Решение № 260000 от 14.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е

Н И Е 260000 гр.

Пазарджик, 14.02.2025 г.

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА

При секретаря Петрана Динева като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№842 по описа за

2020 година,за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 424 от ГПК.

Ищцата Т.-М.И.К., ЕГН-**********,*** сезира съда с искане да постанови решение,с което да признае за установено против ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , пл. „Света Неделя“ №7 по реда на чл. 424 ГПК, че същата не дължи на ответната банка сумите:

-168 301.45 евро - главница по Договор за банков кредит от 26.05.2018 г.

-5111.55 евро-договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 29.05.2018 г.

-3467.15 евро

- лихва върху просрочена главница от 25.11.2017г.до 15.08.2018 г.;

-5259.43 евро

- наказателна лихва за периода от 25.11.2017г.-15.08.2018 г., за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 22.08.2018 г. по ч.гр.д. 1103/2018г. по описа на Районен съд - Велинград и е образувано изпълнително дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, peг. №887 към КЧСИ, район па действие Окръжен съд - Пазарджик.

Във връзка с наличието на предпоставки за допустимостта на предявения иск,ищцата твърди,че след изтичане на срока за депозиране на възражения против заповедта за незабавно изпълнение се запознала с приложените в заповедното производство доказателства и констатирала,че не са й връчени намиращите се там „покани за предсрочна изискуемост“.Покана била връчена на Н.Л., който не е лице, имащо право да я получи за адресата.

Освен това, по изпълнителното дело, по което се осъществявало събирането на вземанията срещу ищцата,били представени документи- 4 бр. протоколи на Управителния съвет на ответника,удостоверяващи начина на олихвяване на кредитната експозиция без съгласието и дори без знанието на ищцата.Чрез тях, по нейни твърдения, се променяла едностранно методологията за определяне на възнаградителната лихва,която коренно се различавала от уговорената в договора за кредит от 26.05.2018г.,от който кредиторът черпи правата си по заповедта за изпълнение.

За тези протоколи ищцата твърди,че узнала на 28.10.2020г.,когато се снабдила със същите,представени по изпълнителното дело от присъединен взискател – И.Н.Д..Твърди,че те са такива по чл.424 от ГПК и дават право да оспори вземанията,доколкото дават основание за преразглеждане на въпроса за предсрочната изискуемост и дължимостта на вземанията,като ищцата твърди,че тези именно доказателства за промени в условията на договора без нейно съгласие,биха довели до извод за недължимост на вземанията,за които е издадена заповедта за изпълнение.

Подробно аргументира как всяко едно решение на УС на банката променя определени условия по договора и води до нарастване на дълга и до предсрочна изискуемост, макар потребителят да бил надвнесъл значителни суми, съгласно двустранно уговореното.

Категорично твърди, че предсрочна изискуемост на кредита не е налице, защото промените в условията на договора са извършени без основание /при липсата на съгласие от едната страна/ и в нарушение разпоредбата на чл.143 от ЗЗП и общите правила на ЗЗД. Излага съображения за характера на договора като потребителки и за своето качество на потребител, респективно – на по-слабата страна по договора, която се ползва от специалната защита по ЗЗП.

Твърди, че едностранното увеличение на лихвения процент на възнаградителната лихва е довело до такова и на наказателните, доколкото техния размер се определя на базата на първия, плюс надбавка. Всичко това водело до извода, че към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и подаване на заявлението по чл.417 ГПК вземанията на банката не само били в пъти по-малки по размери, но и изобщо липсвала забава на потребителя в изпълнение на уговорените с договора задължения за заплащане на лихви и връщане на главницата на части чрез погасителни вноски. Ако банката била олихвявала кредита при уговорените в т.4.1 параметри, без незаконосъобразното включване на компонента „премия“ и „замразяване“ на 1MEURIBOR и при съобразяване със спада му във времето,месечните анюитетни вноски биха били значително по-ниски,така че не само не би имало забава,а дори биха се оказали надплатени суми.

Излагат се съображения за това,че дори банката да основа увеличението на лихвата на съществуващи клаузи от договора,то те били неравноправни и съдът следвало да провери служебно дали са такива, и евентуално – да не ги прилага.

Ответникът е подал отговор в законния срок, като първото му възражение е за недопустимост на иска,по съображения,че не са налице новооткрити и обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.

424 ГПК , а тези на които ищцата се позовава не са и от съществено значение за делото.Твръди,че същите са й били известни до изтичане на срока за възражение и тя е могла да се снабди с тях в този срок. Сочи,че в Анекса от 24.02.2012г.към процесния договор за банков кредит се съдържа декларация от ищцата, че е запозната с Общите условия, при които банката отпуска ипотечни кредити на физически лица и е получила екземпляр от тях. В Анекса именно било уговорено как ще се формира базовия лихвен процент , вкл. включване на премия ,съгласно общите условия.

Тезата на ответника е,че подписвайки анекса ищцата е узнала за промяната в лихвените проценти и за включването на компонента „премия“ в годишния лихвен процент и тази промяна не следвало да се определя като новоузнато обстоятелство, дори да не е знаела тогава за протоколите на УС, в които промяната на условията е посочена. Узнаването според ответника е станало с подписването на споразумението, в чиито изрични клаузи промяната е била включена.Ако не била съгласна с тях,е можела да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение,но не го била сторила. Ето защо според ответника тези възражения не можело да бъдат заявявани с иск по чл.424 ГПК.

С протоколно определение от 25.01.2022 г. съдът е допуснал на основание чл.218 ГПК участието по делото на „Булгарцвет-Велинград“ ООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца, като от дружеството е депозирано становище по предявения иск,в което се оспорват като неоснователни твърденията и възраженията на банката за недопустимост на иска. Твърди се, че промяната в методологията за лихвообразуваното чрез добавяне на компонент „премия“ е станало далеч преди сключването на анекса,което довело и до незаконосъобразно едностранно увеличаване на лихвата в периода от датата на приемане на първия протокол на УС на банката №38 от 14.10.2008 г. до изменението на договора със сключения анекс, а и след това.

Твърди,че едностранното увеличаване на лихвата преди сключването на анекса приравнявало същия до спогодба върху непозволен договор,който бил нищожен на основание чл.366 от ЗЗД. Поддържа, че към датата на подписването на анекса ,дългът посочен в него бил различен от действителния и включването на компонента премия без знанието и съгласие на кредитополучателя и по субективната преценка на банката, имала неравноправен характер. На свой ред нищожността на Анекса означава, че в отношенията между страните бил приложим единствено и само първоначално сключения договор за кредит и при посочените в него условия.

Наред с това се твърди,че протоколите на УС на банката,обективиращи включването на премията не били представени с анекса, като последният липсвал и в заповедното производство, а банката не основала вземанията си на него. Макар и фиктивно посочена в методологията на лихвообразуването, потребителят нямало как да знае, че „премията“ се е прилагала и преди сключване на анекса към договора.От сключения анекс потребителят също нямало как да разбере за начина на формиране компонента „премия“ и какъв е нейния размер.

При анализ на съдържанието на т.4 и т. 4.1а от анекса,е направен извод,че за да компенсира незаконосъобразното включване на нов компонент преди сключване на анекса,банката посочила премията, за да фигурира все пак в анекса като нейната стойност била добавена към надбавката. По този начин банката генерирала свръхпечалба за сметка на икономически по-слабата страна.Твърди, че ако в случая била прилагана първоначално договорената лихва, потребителят би плащал в пъти по-нисък лихвен процент за редовна лихва,отколкото след незаконосъобразното включване на премията като компонент от лихвообразуването и замразяването на приложимия по договора базов лихвен процент - едномесечния Юрибор. Последното довело и до увеличаване на наказателната лихва,доколкото същата била в пряка зависимост от редовната лихва и се формирала от редовната лихва + надбавка.

Възразява,че от текста на 9.6.2 на ОУ, сочен от банката, също не ставало ясно как се формира премията. Представените ОУ били приложими към анекса, но към договора за кредит били приложими други условия, а премията като компонент била включена преди подписването на анекса. Промяната в премията съгласно посочената клауза обаче не ставала автоматично с промяната на обективните фактори, както твърдял ответника, а опосредено - от акт на УС на банката.

Излага съображения за противоречие на въпросната клауза с разпоредбите на чл.143 и чл.146 ЗПП.Развива доводи, че в случая ответникът запазил правото си да изменя договора,въз основа на непредвидени в него основания и необективен факт, изцяло зависещ от волята на банката,доколкото тя избирала методологията,моделите на ценообразуване на ресурса,използван за кредитиране,което водело до значително неравновесие в правата и задълженията на страните.

Сочи,че съгласно решение на КЗП, взето с Протокол № 27/21.06.2010 г. от общите условия на ответната банка отпаднала неравноправната клауза, според която минималния размер на ГЛП по кредита не можело да бъде по-нисък от размера му,определен към датата на договора или към датата на сключен последващ анекс, с който се извършва промяна в лихвените условия. В тази връзка, ответника следвало да отразява неговото намаляване при определяне размера на лихвата през различните периоди, но вместо това, банката не само не съобразила намаляването на базовия лихвен индекс, но и без съгласие на кредитополучателя добавил и новия компонент „премия“.

Поддържа, че лихвата е в пряка зависимост и се формира на база на БЛП, като промяната в последния е допустима само, ако пазарните условия водят до необходимост от увеличението или намаляването му. В процесния случай в договора не била предвидена възможност кредитополучателя да се откаже от договора, което водело до нищожност на клаузата на т.9.6.2 от ОУ. В договора не била предвидена възможност за едностранното му прекратяване, което обуславяло нищожност на посочените клаузи на основание чл.143, т.12 от ЗЗП.

Не била налице и възможност да бъде изменен ГЛП чрез намаляване в индекса на установената компонента, което фактическо положение било изцяло в полза на банката. Била договорена възможност за увеличаване на възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс, което също поставяло кредитополучателя в неравностойно положение.

Посочената клауза от Общите бизнес условия,неразделна част от процесния договор за кредит,също била нищожна на основание чл.143,т.13 ЗЗП, защото давала изключително право на банката да тълкува клаузите на договора и да преценя промяната на размера на лихвения процент към неговото увеличение, но не и към неговото цялостно намаление при промяна на нивото на пазарния индекс.

Страните сочат доказателства и формулират доказателствени искания.

Като анализира поотделно и в съвкупност събрания по делото доказателствен материал,за да се произнесе от фактическа страна, съдът прие за установено следното:

С протоколно определение от съдебно заседание,проведено на 30.05.2022г.е прието за безспорно наличието на валидно сключен договор за банков кредит №067/26.05.2008г.между страните в процеса:кредитор „Уникредит Булбанк“ЕООД, кредитополучател Т.И.К. и солидарните длъжници К.М.К., „Булгарцвет-Велинград“ ООД и „Родопи-12“ ЕООД с цена на договора 200 000 евро за текущи нужди със срок на погасяване 20.03.2038г. Със същото определение е прието за безспорно, че договора е сключен при учредена договорна ипотека върху недвижим имот с Нотариален акт №47,нот.дело №437 от 27.05.2008г.по описа на нотариус Георги Халачев,и при действието на общите условия на „Уникредит Булбанк“ АД към датата на сключване на договора за кредит, както и че има подписан погасителен план към договора за кредит.