Решение № 112 от 08.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 62/2022
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 08.04.2022
- В сила
- 08.04.2022
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Други актове по делото
- Разпореждане № 133 от 02.02.2022 · Минка Петкова Трънджиева
- Протокол № 121 от 09.03.2022 · Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7, т.10, т.9, т.11, т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7, т.10, т.9, т.11, т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7, т.10, т.9, т.11, т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. П., 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500062 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №997 от 17.11.2021г., постановено по гр.д.
№20215520100917/2021г. по описа на РС- П. е осъден ответника „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: грС. бул.“Б.“ №49, да заплати на ищцата Р. ИВ. Й., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Р.А.“ №11, ет.5, ап.51, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 2451,05лв., която е получена от ответника без основание по недействителни договори за потребителски кредит №300393530095 от 12.09.2019г. и №30043254629 от 17.03.3030г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда на 10.03.2021г. до плащането.
Осъден е ответника „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на ищцата Р. ИВ. Й., с ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 298,04лв.
Осъден е „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат Г.Г.
Ч., с ЕГН ********** от грС. ул.“И.Д.“ №7, ет.5, ап.9, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 401,57лв.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.Р. ИВ. ИЛ..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която съдът е уважил иска на ищеца относно платеното дооворно възнаграждение в размер на 562,58лв. по ДПК №30039353095 и договорно възнаграждение в размер на 714,45лв. по ДПК №30043254629., като се сочи, че в случая не се обжалва решението над посочените суми, представляващи заплатено договорно възнаграждение.
Визира се, че процесния договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В него ясно е посочено методиката на формирания годишен процент на разходите.
Счита се, че уговореният лихвен процент в размер на 41% отговаря на законовите ограничения и на добрите нрави.
Приема се, че в случая няма противоречие на добрите нрави. Към момента, предвиден за заплащане на вноските, включващи и възнаградителна лихва, размерът е бил 10%, а петкратния й размер- 50%. Т.е. в конкретния случай, ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговорения размер „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по слабата страна в облигационно отношение.
Приема се, че неправилно е заключението на съда, че длъжникът по процесните договори не дължи претендираното от дружеството договорно възнаграждение, тъй като в уговореното между страните ГПР не е включено възнаграждение за закупените допълнителни услуги. Счита се, че кредиторът не е посочил по- нисък от действителния размер ГПР и че не е предоставил невярна информация на потребителя.
Твърди се, че относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници може без затруднение да прецени пълно и точно ефекта за него от сключване на договор за потребителски кредит, ведно с параметрите, включващи закупуването на допълнителни услуги.
В този смисъл се излагат съображения.
2
Искането е да се отмени, като неправилно обжалваното решение, с което в цялост са уважени исковете на ищеца Р. ИВ. Й., че същата неоснователно е заплатила без основание сума в общ размер на 2451,05лв. по Договор за потребителски кредит №30039353095 и Договор за потребителски кредит №30043254629, като се постанови ново решение, с което да се отхвърли исковата претенция, относно платеното договорно възнаграждение в размер на 562,58лв. по Договор за потребителски кредит №30039353095 и договорно възнаграждение в размер на 714,45лв. по Договор за потребителски кредит №30043254629.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Р. ИВ. Й., чрез процесуалния й представител адв.Ч..
В същият се моли да бъде оставена без уважение подадената от „П.К.Б.“ ЕООД въззивна жалба, като неоснователна.
Твърди се, че първоинстанционният съд, правилно, обосновано и справедливо е взел своето решение, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, че посочения в процесните договори размер на ГПР е неправилен и неотговарящ на действителния такъв. От там, и че процесните договори не отговарят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и съгласно чл.22 от ЗПК са недействителни.
Счита се, че по делото е доказано, че договорите за потребителски кредит са нищожни, на основание чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузите за възнаградителна лихва /ГЛП/ са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Недействителността на уговорената договорна лихва води до нищожност и на целите договори.
Приема се, че от събраните по делото доказателства, действителния размер на ГПР по процесния договор №30039353095 от 12.09.2019г., ако се вземат предвид размерът на отпуснатия кредит и изплатените от Р.Й. към „П.К.Б.“ ЕООД суми, а именно главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, би бил 62,67%, а по процесния договор №30043254629 от 17.03.2020г., ако се вземат предвид размера на отпуснатия кредит и изплатените от Р.Й. към „П.К.Б.“ ЕООД суми, а именно главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 78,50%.
Предвид на това се счита, че по делото е доказана основателността на 3 предявените искове срещу „П.К.Б.“ ЕООД, на основание чл.23, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за сумата от 2451,05лв.- разликата между заплатените от ищцата на ответника суми /8951,05лв./ и получените от нея суми /6500лв./.
Моли се да се остави без уважение, като неоснователна предявената от „П.К.Б.“ ЕООД въззивна жалба.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
В съдебно заседание, за жалбоподателят „П.К.Б.” ЕООД, редовно призован, представител не се явява. От същият е постъпило писмено становище, в което се моли да се уважи изцяло подадената въззивна жалба, като съдът се произнесе с решение, с което се отмени обжалваното решение и се отхвърлят предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани.
Моли се за присъждане на направени съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата- Р. ИВ. Й., редовно призована не се явява. От страна на пълномощникът й- адв. Ч. е постъпило становище, в коте се иска да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Претендират се разноски по делото.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на подадена искова молба от Р. ИВ. Й. срещу „П.К.Б.“, с която същата е предявяла осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2451,05лв. /след изменение на иска/, която е получена от ответника без основание, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 10.03.2021г. до плащането.
Твърди се от ищцата, че в изпълнение на договор за кредит №300393530095 от 12.09.2019г. е получила от ответника „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: грС. бул.„Б.“ №49, заем в 4 размер на 3000лв. с фиксирана годишна лихва от 41%, ГПР 48.87% и срок на връщане 24- месеца от датата на усвояване на кредита, разсрочен на 24 месечни погасителни вноски по 183,76лв. /общо 4410,26лв./.
Сочи се, че в договора е уговорено дължимо от нея възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Ф.“ в размер на 900лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Ф.“ в размер на 510лв., при което общия размер на задълженията по договора възлиза на 5820,26лв.
Визира се, че на 17.03.2020г. е сключила с ответника нов договор за кредит №30043254629 за сумата от 3500лв. при фиксирана годишна лихва от 41%, ГПР 49.13% и срок на връщане 36- месеца, разсрочен на 36 месечни погасителни вноски по 170,25лв. /общо 6128,82лв./.
Твърди се, че във втория договор също е уговорено дължимо от нея възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Ф.“ в размер на 1050лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Ф.“ в размер на 2030лв., при което общия размер на задълженията по договора възлиза на 9208,82лв. По втория договор, ищцата сочи, че реално е получила заемна сума в размер на 800лв., а остатъкът до 3500лв. е използван за погасяване на нейните задълженията по първия договор за кредит.
Твърди се от Й., че в изпълнение на двата договор за кредит е платила на ответника общо 10663,82лв., от които 1455,06лв. по първия договор и 9208,82лв. по втория договор. Една част от тази сума в размер на 2451,05лв. е получена от ответника без основание, тъй като договорите за кредит са нищожни и се дължи единствено връщане на главницата, без да заплаща договорните лихви и цената на пакетните услуги.
Ищцата поддържа тезата, че цената на услугите „Ф.“ и „Ф.“ представлява допълнителна скрита печалба за кредитора, което води до нарастване на ГПР над размера по чл.19, ал.4 ЗПК. Действителният размер на възнаградителната лихва, който следва да плати, противоречи на добрите нрави, което влече нищожност на акцесорното лихвено задължение.
Последното от своя страна води до нищожност на целия договор, тъй като същият нормативно е уреден като лихвоносен и не би бил сключен като безлихвен.
Твърди се, че договорите за кредит са нищожни и поради техния 5 неравноправен характер, тъй като клаузите в тях не са формулирани по ясен и недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от тяхното сключване- чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.
Поддържа се и друго основание за нищожност- по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.7, т.10, т.9, т.11, т.20 ЗПК, поради липсата на съществени елементи от тяхното съдържание, а именно: не е посочен общият размер на кредита; не е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин; не е посочен размерът на възнаградителната лихва и същият противоречи на добрите нрави; липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно, както и за размера на лихвения процент на ден.
Иска се присъждане на недължимо платеното, като се претендират съдебни разноски.
Сочи се от страна на ищцата и основания за унищожаемост на договорите по чл.33, ал.1 ЗЗД, като сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия, но без да твърди, че същите са унищожени по надлежния ред или да иска тяхното унищожение с петитума на исковата молба. В този смисъл от страна на първоинстанционният съд, правилно е прието, че правото на унищожение не е надлежно въведено /чрез иска по чл.33, ал.1 ЗЗД/ и не може да бъде разглеждано в настоящото производство. Правото на унищожение на договора може да бъде наведено с възражение само от ответника по иск за изпълнението на договора. В този смисъл е и цитираното от съда- Решение №380 от 15.10.2012г. на ВКС, IV г.о.).
Разпечатката съдържа 49 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02ec785c-cadc-4a26-a539-dc235605ebe5