Определение № 628 от 24.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Благоевград, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20241200900249 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от адв. П. К., пълномощник на А. С. Б., ЕГН **********, адрес за призоваване: ***, с която се иска да се измени Решение № 104/19.06.2026г. постановено т.д.№ 249/2024г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта му, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника сума в размер на 24,09 евро за юрисконсултско възнаграждение и сума в размер на 32,13 евро за сторени разноски за експертизи, съобразно отхвърлената част на исковете.

Изложени са доводи, че разноски не се дължат от ищцата за отхвърлената част от иска, тъй като същата е освободена от заплащането на такива на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК.

Навежда се, че в разпоредбата на чл. 78 ал. 6 ГПК се предвижда, че когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или разноски, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В тази връзка се сочи, че ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, тъй като исковата претенция е основателна.

Според молителя присъждането на такси и разноски във връзка с отхвърлената част на претенция за морални вреди противоречи на практиката на европейския съд.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище от другата страна по делото.

За да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, настоящият състав на Окръжен съд Благоевград, съобрази следното:

С Решение № 104/19.06.2026г. постановено т.д.№ 249/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, съдът е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А., представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори В. В., В. И. и В. М., да заплати на А. С. Б., ЕГН 1

**********, с адрес ***, сумата 28 000 евро (54 763,24 лв.), съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2024г. около 13:30 ч. на път II - 19, между гр. С. и гр. Р., с участието на лек автомобил марка „Т.“, модел „А.“ с peг. № ***, застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на застрахователна полица № BG/22/124001226685, със срок на покритие от 19.04.2024г. до 18.04.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2024г., до окончателното изплащане на дължимото, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди, в частта му над уважения от съда размер от 28 000 евро (54 763,24 лв.), до размера претендиран с исковата молба 30 677,51 евро (60 000 лв.), предявен като частичен от 61 355, 03 евро (120 000лв.), както и иска за законна лихва за забава върху присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 26.06.2024г. до 18.07.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Със същото решение съдът е осъдил А. С. Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67 А., представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори В. В., В. И. и В. М., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 24,09 евро за юрисконсултско възнаграждение и сума в размер на 32,13 евро за сторените разноски за експертизи, съобразно отхвърлената част от исковете.

Молбата е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от исканото изменение на съдебното решение, в двуседмичния срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В настоящия случай ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК.

Законодателят е отчел обстоятелството, че при някои категории граждански правоотношения, при които е засегнат по-пряко общественият интерес, или едната страна е социално и икономически слаба, невъзможността за внасяне на държавна такса или на разноски би било препятствие на достъпа й до правосъдие. За да улесни достъпа до правосъдие в такива случаи, законът е предвидил възможността да бъдат освобождавани страните по определени категории дела както от задължението за внасяне на такси, така и от задължението за внасяне на съдебни разноски. При това освобождаването от тези задължения произтича пряко от закона и съдът следва само да констатира наличието на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 83 ал. 1 ГПК. Лицата, които се позовават на действието на споменатата разпоредба, следва да установят надлежно осъществяването на съответния юридически факт от категорията на посочените в споменатата разпоредба основания за освобождаване от такси и разноски.

Самият закон обаче прави разлика между задължение за внасяне на такси и разноски и отговорност за заплащането на сторените от другата страна разноски. Дори и в случаите, в които страната е освободена от задължение за внасяне на такси и разноски по 2 производството, неблагоприятен за нея изход на процеса води до възникване на отговорност за разноски към другата страна. Това задължение не е израз на противоправно препятстване на достъп до правосъдие, а е законова последица в полза на неиницииралата производството или действието страна, за компенсиране на изразходваните от последната средства за участие в процеса, тъй като те са законова последица от разрешаването на правния спор и съответното искане на страната.

Задължението за внасяне на такси и разноски и отговорността за заплащането на сторените от другата страна разноски са два различни правни института, като правни норми от единия не могат автоматично да се прилагат по отношение на другия. Задължението за внасяне на такси и разноски се гради върху принципа, че такси се дължат винаги с изключение на изрично предвидените в закона случаи, и че всяка страна сама поема разноските си, с изключение на изрично предвидените в закона случаи.

Отговорността за заплащането на сторените от другата страна разноски е безусловна и законът не предвижда нито едно изключение от това правило. Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от спечелилата делото страна. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда.

В случая съдът е уважил частично предявените искови претенции, поради което правилно е осъдил ищцата да заплати на ответника сторените разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете.

Предвид изложеното липсва основание за изменение на съдебното решение в частта за разноските, поради което молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от адв. П. К., пълномощник на А. С. Б., ЕГН **********, адрес за призоваване: ***, за изменение на Решение № 104/19.06.2026 г. постановено т.д.№ 249/2024 г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта му, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника сума в размер на 24,09 евро за юрисконсултско възнаграждение и сума в размер на 32,13 евро за сторени разноски за експертизи, съобразно отхвърлената част на исковете.

Определението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски апелативен съд.

3

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

4