Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 750 от 08.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 42/2023
Вид
Решение № 750
Подписан
08.02.2024
В сила
08.02.2024
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петър Милев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100500042 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 11384/19.10.2022 г. по гр. д. № 72295/2021 г. по описа на СРС, 55 състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Л. К. срещу Нов български университет иск по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № З-РК-44/11.11.2021 г. на работодателя и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

242322809.11.2022 г. г., подадена от К. Л. К., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че с действията си е злоупотребил с доверието на работодателя. Неправилно е възприел, че предаването на пари в плик е такова действие, като не е съобразил събраните по делото свидетелски показания, които установяват, че в плика е била и атестационната карта на ищеца. Свидетелите не са имали съмнение за това, че това е израз на недоволството му от поставената оценка при атестирането. Избраната форма 1 на протест срещу атестацията не засягала честта и достойнството на адресата, тъй като нито той е лицето, извършило атестацията, нито пък парите са били лично за него, а същите са върнати до него като изпълнителен директор и ръководител на лицата, извършили атестацията. Освен това, посочва, че с действията не било злоупотребено д доверието на работодателя, тъй като това е НБУ, а не негов служител, така както е посочено от първоинстанционния съд. Неправилни били изводите на съда, че с поведението си К. К. е уронил престижа на работодателя, тъй като това е следвало да стане пред трети лица или служители, а в мотивите на решението съдът приел, че било уронено доброто име на изпълнителния директор. Посочва, че неправилно било прието, че К. К. е запознат с Етичния кодекс на университета, тъй като не били представени доказателства, че той се е намирал на сайта на НБУ към момента на извършване на процесните действия. Решението на районния съд било и необосновано, тъй като имало противоречие в мотивите му, тъй като едновременно се приемало, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 278254/14.12.2022 г., подаден от въззиваемия Нов български университет, в който са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендира направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 72295/2021 г. по описа на СРС, 55 състав е образувано по искова молба, подадена от К. Л. К. против Нов български университет, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл.

188, т. 1 от КТ.

Ищецът твърди, че бил служител в Нов български университет по силата на трудов договор от 06.03.2017 г., като заемал длъжността „административен директор“ на УПИЗ „Радио-телевизионен център“. Със 2

Заповед № З-РК-44/11.11.2021 г. на работодателя на К. К. било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 05.11.2021 г. в стая 223 секретариата на настоятелството и изпълнителния директор, „демонстративно хвърлил пощенски плик“, адресиран до изпълнителния директор на НБУ, в който се съдържали 250 лева и атестационна карта, което било определено като нарушение на вътрешните правила за оспорване на процедурата по атестация на административния състав, както и етичния кодекс на поведение на НБУ. Заповедта била връчена на 19.11.2021 г. Поддържа, че не е извършил нарушението, за което е наказан, тъй като не бил хвърлял пощенски плик и не се бил държал грубо и непристойно с административния персонал в стая 223 на 05.11.2021 г. Посочва, че на 04.11.2021 г. след проверка, установил, че оценките от атестацията му са ниски и е получил намалено допълнително възнаграждение (бонус), като заявява, че не бил запознаван с правила за атестиране. При липсата на такива правила, решил да протестира срещу определената му допълнителна надбавка пред изпълнителния директор.

Оспорва твърдението, че са му поискани обяснения във връзка с посочените в заповедта нарушения. Поддържа, че заповедта е немотивирана, тъй като не било описано нарушението, което е квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя, а освен това не било посочено кои конкретно правила не е спазил. Посочва, че наложеното наказание не е съобразено с тежестта на твърдяното нарушение на вътрешните правила, като посочва, че неспазването на правилата за възражение на атестацията може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание. Моли обжалваната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ да бъде отменена. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Нов български университет, с който предявения иск. Не оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „административен директор“ на УПИЗ Радиотелевизионен център към Бакалавърски университет на НБУ, както и че на 04.11.2021 г. – в края на работния ден била проведена среща с директора на отдел „Човешки ресурси“ на НБУ Б.Г.. Твърди, че на проведената среща на ищеца бил посочен реда, по който може да възрази срещу атестационната му оценка. Твърди, че на 05.11.2021 г., вместо да спази реда за депозиране на писмено искане за преразглеждане на оценката, К. К. демонстративно 3 хвърлил плик с надпис „за г-н Такев“, съдържащ 250 лева. Това поведение било възприето от служителите в стая 223 като поведение, с което са нарушени етичните норми, съдържащи се в Етичния кодекс. Поддържа, че ищецът е запознат с Етичния кодекс на служителите, както и с Процедурата по атестиране на административния персонал на НБУ, която била публикувана на официалната страница в секция „Нормативни актове“.

Поддържа, че ищецът е извършил нарушенията, за които е наказан, както и че му е наложена най-лекото дисциплинарно наказание. Твърди, че на 05.11.2021 г. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ му е поискано обяснение, като на декана на Бакалавърския факултет е възложено да го изсуша. Ищецът бил дал обяснения устно пред декана, както и в присъствието на проф. д-р Л.Х. и Б.Г.. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е мотивирана, както и че е спазена процедурата по чл. 193 от КТ и са събрани обяснения на служителя. Прието е, че се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е извършил нарушенията, за които му е наложено дисциплинарно наказание.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор като К. Л. К. е изпълнявал длъжността административен директор“ на УПИЗ Радиотелевизионен център към Бакалавърски университет при ответника.

При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ 4 дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят, представляван от законния си представител е упражнил дисциплинарните си правомощия и е наложил дисциплинарно наказание, предвидено в чл.188, т. 1 от Кодекса на труда – „Забележка“. Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма, както и да е издадена в срока по чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда. Следва да се установи и съществуването на посочените в нея основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание са описани нарушенията на трудовата дисциплина като е визирано неизпълнение на вътрешните разпоредби за оспорване на резултата от проведената процедура по атестация на административния състав на НБУ, както и нарушение на етичните правила за академично поведение, съгласно Етичния кодекс на НБУ, а именно студентите, преподавателите и служителите да уважават личното достойнство на другите и да не извършват действия, които го накърняват, като се въздържат от това да вредят преднамерено на колеги, да опетняват доброто им име и да накърняват правата им. Нарушението е квалифицирано от работодателя като такова по чл. 187, ал.1 от Кодекса на труда, т. 8, пр. 1 и 2 – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието и т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове. В заповедта са посочени фактическите обстоятелства, въз основа на които работодателят е приел, че служителят е осъществил нарушения, но дали посочените нарушения представляват такива по смисъла на визираните в закона разпоредби е въпрос на преценка на събраните по делото доказателства и тълкуване на точния им смисъл. В заповедта е посочен и текстът от Етичния кодекс на Нов Български Университет, който работодателят е приел, че не е спазен от служителя, както и е посочено също, че нарушението се състои и в неспазване на процедурата за подаване на възражения. При така установеното въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че заповедта е мотивирана по смисъла на 5 чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда.

Законосъобразността на атакуваната заповед е поставена в зависимост от това от събраните по делото доказателства да се установи дали нарушенията, послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание, са извършени от ищеца виновно. Доказателствената тежест за установяване на твърденията за извършени нарушения е възложена на ответника, като указания в тази насока са дадени с Доклада на делото по чл.

146 от ГПК. Във връзка с установяване на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, от които се установява следното:

На 05.11.2021 г. К. К. е посетил кабинет 223, корпус 1 и при секретаря на изпълнителния директор на НБУ Р.Й.Т. е оставил запечатан плик, на който било записано „за г-н Т.“, като поискал пликът да бъде предаден лично на изпълнителния директор. Свидетелката Т. заявява, че практиката била тя да отваря пощата и да подготвя документите, като имала желание да отвори и този плик, но К. К. не се съгласил. Показанията на свидетелката Т. относно обстоятелствата, свързани с предаване на плика и нежеланието на К. той да бъде отварян се подкрепят и от свидетелката В.Б. Ш. – секретар на настоятелството на университета, която е присъствала в 223 кабинет.