Определение № 501 от 10.09.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. В., 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500427 по описа за 2026 година

Производството е по Чл.248 ГПК.

С Решение №160/15.03.2026 г. по гр.д.№20251320102098 по описа на Районен съд-В. е прогласен ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № 903864 от 31.07.2023 г., сключен между Б. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. Г.***** и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет.

5, представлявано от Н.П.П..

Осъден е ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. да заплати на Б. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. Г.***** сумата от 313.93 евро /614.00 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 903864 от 31.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2025 г.

- датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Осъден е ответникът "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. да заплати на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София 1000, ул. Триадица № 5Б, ет. 3, офис № 311, тел. ******, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро /400.00 лева/.

1

Осъден е ответникът "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В. разноски по делото за платена държавна такса в размер на 57.08 евро /111.64 лева/ и разноски за вещо лице в размер на 66.47 евро /130.00 лева, както и 2.56 евро, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Постъпила е молба от „СИТИ КЕШ“ООД - София, чрез адв. Х. М., с която иска да се измени решението в частта за разноските като се отхвърли искането на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, както и да не се присъждат разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар за повече от едно производство предвид злоупотреба с процесуални права.

Препис от молбата е връчен на ищцовата страна, като в указания срок е оспорено искането на ответника.

С обжалваното определение рег.№893/16.05.2026 г. по гр.д.

№20251320102098 по описа за 2025 г.на Районен съд-В. е оставена без уважение молбата на „СИТИ КЕШ“ООД - София, чрез адв. Х. М., с която иска да се измени решението в частта за разноските, като се отхвърли искането на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, както и да не се присъждат разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар за повече от едно производство предвид злоупотреба с процесуални права.

Срещу молбата е подадена частна жалба от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 15, офис Б.

Поддържа се ,че определението е неправилно поради следното :

I.

Невъзможно било да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело.

На превърналата се в порочна практика един и същ неопределен и неиндивидуализиран договор за правна помощ да се размножава и да се 2 представя по всички заведени от ищеца граждански дела се сложило край с Определение на Софийски градски съд от 06.03.2025 г. по в.ч.гр.д.

№2091/2025 г.; Определение на Софийски градски съд от 16.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 6640/2025 г.; Определение на Софийски градски съд от 15.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 10345/2025 г. Определение от 08.08.2025 г. на Районен съд гр. Левски по гр. д. №16/2025 г.; Определение от 04.12.2025 г. на Районен съд гр. Казанлък по гр.д. №1776/2025 г; Решение от 20.01.2026 г. на Софийски районен съд по гр. д. №38832/2025 г. и др., част от които се прилагат към настоящата частна жалба. По изложените съображения и при солидаризиране с цитираната съдена практика по аналогични спорове се иска да се остави без уважение искането за разноски и по настоящото дело.

В представения по делото договор за правна помощ било посочено единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението на чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв, но без да са посочени конкретното дело, спорещи страни предмет, за които страните са постигнали съгласие за правна защита и съдействие. Иска се да се обърне внимание, че в раздел „предмет" на договора било посочено, че дължимата правна помощ се изразява в „ представителство пред съда на всички съдебни инстанции до окончателното приключване на делото във връзка с изтеглен от мен бърз кредит“. Служебно било известно обаче, както и на настоящия съдебен състав, чрез достъпа до ЕИСС, че същият договор за правна помощ е представен и по останалите три дела на ищеца срещу ответното дружество. Ето защо се поддържа,че така представения договор за правна помощ не е индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за сторени разноски по всички дела между страните, поради което не може да породи желаните от ищеца правни последици. От друга страна, доколкото страните по договора са се уговорили за подаването на една искова молба, а били подадени четири, то си твърди,че в резултат на тази уговорка на ищеца не следвало да се присъждат разноски за повече от едно производство.

II.

Правото на иск по настоящото дело било упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество.

В молбата по чл. 248 от ГПК, а и в хода на делото било обърнато внимание на първоинстанционния съд, че ищецът е подал четири искови молби срещу ответното мен дружество с цел да се възложи в тежест на 3 ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, било използвано да се образуват множество граждански дела с номера: гр.д. № 2097/2025 г., гр.д. № 2096/2025 г., гр.д. № 2134/2025 г. и настоящото гр.д.№ 2098/2025 г., всички по описа на Районен съд -гр. В.. Исковите молби били подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имали идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части.

Въпреки че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той бил образувал четири с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.

Иска се да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби, с които са образувани горепосочените дела, както и представените по всяко от тях списъци по чл. 80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност.

Намира се за релевантна практиката на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД /Определение от 11.02.2025 г. по в.ч.гр.д. №1056/2025 г., Определение от 24.01.2025 г. по в.ч.гр.д. 155/2024 г. и Определение №15334 от 03.10.2024 г. по в.гр.д. 259/2024 г., както и ОКРЪЖЕН СЪД - ГР СМОЛЯН в редица негови определения от 2024 г. по въззивни частни граждански дела като №282/2024 г., №363/2024 г., №364/2024 г., №383/2024 г., които за пръв път въвеждали ефективния и съответстващ на принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК подход в правораздаването по подобни на настоящия спорове: въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение.

1. В Определение на Софийски градски съд по в.гр.д. 259/2024 г. съдът след извършена служебна справка констатирал, че за периода 14.12.2023 г. 26.04.2024 г. ищецът е подал срещу ответника 8 искови молби, с които е 4 предявил идентични искове за недължимост на различни вземания, които макар по различни договори, са между същите страни и идентични клаузи, в много ниски и частични размери по всяко от делата. „Ищецът изцяло, по своя преценка, макар и да има възможност да получи защита на правата си в едно производство, като предяви искове за всички оспорени от него вземания с една искова молба, е образувал множество искови производства за отделните вземания в малък размер. С тези свои действия той е увеличил многократно задълженията за разноски по делата - за държавни такси и адвокатски хонорар.

Неупражняването на всички права в рамките на едно или няколко (но значително по-малко на брой) производства е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно (респективно няколко) производства. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права.

В допълнение следвало да се посочи, че в случая съдът не би могъл да противодейства на извършената злоупотреба с право посредством служебното съединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК, доколкото същите са заведени през различни периоди от време и се намират на различни етапи от развитието си.

Съдът намира, че инициираните съдебни производства не са образувани за удовлетворяване на интереса на ищеца, а с цел генериране на разноски за ищеца. Подобно процесуално поведение от страна на ищеца посредством формално упражняване на права, настоящият състав приема за злоупотреба с права, а не преследване на легитимна цел - реализиране на неудовлетворен кредиторов интерес. Настоящият съдебен състав намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство. Посоченото по - горе, води до превратно упражняване на предоставените процесуални права на пълномощника, като се образуват множество производства срещу един и същи ответник за вземания в малък размер и по всяко от тях се претендира адвокатско възнаграждение за образуване и за водене на дело, в минималния, съгласно НМРАВ, размер.

5

В съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи.“

2.

По в.ч.гр.д №364/2024 г. на Окръжен съд - гр. Смолян, въззивните съдии също, като проследявали цялостното процесуално поведение на ищеца и това, че предявил чрез един и същи процесуален представител пет еднакви иска с общ материален интерес от 1193 лв. и стигнали до следните правни изводи: „Касае се за едни и същи страни, един и същи вид искове, касаещи договори за потребителски кредити, които договори ,макар и различни, са сключени при сходни условия и съответно основанията по отделните искове са идентични, което означава, че защитата на ищцата би била еднакво адекватна и ако исковете бяха заведени в едно производство. Сбора от цената на предявените искове по посочените дела е 1 193 лева. Спрямо този материален интерес, при спазване на принципа за разумност и пропорционалност, би следвало да се определи едно адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Такова адвокатско възнаграждение вече е определено по гр. д. № 27/2024 г. на РС - Мадан, определението по чл. 248 от ГПК, което е потвърдено с решение по В. гр. д. № 362/2024 г. Поради това настоящата инстанция счита, че адвокатски възнаграждения по останалите дела по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА не следва да се присъждат, тъй като по гр. д. № 27/2024 г. вече е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съответстващо на сбора на цената на исковете по посочените пет дела. Без да се подценява адвокатския труд и именно поради уважение към усилията, които адвокатите полагат, следва да се прави съществено разграничение между усилията, които адвокатът полага при дела с фактическа и правна сложност, изискващи индивидуална подготовка и защита, от една страна, а от друга страна - действията на адвоката по еднотипни дела. Такава преценка не би могла да се постигне при механично прилагане на Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се стигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на III г.о. на ВКС, може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба са нарушават установените граници за упражняване на 6 субективните права и основните принципи на гражданския процес.“ 3.

Разпечатката съдържа 41 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02ef3a13-d196-43ba-b950-5f6050ed3546