Акт от 14.09.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№313/14.09.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1007 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.М.Н., гражданка на А., действаща като майка и законен представител на малолетното дете А.Н.А.А., гражданин на А., роден на ***г., с посочен по делото адрес: гр.Х. към ДАБ при МС, срещу Решение №4414/29.07.2019г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се излагат съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Нищожността се обосновава с твърдение за издаване на решението в противоречие със съществуващите по ЗУБ процедурни правила, при липса на компетентност за подобна процедура от самия административен орган. Сочи се, че ЗУБ не предвиждал самостоятелно производство за закрила на лица под 14-годишна възраст. Наличното такова се отнасяло само до непридружените непълнолетни лица, а това за придружените било част от производствата на един от родителите или законните представители. Смята се, че независимо от диспозитива на Решение №8839/28.06.2018г. по адм. д. №12517/2017г. на ВАС, административният орган имал задължението да приложи изискванията на ЗУБ спрямо откриване на повторна процедура за закрила на детето по начин, който не нарушавал изричните разпоредби на закона. На следващо място, твърдяната незаконосъобразност на административния акт се аргументира с доводи за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ при постановяването му. Счита се, че в решението били допуснати груби нарушения при оценката на бежанската история на А.Н.А.А., като неправилно било прието, че по отношение на него не били налице предпоставките на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Липсвала обективна и всестранна оценка, не били спазени установените критерии за изследване на бежанската история на търсещото закрила лице. В тази връзка се моли съдът да вземе предвид, че към настоящия момент бащата на детето и съпруг на оспорващата бил с открита процедура за закрила по подадена от него последваща молба и представени нови доказателства за преследване. Тази процедура била в съответствие с Решение №15163 от 06.12.2018г. по адм. д.

№11438/2018г. на ВАС, по което последния бил установил, че по отношение на бащата действително били налице нови доказателства, които не били разгледани и обсъдени. Тези доказателства не били обсъдени и в производството на детето.

Сериозно нарушение в случая било допуснато и с оглед на това, че органът не анализирал рисковете за детето на оспорващата в страната му по произход на фона констатирани нарушения на основните права на жените и децата в А.. Многократно жалбоподателката потвърждавала пред административния орган, че нейният живот и този на детето ѝ били в заплаха в А., не само поради бежанската история на съпруга ѝ, но и поради лична заплаха спрямо нея и детето ѝ.

Анализ на това обстоятелство в обжалваното решение не бил извършен. Сочи се още, че към настоящия момент майката също била с повторно подадена пред ДАБ молба за закрила, по която все още нямало произнасяне. Изтъква се, че органът разгледал само обстоятелствата около родителите на детето, но не анализирал ситуацията на малолетното дете в А.. Не били съобразени рисковете за децата на фона на обстановката в страната по произход. Не бил съобразен и факта, че детето, макар и родено в А., прекарало целия си съзнателен живот в България, където било цялото му семейство в момента.

Изтъква се, че съгласно Насоките на ВКБООН момчетата и младите мъже представлявали особено уязвима група. При принудителното им вербуване се използвали методи на насилие и мъчения, а тези, които се противопоставяли, били изложени на риск да бъдат убити или линчувани. Терористичните групировки вербували деца, за да ги използват за живи мишени или като извършители на самоубийствени атентати. Счита се, че обстоен анализ на бежанската история в оспореното решение липсвал. В акта били налице и съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната по произход, която била извършена едностранчиво и избирателно, без да бил направен обективен анализ. Не били взети предвид Насоките на ВКБООН, а вместо това ДАБ се позовал на собствени тенденциозни данни, без да били съпоставени с други източници и оценки. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, поради нищожност, или отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение се навеждат в писмени бележки. В същите се възразява срещу официалната справка на ДАБ за актуалното положение в А., като се акцентира на това, че в нея не било отразено, че споразумението за примирие в А. не се спазвало.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и от процесуален представител, който излага съображения за основателността ѝ.

Майката на детето посочва, че съпругът ѝ бил преводач в А., имали проблеми и затова напуснали страната и дошли в България. Тъй като имали дете, не можели да се върнат обратно в А., защото там положението „не било добре“. Връщането назад било невъзможно. Иска детето ѝ да посещава училище тук, да се грижат за него и да го лекуват.

Ответникът -

Председател на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба до

Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ – Любимец под вх.№105450-5378 от 21.09.2016г. (л.142), лицата М. М. Ф. Н. и А. Н.

Н. са поискали закрила в Република България. На 28.09.2016г. в РПЦ – Харманли е подадена молба под вх.№4422/28.09.2016г., заведена в ДАБ под рег.№УП 11289/28.09.2016г., с която М.М.Н. от А. е поискала лично и като законен представител на детето си А.Н., закрила от Република България.

Търсещата закрила е била регистрирана с Регистрационен лист с рег.№ УП 11289/28.09.2016г.

(л.140), в който е била записана като М.М.Н., гражданка на А., родена на ***г. в А., гр.К., със същия постоянен адрес, религия – сунит, етническа принадлежност – таджик, професия - учителка, с висше образование, омъжена. В регистрационния лист са посочени индивидуализиращи данни и по отношение малолетното дете А.Н.Н., 07.04.2014г., мъж.

Във връзка с подадената от майката М.М.Н. молба за закрила с Писмо с рег. №УП 11289/25.10.2016г. на ДАБ (л.128), И.Д. Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище. В отговор с писмо с рег. № М-21142/29.11.2016г. (рег. № УП 11289/01.12.2016г. на ДАБ при МС) /л.128/ Директорът на специализирана дирекция „М“ - ДАНС дал становище, че дирекцията не възразява по отношение на М.М.Н. да бъде предоставена закрила в Република България, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На

30.01.2017г. с М.М.Н. е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в протокол с рег. №УП 11289/30.01.2017г. (л.125 и сл.) В хода на интервюто същата посочила, че не била арестувана или осъждана в страната си по произход или в друга държава. Нямала проблеми на етническа или религиозна основа. Не членувала в политически партии или организации. Нямало лична заплаха, отправена към нея, не ѝ било упражнявано насилие. Споделила, че напуснала А. на 10.08.2016г. легално, със самолет за Иран. От там веднага влезли нелегално в Турция. Били две седмици в гр.Истанбул. Шест месеца преди датата на интервюто влезли нелегално в България, пеша, през гората, с помощта на трафикант. Заявила, че далечни роднини, братовчеди на бащата на съпруга ѝ, не ги харесвали. Заплашвали съпруга ѝ, защото той работел като преводач. Снимали къщата им, проследили сестрите му от училище до дома им. Страхували се за живота си. Заявила, че след заплахите нямали работа и трябвало да се измисли вариант как да продължат да живеят.

С Решение №

9851/17.05.2017г. (л.117 и сл.) на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.М.Н. и на малолетното ѝ дете А.Н.Н..

Постановеното решение на Председателя на ДАБ е било оспорвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение №628/14.09.2017г. (л.92 и сл.), посатановено по адм. д. №650 по описа на съда за 2017г. отменил Решение №9851/17.05.2017г. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на М.М.Н., действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете А.Н.Н., при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Така постановеното съдебно решение е било оспорено от административния орган пред Върховния административен съд, който с Решение №8839/28.06.2018г. (л.99 и сл.), постановено по адм. д. №12517/2017г. отменил Решение № 628 от 14.09.2017г. по адм. д. № 650/2017г. на АдмС - Хасково в частта му, с която е отменено Решение № 9851/17.05.2017г. на председателя на Държавна агенция за бежанците по отношение на М.М.Н. и върнал делото в тази част за ново произнасяне на друг състав на АдмС – Хасково, а в останалата част оставил решението в сила.

Във връзка с постановеното решение на ВАС, в Административен съд – Хасково е било образувано адм. д. №646/2018г., по което с Решение №892 от 20.11.2018г. (л.61 и сл.) съдът е отменил Решение №9851/17.05.2017г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците в частта, с която е било отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М.М.Н. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по молбата за международна закрила на М.М.Н..

Със Заповед №

РД-1162 от 23.11.2018г. (л.70) Кметът на община Харманли назначил М.М.Н. – майка и законен предствител на малолетния А.Н.Н., граждани на А., роден на ***г., за негов представител с правомощията по чл.25, ал.3 от ЗУБ.

Със Заповед

№ЗД/Д-Х-Х-326/03.12.2018г. (л.69) Директорът на ДСП – Харманли е определил Д. С.

К. – социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Харманли, да присъства по време на провеждане на интервю с малолетния А.Н.Н.. В заповедта е посочено, че детето е на територията на България със свой родител - М.М.Н..

Във връзка със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-326/03.12.2018г. от ДСП – Харманли е бил издаден Социален доклад, заведен в ДАБ под рег.№11289/07.01.2019г. (л.68). В същия е отразено, че А.Н.Н. е роден на ***г. в А.. На територията на Р. България бил придружено от родителите си М.М.Н. - майка и А. Н. – баща. Посочено е, че семейството е в България от септември 2016г. Към момента майката работила в цех за баклава в с.П., общ.Х., а бащата бил преводач към МОМ. Според обективираното в доклада, майката споделила, че напуснали А. поради размирната обстановка там и липсата на условия за нормален живот. Посочено е, че нелегално преминали в България.

Заловени били от полицията на 12.09.2016г. Отразено е още, че детето пристигнало на територията на РПЦ – Харманли, заедно с родителите си. Главната цел на семейството била да живеят в държава-членка на ЕС.

Междувременно с Решение №3287/07.03.2019г. (л.57 и сл.), постановено по адм. д. №940/2019г., ВАС отменил Решение № 892 от 20.11.2018г. по адм. д. № 646/2018г. на АдмС – Хасково, вместо което отхвърлил жалбата на М.М.Н. срещу Решение №9851/17.05.2017г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.