, че и към момента не е доказано.
Той си има друг адрес и ако Вие оставите искането на СРП без уважение и определите друга по-лека мярка за неотклонение, той ще живее на настоящия и постоянния си адрес. В случай, че той извърши нещо противозаконно, това вече е основание за търсене на всякаква отговорност и промяна на мярката, но на втория ден да се презюмира, че това е един изключително опасен престъпник, който ако бъде пуснат, ще извърши друго престъпление, считам, че няма нито едно доказателство в тази връзка, освен последният ред в разпита на свидетелката Д, в който тя заявява, че тя се страхува, това е нейно лично субективно усещане, че ако бъде пуснат, щял да отиде при тях и саморазправя с тях. До настоящия случай, до 01.04..2024 г., никога не е имало инциденти, които да я провокират да предприеме каквито и да е действия. Все 6 пак и самата прокурорка посочи, че това не е тежко умишлено престъпление, т. е., не може да се презюмира от самата квалификация законовата презумпция, че той ще извърши друго престъпление, без да са посочени какво конкретно престъпление и въз основа на кои доказателства се счита, че той ще ги извърши. Няма как да се приеме другата кумулативно предвидена предпоставка, а именно, че ще се укрива. Ще Ви помоля да приемете, че и тя не е налице, тъй като подзащитният ми има изключително престижна длъжност в международна компания и отделно от това, има постоянен адрес, няма никакви противоправни действия, които да са ангажирали отговорност към момента. Вижда се в самата характеристика, че той няма дисциплинарни, административни, нито други производства срещу него. Напротив, видно от характеристиката, той е служител, който е високо ценен сред колегите и фактически една такава тежка мярка за неотклонение, реално в този етап, в който все пак е действаща и презумпцията за невиновност и предстои да се докаже, дали е извършил престъплението, дали е в условията на самозащита, защото ИШ в своя разпит заявява, че В. Б. му е казвал: „Тя много пъти ме бие.
Разпечатката съдържа 48 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02f067ce-facb-44ca-86b3-9114604993b4