Решение № 1461 от 17.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1461 гр. Бургас, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120100620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на В. Н. Ж. с ЕГН **********, Н. П. Ж. с ЕГН **********, Н. К. Ж. с ЕГН **********, Д. К. Б. с ЕГН **********, П. Г. К. с ЕГН **********, Г. К. К. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Ю. Б., против:

- решение на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ в община Созопол, постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № 2635 от 06.01.2000 г. на наследниците на К.Хр.Т.;

По отношение на решение на Общинска служба по земеделие – гр.

Созопол № 5Ч от 17.01.2005 г. се иска прогласяване на нищожността му поради това, че не е налице стабилен и влязъл в сила предходен акт, въз основа на който решението да бъде издадено, доколкото същият не е връчен надлежно на всички лица.

- решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол № 2600-О от 10.01.2023 г. за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. Черноморец, ЕКАТТЕ 81178, Община Созопол.

По отношение на посоченото решение, са изложени доводи, че същото е нищожно, като издадено при липса на правно основание за това, доколкото не са налице влезли в сила предходни решения по административната процедура, предвид липсата на редовното им връчване. Отделно от изложеното, се сочи, 1 че е налице несъответствие между предоставеното им като наследници обезщетение със земеделска земя, и определеното с предходното решение на административния орган по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ.

При условията на евентуалност се иска отмяна на решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол № 2600-О от 10.01.2023 г. като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, не изразява становище и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за прогласяването на нищожност на един административен акт /чл.149, ал.5 от АПК/, при наличието на правен интерес, който в случая за жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на правоимащото лице К.Хр.Т..

Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии /понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални административен актове и следва да отговарят на условията за валидност и законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта на закона – чл.146 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за такива пороци на административните актове, което обуславяло тяхната нищожност.

Следователно и на това основание жалбата се явява допустима, доколкото въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.

Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на административния акт, обуславящи неговата нищожност. По отношение на последния оспорен административен акт, жалбата е подадена в срок, въпреки връчването му на един от наследниците, понастоящем и жалбоподател /актът му е връчен на 17.01.2024 г./.

По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице, доколкото жалбоподателите винаги имат правен интерес от установяване на недействителността на административния акт, дори и същият да удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.

По същество:

Съдът споделя доводите, изложени в жалбата, че липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от 2

ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, както и разпоредбата на чл.27а от ППЗСПЗЗ, е особено съществен порок за валидното действие на административния акт, който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът следи и служебно. Това е така доколкото актът въз основа на който е издаден това решение селдва да е валиден /тоест да не е нищожен/ и стабилен /тоест да е влязъл в сила/, което рефлектира и върху действителността на решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, а и последващите административни актове, постановени в рамките на административното производство /В този смисъл Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г., IV о./.

По тези съображения по делото се налага изследване на въпроса относно връчване на предходните решения, както и влизането им в сила. Следва да се посочи, че това не означава, че съдът осъществява преценка за законосъобразност по отношение на неоспорени с жалбата административни актове. Процесуалната уредба, установяваща принципите на съдебния контрол, включително и хипотезите, когато същият се осъществява служебно /по отношение на валидността на административните актове/, визират само и единствено оспорения, заявения за отмяна административен акт и съобразно функцията на принципите на диспозитивното и служебното начало.

Посочените два принципа не се изключват, а се допълват. Така принципа за диспозитивно начало на съдебния административен процес е съчетан с принципа за служебно начало при правната дейност на съда по установяване законосъобразността и валидността на въведния с оспорването предмет на съдебен контрол. Служебното начало не обхваща и никога в административното правораздаване не се е разпростирало върху незаявени за отмяна административни актове, като така да отрича диспозитивното начало на съдебния процес.

По тази причина, и предвид липсата на сезиране на съда досежно валидността или законосъобразността на решение №2635 от 06.01.2000 . по чл.18, ал.8 от ППЗСПЗЗ на ПК, гр. Созопол за определяне на правото на обезщетение, съдът изследва въпроса единствено от гледна точка на това дали е налице годно правно основание за издаване на последващия в административната процедура по ППЗСПЗЗ актове – тези по чл.19, ал.17, т.1 и по чл.27а оп ППЗСПЗЗ.

В тази връзка по делото е представено „Известие/Обратна разписка“ №2635 от 09.10.2000 г. за връчване на решение №2635 от 14.03.2000 г. за определяне на правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, 10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Черноморец. Същото е подписано, като в известието е отбелязано, че то е получено от В. Н. Ж. на 09.10.2000 г. В тази връзка по делото е допусната съдебно – графологическа експертиза, която дава заключение, че подписът, положен върху посочената обратна разписка не е положен от В. Н. Ж.. При това положение и безспорно, решението не е връчено на това лице, предвид липсата на други доказателства за връчването му. По тези съображения, съдът намира, че действително по 3 делото не е налице годно правно основание, което да послужи за основа за издаване на оспорените с жалбата административни актове, което съдът приема за толкова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя липсата на валидни административни актове, следващи решението по чл.18, ал.8 от ППЗСПЗЗ.

Съвсем отделен е въпросът относно възможността на съда да извършва инцидентен контрол за валидност в рамките на съдебното производство по АПК. Преобладащо съдебната практика приема, че в АПК не е предвидена възможност аналогична на тази по чл.17, ал.2 от ГПК за извършване на инцидентен контрол за валидността на административните актове, като е предвидена безсрочна възможност за съдебен контрол за действителност на административните актове (арг. чл.149, ал.5 АПК) /В този смисъл Решение № 2822 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13028/2015 г., V о., Решение № 15449 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2017 г., V о., Решение № 15637 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2020 г., I о. и др./. Налице е и по – стара практика в обратен смисъл, че съдът може и е длъжен да преценява законосъобразността на влязъл в сила индивидуален административен акт, преюдициален спрямо оспорения, чиято законосъобразност не е установена със сила на присъдено нещо /Така Решение № 11673 от 15.12.2003 г. на ВАС по адм. д. № 8823/2003 г., II о./. Това виждане е застъпено и от страна на доктрината /Недействителност на административните актове – Кино Лазаров/.

В по – новата практика на ВАС също е прието, че възможността за инцидентен контрол за законосъобразност на административните актове в административния процес, е дискусионна, поради забраната за съединяване на производства по оспорване на различни административни актове, аналогично на съединяването на искове, допустимо в гражданския процес. /Така Решение № 4044 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2009 г., 5-членен с-в/.

Настоящият съд приема, че в съдебното производство може и следва да бъде обсъден въпроса за валидността на преюдициален административен акт, доколкото оспореният в настоящото производство е издаден именно въз основа на друг административен акт. Така и видно от решение №2635 от 06.01.2000 . по чл.18, ал.8 от ППЗСПЗЗ на ПК, гр. Созопол за определяне на правото на обезщетение, същото е постановено в комисия в състав председател, секретар и четен брой членове.

Съгласно чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ поземлените комисии се състоят от председател, заместник- председател - инженер по горско стопанство, или техник по специалността „Горско и ловно стопанство“, секретар и четен брой членове, тоест общият брой членове на комисията следва да е нечетен.

Председателят, заместник-председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове. В ал.5 е посочено, че в поземлените комисии по възможност се включват юрист, 4 агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, инженер по горско стопанство.

В случая от събраните в хода на производството доказателства не се установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания.

Установява се, че броят на членовете в комисията е четен, а същият следва да бъде нечетен, доколкото в комисията не е участвал заместник- председател.

Съдът намира, че изискването за броя на членовете е императивно, а не пожелателно до отмяната на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ през 2001 г. В съдебната практика се приема, че несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, като липсата на компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност /Така Решение от 18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение от 5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и др./.

Това обуславя нищожността на посочения административен акт, който обаче не е оспорен с подадената по настоящото дело жалба. По делото липсват данни посочения административен акт да е оспорен пред съд, поради което няма пречка в настоящото производство и само и единствено в мотивите на настоящия съдебен акт да се обсъди възможността същият да породи правни последици като цяло. Именно една от съществените правни последици е възможността за продължение на административната процедура с издаване на последващо решение по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ. В случая и предвид нищожността на предхождащия административен акт, ОСЗ – гр. Созопол не е следвало да издава решение по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ. Още повече и, че същият не е бил надлежно връчен на участниците в административната процедура /предвид изложеното вече по – горе/, поради което същите не са имали на практика възможността да се запознаят с него и да го оспорят.