Определение № 1547 от 14.12.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1547 гр. София, 06.12.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Любомир Игнатов като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20211100604677 по описа за 2021 година

Постъпил е Частен Протест/ЧП/ на 14.10.2021 г. срещу Определение на СРС,НО,107-ми състав по НОХД № 1669/2020 г. постановено в открито разпоредително заседание по това производство.С протестирания съд.акт този състав на СРС е прекратил съдебното производство ,като е намерил че на фаза “Досъдебно производство” са допуснати съществени проц.нарушения , които са нарушили правото на защита на привлеченото към наказ. отговорност лице.

В своя ЧП прокурорът прави искане да се отмени Определението на СРС,НО ,107-ми състав като изразява несъгласие с посочените в него доводи.Твърди че съд.акт на СРС е неправилен и незаконосъобразен.Поддържа становище ,че СРС първо е установил яснота на цифровата квалификация и обстоятелствена част на обв.акт , но после в нарушение на принципа по чл.22,ал.1 от НПК/за разглеждане на делата в разумен срок/ ,проявявайки ненужен формализъм, е прекратил съдебното производство.В ЧП се казва още ,че в случай било ясно ,че набедяването е осъществено от обвиняемия с глагола “съобщил” пред прокурора от СРП.Излагат се още случаи от практиката по ЕКЗПЧОС,вкл. Такава според която обвинението за обвиняване е “себеобяснително” и поради това не можело да има съмнение ,че се касае до обвинение за набедяване.Излага се довод и за субективна лична преценка на съда , след като самите обвиняем и защита не твърдят липса на ясно обвинение.

Евентуално прекратяване водело и до затрудняване на дейността на държавното обвинение по повод “свид.показания,чувствителни към фактора време”.Предвид тези си доводи ,прокурорът иска отмяна на протестираното определение и продължаване на съд.фаза на процеса.

Така подадения Протест е подаден в законоустановения срок.Същият се явява 1 неоснователен.

В СРС е внесен обв.акт срещу обв.АТ. М. М. за престъпление “Набедяване” по чл.286,ал.1 от НК.Обвинен е с диспозитив,че на 09.06.2018 г.гр.София ,в СРП -на бул.”*****,пред надлежен орган на властта /който може да образува наказателно производство/ : Стела Карбова-дежурен прокурор,набедил Д.Н.Н.-К. в извършване на престъпление по чл.182,ал.2 от НК -неизпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете,за това че на същага дата в 10,00 ч. не му било предадено детето А.,като знаел че е невинна.С това обв. бил осъществил състава на престъпление по чл.286,ал.1 от НК.

В обстоятелствената част на обв.акт е посочено ,че А.М. и Д.Н.-К. са бивши съпрузи , чийто брак е бил прекратен по съдебен ред.В съдебното решение бил посочен реда на лични отношения на бащата с малолетния му син А.. В течение на времето, се сочи в обв.акт, обв. Възприел ново тълкуване на понятието “седмица”/като част от календарен месец/ в аспекта на онзи компонент от бракоразводното решение, където се определяло правото му да вижда детето “всяка първа и трета седмица”.За месец май 2018 г. обв. изпратил покана за предаване на детето на определени в първата дати.През м.юни в началото на месеца обв. Не потърсил контакт с Д., а на 09.06.последната получила тел.обаждане от обв.,че иска да види детето, но Д. му казала ,че не е на адреса и той няма право да види детето точно на този ден.Тогава обв. уведомил 03 РУ-СДВР ,че му се отказва предаване на детето , като на дошлите полицаи на място посочил ,че детето не е на адреса.

След това ,на 09.06.2018 г. отишъл при деж. Прокурор в СРП - Стела Карбова.Това е описано на л.2 от обв.акт трети абзац отгоре-надолу.Без да са описани конкретни действия и бездействия на обв.М. при посещението му при деж.прокурор от СРП, в обв.акт е възпроизведен текста на диспозитива.В следващия абзац 4-ти отгоре-надолу се сочи ,че обв.М. приписал на Д. престъпление по чл.182,ал.2 от НК,тъй като съобщил на надлежен орган на властта неверни обстоятелства,а именно - че е налице отказ да му бъде предадено детето в изпълнение на режима на лични отношения.

В откритото разпоредително заседание СРС в протестираното определение посочва ,че всъщност в диспозотива на обвинението на практика е описано по-добре деянието по чл.182,ал.2 от НК/приписаното престъпление/, а не толкова онова ,за което се води настоящото наказателно производство.С тези аргументи може да се съгласи и настоящия въззивен съд ,но доводите н тази посока следва да се доразвият.Известни са както от теорията на материалното наказателно право , така и от тълкувателната практика на ВКС какъв е проц.ред за формулиране на обвинението/в постановление за привличане и в обв.акт/,както и какво съдържание се влага в понятието съществено нарушение на процесуалните правила.Едно обвинение следва да е аргументирано в нужната степен фактически и юридически,като в текста на диспозитива му следва да са ясно очертани елементите на законовия състав и елементите на конкретния фактически състав.Не е тук мястото да се изяснява какво значи законен и фактически състав , но само когато тези изисквания са спазени ,може да се търси опора в практика на ЕС по правата на човека.

2

Не е достатъчно да се цитира глагола “набедил”/както е сторено в диспозитива на обв.акт/,за да е ясно срещу какви факти следва да се защитава обвиняемия в това производство, тъй като това е само част от законовия състав на престъплението “набедяване” ,при това само една от формите на изпълнителното деяние.Втората форма е “представяне на неистински доказателства”.За да е ясно и прецизно формулирано обвинение по което е да е от двете изпълнителни деяния от законовия състав ,следва да има и посочване на действие и бездействие/елемент от фактическия състав/с които обвиняемия се твърди да е извършил това престъплението.

В ЧП прокурорът ,в опит да оправдае пропуска си в диспозитива на обв.акт, сочи че обв. извършил деянието с фактическото действие “съобщил”, но за неверни обстоятелства.Наистина ,твърдението за неверни обстоятелства е свързано с режима на лични отношения ,но в конкретния случай в самия обв.акт е асоциирано по-скоро с втората форма на изпълнително деяние на престъплението по чл.286,ал.1 от НК/представяне на неистински доказателства/, а не толкова с първата “набедяване някого в престъпление , като знае че е невинен”.Това уточнение вместо да изясни обвинението , засилва неговата неяснота.Отделен въпрос е ,че следва да има съответствие между обстоятелствена и диспозитивна част на обв.акт.

По делото има Постановления на СРП от 31.01.2020 г. ,както и от 04.02.2020 г. в които се казва че на 09.06.2018 г. АТ. М. М. е депозирал в СРП писмено обяснение , в което са се съдържали твърдения за домашно насилие, неизпълнение на заповед за незабавна защита и ... ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ.Едва ли буди някакво съмнение ,че при посещение на гражданин при дежурен прокурор комуникацията се изчерпва само с проведен устен разговор.Обикновено гражданите пишат Молби,Жалби,Сигнали и т.н, които писмени актове са и основанието на държавното обвинение да предприеме някакви действие по служба.Очевидно е че чрез някакъв такъв документ са инкорпорирани твърденията , за които държавното обвинение предава на съд обвиняемото лице.За да е прецизно обвинението обаче ,тези документи следва да станат част от обвинението/в обстоятелствена част и диспозитив/,за да имаме и очертан конкретен фактически състав,освен законовия такъв.Налага се всичко това да се посочи от въззивния съд ,след като в ЧП се изразява довод на учудване защо се бави процеса от съда при изискванията за разумен срок.

Законодателят е преценил ,че при внесен обв.акт за престъпление от общ характер ,трябва да се провежда открито разпоредително заседание.При това,без предварително да е ограничил броя на разпоредителните заседания,които могат да бъдат проведени по едно дело.Това заседание е последният момент ,в който следва да се прецизира функцията по обвинението по качествени критерии /извън хипотезата на изменение на обвинение/.Интересът от поправяне на обвинението в този последен възможен момент/с оглед преклузията на чл.248,ал.3 от НПК/ е за всички - съдът и страните,но най-вече за прокурора като автор на обвинението.Затова в този случай изобщо не могат да се излагат доводи за разумен срок,неоправдано забавяне на процеса и т.н.Само едно прецизно 3 обвинение може да се постави в основата на един бъдещ стабилен съдебен акт.

Поради гореизложеното ,СГС намира че следва да потвърди Определението на СРС , с което е прекратено съдебното производство, тъй като същото е правилно и законосъобразно.Делото следва да се върне на СРП за изпълнение на указаното от първата и въззивна инстанция прецизиране на обвинението.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,107-ми състав по НОХД№ 1669/2020 г., с което е прекратено съдебното производство поради допуснати на досъд.производство отстраними съществени проц.нарушения,които са довели до накърняване на правото на защита на обвиняемия, тъй като това Определение е правилно и законосъобразно ВРЪЩА делото на СРП за изпълнение на указанията от първата и въззивна инстанция по прецизно формулиране на обвинението.

Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4