Присъда № 59 от 10.03.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към присъда № 59/10.03.2022 год. по НОХД № 130 по описа за 2022 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 138/2020 год. по описа на 05 Варна срещу В. ИВ. СТ. с ЕГН **********, затова, че на 25.04.2020 год. в гр.Варна, причинил на СТ. В. ИВ. от гр.Варна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост в долна трета, което е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около три месеца – престъпление по чл.129,ал.1 от НК.

До започване на разпоредителното заседание с писмена молба е предявен граждански иск от пострадалата И. срещу подсъдимия С. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието.Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и е конституирал като граждански ищец пострадалата И., представлявана в производството от адв.Д. Д., ВАК. С нарочна молба е направено и искане за конституиране на пострадалата като частен обвинител в съдебното производство. Съдът прие, че молбата е своевременно предявена и отговаря на разпоредбите на чл.76 и следващите от НПК и конституира пострадалата И., като частен обвинител по делото, представлявана от адв.Д. Д., ВАК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.

В хода на съдебното производство подс. С. е редовно призован, явява се лично и с адв. Д., ВАК, редовно упълномощен. В съдебно заседание подсъдимия изрично е заявил, че е запознат с разяснената му процедура, уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие/ и желае делото да се приключи при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума моли за минимално наказание.

В съдебно заседание защитникът на подс.С., адв.Д., ВАК, заявява, че подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК. В хода по същество пледира, че подзащитния му е лице с ниска степен на обществена опасност поради което моли да му бъде наложено наказание към минималния размер предвиден в закона, което да бъде намалено с една трета при условията на чл.58а от НК. По отношение на предявения граждански иск намира, че е несъразмерно висок и пледира за уважаванто му до размера от 1000 лв..

Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение, счита, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че подсъдимият е осъществил деянието както от обективна, така и от субективна страна, приема за установена фактическа обстановка, идентична с описаната в ОА. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание към минималния размер.

Подс. С. изразява съжаление, твърди, че бил провокиран и моли за минимално по размер наказание. В последната си дума изразява съжаление.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намери, че са доказани следните факти:

1

Подс.В.С. и пострадалата С.И. били съпрузи до 2007 год., когато прекратили гражданския си брак. Въпреки това подсъдимия продължавал да оказва психически и физически тормоз по отношение на св.И..Няколкократно през годините срещу него били издавани Заповеди за защита от домашно насилие, но това не го възпирало.През 2018 г. обвиняемият С. се преместил да живее в близост до жилището на бившата си съпруга, находящо се в СО „Манастирски рид" в гр.Варна. На 25.04.2020 г. следобед С. бил в двора си и тогава видял св.И., която вървяла по улицата заедно с тяхната малолетна внучка. С. й извикал, че иска да види внучката си, но свидетелката И. не му обърнала внимание и продължила. Подсъдимия се ядосал и решил да тръгне след тях.Междувременно св.И. влязла в двора на техен съсед свидетеля П.К., за когото се грижела.С. отишъл до оградата на имота на св.Кашмеров и започнал да крещи на св.И., а също и да й отправя обидни реплики.След това влязъл в двора като продължил да крещи и блъснал силно пострадалата.Тя започнала да утешава внучката им, която се разплакала от уплаха и тогава обвиняемият С. видял в близост едно дърво, дълго около тридесет сантиметра, с диаметър около 7 сантиметра.Взел го и ударил с него пострадалата по дясната китка и над лакътя на дясната ръка.След това хвърлил дървото и си тръгнал.Св.И. била много уплашена и подала сигнал на тел.112.На място пристигнал полицейски екип.Свидетелят Г. И. откарал пострадалата в МБАЛ"Св.Анна" Варна, където се установило, че вследствие на удара, нанесен от С. е получила фрактура на дясната ръка.

Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза свидетелката С.И. е получила счупване на дясната лакътна кост в долна трета.Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд , тъп предмет, респективно удари с дърво, реализирани в областта на десния горен крайник.Счупването на дясната лакътна кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 месеца.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия Тодоров , извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс.С., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид изложеното, както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка, че събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетели, СМЕ, справка с характеристични данни, Решение № 2184/16.05.2018 год. по чр. Дело № 3513/2018 год. по описа на РС Варна, Заповед за защита № 60/16.05.2018 год., Заповед за защита от 10.10.2006 год.; материали от МБАЛ „ Св. Анна“ Варна, свидетелство за съдимост, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК и от предявените на основание чл.284 от НПК.

2

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, като намира, че са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.

Обект на престъплението средна телесна повреда са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност, а в по-общ аспект - обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за всеки гражданин.

В конкретния случай съдът намира, че с действията си по отношение на свид. И., подсъдимият С. е осъществил от обективна страна втората алтернатива на визираното предложение от състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК, като с действията си, изразяващи се в употреба на сила – нанасяне на удар с дърво в областта на дясната ръка по отношение на свид. И. и счупил дясната лакътна кост в долна трета . Причиненото увреждане на свид. И. е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около три месеца.

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимият С. с пряк умисъл.

Определяйки формата на вината, съдът взе предвид не само субективното становище на дееца, но и всички налични обективни признаци на извършеното деяние. В случая безспорно е установено, че подсъдимият е искал да причини средна телесна повреда на свид.

И., като се има предвид начинът по който е причинена повредата, обстановката и състоянието на пострадалия. Така подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Също така подсъдимият ясно е съзнавал, че деянието му е противоправно и наказуемо.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице – подс. В. ИВ. СТ., роден на *** в село Неделище, общ. Драгоман, обл. София, живущ в ***, настоящ адрес г*** със средно образование, безработен, не осъждан, ЕГН **********.

Причини за извършване на деянието - слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесния интегритет на гражданите.

По наказанието

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 129,ал.1 от НК е лишаване от свобода до шест години.

При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подс. С. за извършеното от него престъпление по чл. 129,ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на предишна съдимост.

Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.

Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е наличието на данни за упражнено по отношение на пострадалата домашно насилие .

Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и найлекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

При индивидуализиране на наказанието в рамките на чл.54 НК съдът прецени, че най3 адекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на специалната и генерална превенции би било налагане на наказанието ЛС за срок от шест месеца.

Доколкото подсъдимият се ползва от привилегията на чл.58а ал.1 НК, съдът намали с 1/3 така определеното при условията на чл.54 НК наказание ”лишаване от свобода” за срок от шест месеца и с присъдата си му наложи наказание ЛС в редуциран размер - за срок от 4 месеца.

Обсъждайки въпроса за изпълнение на така наложеното наказание съдът намери, че по отношение на подс. С. са налице основанията за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК: наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като съдът намери, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително същия да изтърпи наказанието си. Поради тези съображения съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.