Решение № 511 от 18.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 515/2023
- Вид
- Решение № 511
- Подписан
- 18.04.2023
- В сила
- 18.04.2023
- Състав
- Илиана Станкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 125, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 511 гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20231100900515 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на Д. К. Д. срещу отказ № 20230307170102-2/09.03.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър прекратяване на членственото й правоотношение, настъпило на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
В жалбата се излагат доводи, че длъжностното лице по регистрацията незаконосъобразно е разширило параметрите на своята проверка. Твърди се, че според постоянната съдебна практика, единствените предпоставки за прекратяване на членственото правоотношение по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ е отправянето на писмено волеизявление и изтичане на законоустановения 3-месечен срок, които обстоятелства твърди да се установяват от представените към заявлението документи. Претендира разноски.
В отговора на жалба, подаден от Агенция по вписванията, се сочи, че правилно длъжностното лице по регистрацията е приело, че заявлението изхожда от неоправомощено лице по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, както и че: от приложеното разписка от 22.11.2022 г. не се установяват обстоятелствата по чл. 50, ал.2 ГПК; че за упражняването на правата на съсобствен дял става съвместно, а наличието на решение на общото събрание на дружеството, уреждащо съдбата на освободените дялове, задължително условие за настъпване на исканата промяна. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на регистърното производство е вписване по партида на „Е.“ ООД на прекратяване на членственото правоотношение на Д. К. Д., ЕГН: **********.
В мотивите на обжалвания отказ е посочено, че заявлението изхожда от неоправомощено лице по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ; че липсват доказателства 1 подаденото до дружеството уведомление по чл. 125, ал. 2 ТЗ да му е връчено редовно; че липсва решение на общото събрание на съдружниците, на което съсобствениците се представляват от представител, на което да е решена съдбата на освободените дялове.
Процесното заявление е подадено на 07.03.2023 г. и отговаря на формалните изисквания за редовност по чл. 13 ЗТР.
По въпроса за легитимацията на заявителя да поиска заличаване на вписаното обстоятелство.
В нормата на чл. 15, ал. 1 са посочени лицата, легитимирани да поискат вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в търговския регистър и сред тях не е напускащият съдружник, включително и в хипотезата на чл. 125, ал.2 ТЗ.
Този въпрос е спорен в практиката на съдилищата и по него е образувано тълкувателно дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС по т. 5. Настоящият състав намира, че въпреки липсата на изрично предвиждане в закона, по аналогия от разпоредбата на 141, ал.4 ТЗ, на напускащия съдружник следва да се признае правото да подаде сам заявление за заличаването му като съдружник. Това тълкуване е съобразено и със заложения в специалния закон принцип на съответствие между огласените в регистъра обстоятелства и действителното правно положение. При настъпило прекратяване на членството и при бездействие на дружеството да заяви за вписване това обстоятелство, без значение поради какви причини, възниква несъответствие между отразените в регистъра факти и действителното правно положение. Тази промяна засяга пряко и непосредствено правната сфера на съдружника, който не следва да търпи неблагоприятните последици от чуждото бездействие.
Ето защо съдът счита, че заявлението е подадено от активно легитимирано да инициира охранителното производство лице.
В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено правото на всеки един съдружник в дружество с ограничена отговорност да прекрати по своя воля участието си в дружеството, като е регламентиран и начин ът, по който то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване на посочената правна норма се установява, че за да бъде прекратено участието на съдружник в посочената хипотеза следва да бъдат установени следните обстоятелства: 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието от дружеството. Правната промяна при упражняване на потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва от момента на изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени никакви други условия за възникване на правните последици от реализирането на посоченото право на съдружника - не се изисква, за да настъпи прекратяване на участието на съдружника в дружеството, да бъде прието решение на общото събрание за неговото освобождаване или за изменение на дружествения договор, нито пък да бъдат уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало.
Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на членственото 2 правоотношение, а са последица от него. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 46/22.04.2010 г., постановено по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.
От представените доказателства се установява, че с молба от 15.11.2022 г. Д. К. Д. е направила искане до ЧСИ М.П. за връчване на дружество „Е.“ ООД на отправено от нея предизвестие за прекратяване на членството й като съдружник в дружеството с изтичане на законоустановения и предвиден в чл. 37 от дружествения договор тримесечен срок. Към заявлението е приложени разписка, оформена на 22.11.2022 г., на която е отбелязано, че юридическото лице не е адреса и липсват табели. Връчването е оформено по реда на чл. 50, ал.2 ГПК като е отбелязано, че това е вписаният в търговския регистър адрес. От страна на длъжностното лице връчващо съобщението надлежно е удостоверено, че юридическото лице не е на адреса, вписан в Търговския регистър и че на същия няма табели на дружеството, поради което съдът намира за надлежно връчването на предизвестието по реда на чл. 50, ал.2 ГПК.
Към момента на подаване на заявлението е изтекъл и предвидения в закона /и в чл. 37 от дружествения договор/ срок на предизвестието, поради което са изпълнени изискванията на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Правото по чл. 125, ал.2 ТЗ за напускане на дружеството, принадлежи на всеки съдружник, като то самостоятелно може да бъде упражнено от всеки един съдружник притежаващ в съсобственост дружествен дял, доколкото е израз на свободата на волята за сдружаване.
По искането за присъждане на разноски.
Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение 226/09.12.2020 г. по т.д. 1 986/20 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20230307170102-2/09.03.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър прекратяването на членственото правоотношение на съдружника Д. К. Д., ЕГН: **********.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на „Е.“ ООД, ЕИК ******* заявените със заявление вх. № 20230307170102-2/09.03.2023 г. обстоятелства.
Решението е окончателно.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3