Определение № 2839 от 18.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2839 гр. Варна, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К... Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501101 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. И. М., ЕГН**********, срещу Определение №4888/11.04.2025г. по гр. дело №1089 2025г. на ВРС, 11-ти състав, с което е прекратено производството пред ВРС и е изпратено делото на ВОС по компетентност, на осн. чл.118, ал.2 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че ВРС неправилно и необосновано кредитирал удостоверението за данъчна оценка на процесните имоти, издадена въз основа на декларацията по чл.14 от ЗМДТ на ответника К. К. през 2021г., при положение че последният никога не е влизал в имотите и не знае какво е състоянието им, а в същото време по делото е налице и друго удостоверение за данъчна оценка на процесните имоти, което съответства на действителното им състояние и е издадено на името на Т. Д., предала владение на ищцата върху имотите. Не е ясно защо е кредитирано едното удостоверение при драстичната му разлика с другото. Не е била взета предвид и подадената от ищцата молба от 10.04.2025г. По същество моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаването му.

По арг. от чл.129, ал.3, изр.2 от ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната и неконституирана до момента страна по делото.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана.

1

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано предявени от Г. М. искове за признаване за установено спрямо четирима ответници, че ищцата е собственик, въз основа на давностно владение от 09.12.2005г. до предявяване на исковете, на ПИ с идентификатор №... с площ от 635 кв. м., находящ се в гр.

Варна, к.к. „... К... и Е...“, ул. „8-ма“ №124, както и на построената в същия терен сграда с идентификатор № ....1 със застроена площ от 54 кв. м.

След дадени указания по редовността, с молба от 17.03.2025г. ищцата чрез пълномощник е представила изискани от съда документи, включително удостоверение за данъчна оценка на имотите от Община Варна, издадено на 13.03.2025г.

Също на 17.03.2025г., с молба с последващ входящ №24292, ищцата чрез пълномощник е оспорила представеното удостоверение за данъчна оценка на имотите от Община Варна, издадено на 13.03.2025г., като невярно по посочени съображения, включително с оглед ново удостоверение за данъчна оценка на имотите от Община Варна, издадено на 17.03.2025г., също приложено, между които две удостоверения има драстична разлика в оценката.

С разпореждане от 31.03.2025г. ВРС е изискал служебно от Община Варна удостоверение за данъчна оценка на процесните имоти, в отговор на което е било изпратено ново такова от 07.04.2025г., получено във ВРС на 10.04.2025г. и съответстващо на първоначалното по стойности. Относно последното изрично е посочено в писмото на органа, че е издадено „въз основа на декларирани данни от името на К. В. К. с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. номер от 16.07.2021г.

Също на 10.04.2025г. с нарочна молба ищцата е оспорила представеното удостоверение за данъчна оценка на имотите от Община Варна, издадено на 07.04.2025г., като невярно по аналогични с горепосочените съображения.

С обжалваното определение от 11.04.2025г. ВРС е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на ВОС като първа инстанция, като е приел, че въз основа на последното удостоверение общата оценка на спорните терен и сграда надвишава 50 000лв.

Съгласно чл.69, т.2 от ГПК цената на искове за собственост и за вещни права върху имоти се определя от данъчната оценка на спорното вещно право.

А съгласно чл.104, т.3 от ГПК на Окръжния съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете за собственост или вещни права, с цена на всички или поне на един от исковете над 50 000лв., по аргумент от т.6. Следователно когато всеки един от предявените вещни искове е с цена под 50 000лв. следва спорът да се разгледа от Районен съд като първа инстанция - чл.103 ГПК. На осн. чл.70, ал.1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца, съобразно нормите на чл.69 от ГПК. В случай на несъответствие на указаната от ищеца цена с действителната съдът определя цена на иска (чл.70, ал.1, изр.3 от ГПК), а по 2 искове, при които оценката представлява затруднение при предявяването им, цената се определя приблизително от съда и впоследствие се коригира. От тази нормативна регламентация следва, че във всеки случай, при който е налице несъответствие между посочената от ищеца цена на иска и цената, изводима от представени документи по делото, както и ако последните съдържат явно противоречива помежду им информация от значение по чл.69 от ГПК, съдът следва да проведе процедура по реда на чл.70 от ГПК, като по своя преценка извърши необходимите за случая действия (назначи експертиза, изиска допълнителна инфорация от държавни и общински органи и други) и след тях постанови акт за определяне на цената на иска, който подлежи на инстанционен контрол. В такива хипотези едва след неговото стабилизиране следва да бъде извършена преценката за родовата подсъдност.

В настоящия случай, както се посочи, ищцата на два пъти е оспорила, и то не бланкетно, а мотивирано, представени от Община Варна удостоверения за данъчна оценка на имотите и в същото време е представила друго такова, също издадено от Община Варна и също в един и същ времеви период (м.03м.04. 2025), което се различава съществено от останалите. Самият адм. орган е издал съществено противоречащи помежду си (разликата в оценката е повече от 100%) удостоверения за едни и същи имоти в рамките на няколко дни до няколко седмици, което обосновано поставя под съмнение верността на едно или на друго от удостоверенията. При тази ситуация се налага провеждане на процедура по чл.70 от ГПК служебно от първоинстанционния съд, след която може да бъде разгледан и въпроса за родовата подсъдност на спора.

Предвид изложеното и тъй като ВРС не е изяснил цената на иска по предвидения в закона ред, прекратителното определение е преждевременно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за провеждане на процедурата, при отчитане и на вида, броя, характера и състоянието на имота или имотите, предмет на вещния спор по делото.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №4888/11.04.2025г. по гр. д. №1089/2025г. на ВРС, 11-ти състав, с което е прекратено производството пред ВРС и е изпратено делото на ВОС по компетентност, на осн. чл.118, ал.2 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4