Решение № 859 от 22.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Варна, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100102548 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от И. Т. срещу В.-Л. Г. обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1./ иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от нанесен побой на 26.01.2018г. в паркирано в гр. Варна, на ул.“М.С.“ № 6 моторно превозно средство, при който са получени телесни увреждания, изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и лявата длан, вагинално кървене, травма на нервни коренчета в шиен отдел, довела до “Дискова херния на ниво C5-C6”, което заболяване е наложило оперативна интервенция в Република Турция през месец октомври 2022г., болки, страдания, стрес, страх, унижение, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 704, 15 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на левовата равностойност на заплатена операция от 7 904, 15 лв. в клиника „Ватан“, Република Турция, 320 лв. за ядрено-магнитен резонанс, 20 лв. такса за запис на ЯМР, 460 лв. за извършен превод, причинени от нанесен побой в паркирано в гр. Варна, на ул.“М.С.“ № 6 моторно превозно средство, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението;

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата си молба, И. Т. твърди, че В.-Л. Г. и Д. Т., са родители на две деца близнаци 1

– В. и К.. Към настоящия момент, И. Т. е съпруга на Д. Т. и от брака им, също е родено едно дете.

Твърди се, че на 26.01.2018г. В. – Л. Г. е нанесла на И. Т. побой в собствения на ищеца автомобил, паркиран пред дома на ответника, находящ се в гр. Варна, ул.“М.С.“ № 6.

В него, на седалката до водача, била седнала И. Т. с поставен предпазен колан, а на задната седалка собственото на ищеца дете и детето В.. Д. Т. се качил да вземе другия си син К. от дома на неговата майка.

Докато изчаква съпруга си, около 16:40 ч., чувайки крясъци и оглеждайки се, внезапно в колата на задната седалка нахлула В. – Л. Г.. В момента, в който се обърнала да види кой влиза в автомобила, била ударена с юмрук в лицето от ответника. От изпитаната силна болка навела главата си напред, но била хваната за косата от В. – Л. Г., която издърпала силно главата към седалката, в резултат на което врата се изкривил на 180 градуса, а гръбначният стълб се усукал. Със свободната си ръка ответникът продължил да нанася удари с юмрук в областта на главата.

Внезапно появилият се Д. Т. се опитал да изведе от автомобила В.– Л. Г., но в резултат на силата, с която той дърпал нея, а тя съпругата му, ответникът отскубнал цял кичур коса.

За нанесения й побой били уведомени органите на МВР.

В същия ден в отделение „Съдебна медицина“ в МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА ЕАД, са удостоверени травматични отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и лявата длан.

На следващия ден, ищецът получил вагинално кървене от силния стрес и потърсил лекарска помощ. В периода от 26.01.2018г. до 29.01.2018г. /вкл./, ищецът изпитвал силни болки в областта на врата, изтръпване и пареза на горните крайници, които го заставили да посети спешния център в МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА ЕАД. Била хоспитализирана до 05.02.2018г. и и била поставена медицинска яка. В хода на проведено лечение е поставена диагноза „травма на нервни коренчета в шиен отдел“. Две седмици след изписването й, И. Т. продължила да изпитва силни болки, а горните й крайници били изтръпнали.

В периода от месец март до месец октомври 2018г. /вкл./ провеждала рехабилитационни процедури с краткотраен ефект на облекчаван на болката. Рехабилитация и терапевтични процедури са провеждани и през 2019г., и през 2020г. През бременността й през 2020г., продължила да изпитва силно болки в областта на шията и в крайниците, а ръцете били парализирани. Състоянието наложи изготвяне на ренгенови снимки и прием на обезболяващи през целия период. След раждането, през 2021г. състоянието останало непроменено. През месец март същата година и е поставена диагноза „синдром на карпалния канал.“ Проведената физиотерапия не довела до значително подобрение на състоянието .

В периода от лятото на 2022г. до месец септември същата година, ищецът не е могъл да се движи нормално. Движенията на долните крайници били ограничени. Последвало провеждане на механотерапия, раздвижване и масажи. След проведено изследване с ядрено2 магнитен резонанс са установени ограничени дегенеративно костно-мозъчни промени, начална спондилоза и спондилоартроза, както и дискова херния.

След консултации със специалисти, ищецът е посъветван да се подложи на операция, тъй като съществува риск от инвалидизиране. Така, на 24.10.2022г. в клиника в гр. Чорлу, Република Турция била извършена операция, при която е поставен титаниев имплант.

Стойността му от 7 904, 15 лв. е изцяло платена от ищеца. Интервенцията е наложила изваждане на гръкляна и гълтача за достигане на прешлените C 5 и C 6, което е възпрепятствало приема на храна и напитки за период от две седмици. Последвал е едномесечен период на обездвижване, чрез носене на яка. Проведеното изследване с ЯМР след операцията е установило постоперативни промени, стеноза на спиналния канал с дискови хернии и шийни радикулопатии, налагащи и изискващи провеждане на физиотерапия през целия живот на ищеца, възстановяване на отпуснатите нерви години наред и все още съществуващо увреждане на гръбначния стълб.

Поддържа се още, че нанесеният побой, освен продължителни болки, страдания и неудобства, нарушил психичното здраве на ищеца, който изпаднал в състояние на депресия, налагащо прием на успокоителни и консултации с психолог за продължителен период от време. Разстроил съня му и провокирал чувство на срам и унижение от обстоятелството, че побоят е извършен пред собственото му дете, което било стресирано и ужасено, страх при свободно придвижване на вън и страх да не бъде нападнат отново в лек автомобил.

Оставеният при операцията белег в централната част на шията създал усещане за грозота.

Причинената болка лишила ищеца от възможността да упражнява професията си. Побоят, извършен от бившата приятелка на настоящия съпруг разстроило брачните отношения, в резултат на което последвала фактическа раздяла, непосредствено след инцидента.

Наред с обезщетение за неимуществени вреди, ищецът И. Т. претендира и заплащането на обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатената операция в Република Турция, стойността на ЯМР и изготвянето на запис на изследването на диск и извършен превод. Твърди се, че така причинените вреди се намират в причинно – следствена връзка с противоправното поведение на ответника, който дължи тяхната обезвреда.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Г. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание, поради отсъствие на елементите от фактическите им състави и техния размер.

Оспорват се твърденията, че на посочената дата и място е имало физическо съприкосновение между двете жени по начина, описан в исковата молба, в резултат на което са нанесени сочените травматични увреждания, че състоянието по-късно се е влошило, както , че е изпитвала силни болки и е получила пареза на крайниците.

Излага се, че ищецът е с вродена идиопатична ювенилна сколиоза. По-късно е установено костно заболяване в областта на големите пръсти на ходилата и придружаващи заболявания – травми на китката и дланта и увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел. Претърпените болки, страдания и неудобства са резултат на хронични прогресивни дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, гръбначните прешлени и 3 междупрешленните дискове, датиращи от преди месец януари 2018г., което състояние е заставило ищеца да търси периодично медицинска помощ в периода от 2020г. до 2022г. Тези заболявания и упражняваната от И. Т. професия на козметик, в крайна сметка са довели до дискова херния, наложила по-късно и оперативна намеса.

Патологичните находки, констатирани от лекари сочат настъпили поетапно и постепенно проявили се болестни изменения в гръбначния стълб. В периода от месец февруари 2018г. до месец април 2021г., ищецът не е търсил медицинска помощ във връзка с оплаквания в шийната област. Състоянието му е позволило да сключи брак, да роди дете и да полага труд като козметик, което сочи на отсъствие на сериозни здравословни проблеми.

През месец март 2021г. е установен синдром на карпалния тунел, което заболяване се дължи на механично притискане и възпаление на карпалните кости и сухожилия, състояние, придружено от болки в торакалния, а не в шийния отдел на гръбначния стълб, което изключва възможността изпитаните неудобства да са резултат от засягане на шията.

През месец април 2021г. на ищеца е поставена диагноза „плексит.“ Установените дегенеративни изменения на шийния отдел нямат травматичен характер, а се дължат на прогресиращи хронични заболявания на гръбначния стълб, неустановени при приемането й в болнично заведение през месец януари 2018г.

През лятото на 2022г., установената дискова херния и дегенеративно костно мозъчните промени със спондилоза и спондилоатроза, са хронични и не са били актуални към момента на сочения инцидент през януари 2018г. Целта на направената операция през 2022г. в клиника в Република Турция, е била да се отстранят последиците от появилата се херния в шийния отдел, което състояние на ищцата няма отношение към травмата на врата, която се твърди да е получена по време на инцидента и нанесена от ответника.

Обстоятелството, че в периода от 2014г. до 2022г., И. Т. е полагала труд като козметик, налагащо продължителен период на стоене и работа с ръцете, сочи от една страна, че състоянието й не е било така тежко, поне до есента на 2022г., както се поддържа, а от друга, че влошаването, е резултат от хроничните заболявания и упражняваната професия.

Поддържа се още, че предявените искове са ответна реакция по повод заведени от ответника, като законен представител на децата си на искове по чл. 150 СК и искове по чл.

135 ЗЗД, последният насочен срещу безвъзмездна сделка, с която Д. Т. се е разпоредил с недвижим имот, за да не плаща издръжка на двете си деца с установен аутизъм.

В условие на евентуалност, при доказване на основанието на исковете, се настоява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с вида и характера на уврежданията и с обществено –икономическата обстановка. Релевирано е и възражение за погасяване по давност на вземането за законна лихва върху търсените суми за периода от 26.01.2018г. до 06.12.2019г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответникът В.-Л. Г. е живял на съпружески фактически начала с Д. Т., от което 4 съжителство са родени две деца - близнаци, на които е поставена диагноза “Аутизъм.” Към настоящия момент, Д. Т. е в брак с И. Т.. От този брак през 2020г. е родено момиченце.

Ищецът И. Т. поддържа, че на 26.01.2018г. ответникът му е нанесъл побой в лек автомобил, паркиран пред дома му в присъствието на детето В. и пред собствената му дъщеря, намиращи се на задната седалка на МПС.

В първото съдебно заседание, процесуалният представител на ответника заявява, че на посочената дата и място между двете жени е имало “спречкване”, повод за което е било нежеланието на В.-Л. Г. да предаде на Д. Т. общото им дете К., което е било в дома й и желанието й да вземе сина си, намиращ се в лекия автомобил.

Така, в момента, в който В.-Л. Г. понечила да вземе детето от автомобила, срещнала “яростната съпротива” на И. Т., която държала момченцето. Водена от желанието си да преустанови “тези неправомерни и агресивни действия”, г-жа Г. е употребила сила и при спречкването е възможно да са получени и уврежданията, посочени в издаденото медицинско удостоверение.