Решение № 1140 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330206914 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 665671-F638047/04.10.2022 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД НАП- гр. Пловдив, с което на „Уелнес Ми 2019“ ЕООД, ЕИК 205872848 е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/ лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. чл. 125, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призовано не изпраща представител. Не претендира присъждане на направени разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството жалбоподател било регистрирано по ЗДДС и като такова следвало ежемесечно да подава отчетни регистри в посочения от закона срок.

За периода 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. такива обаче не били подадени до 1

14.09.2021 г. /вторник, работен ден/ включително. Това обстоятелство било установено при извършена служебна проверка на 15.09.2021 г. от служители по приходите към ТД на НАП Пловдив. Ето защо свид. М. М. съставила срещу дружеството жалбоподател АУАН за горното с № F638047/10.12.202 1 г. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП. Междувременно, тъй като и информацията от справка-декларация за същия период не била подадена, то за последното също бил съставен отделен АУАН, въз основа на който било издадено друго НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид. М. М. - разпитана пред настоящия състав на съда, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

В случая на жалбоподателя като регистрирано по ЗДДС лице е вменено неизпълнение на произтичащото от чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължение да подава декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като в ал. 3 на чл. 125 от ЗДДС е предвидено отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период да се подават заедно със справка-декларацията по ал. 1. В случая с бездействието си дружеството е реализирало административното нарушение, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Въпреки това съдът намира, че са налице основания за отмяна на НП поради неправилно приложен материалния закон, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания – едно за неподаване на справка – декларация, и едно за неподаване на информацията от отчетните регистри. Всъщност дружеството жалбоподател не е изпълнило само едно свое задължение, а именно да подаде информация от отчетните регистри и справка-декларация за м. 08. 2021 година в срок до 14.09.2021 г. Това е едно задължение, тъй като практически няма как да се подаде само справка – декларация за периода или само информация от отчетните регистри. Законодателят е предвидил задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри да се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин /по електронен път/ и при условията и реда на ДОПК.

В хода на настоящото производство от свидетелските показания на актосъставителя се установява, че за същия данъчен период на жалбоподателя са съставени два акта за установяване на административно нарушение. От извършената от съда служебна справка се установява, че за същия данъчен период срещу дружеството е издадено НП и за неподаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, по което е образувано АНД № 6883/22 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Като е разделил на две вмененото нарушение, актосъставителя, а и наказващия орган неправилно са приложили закона като са вменили в непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. По този начин въпреки съдбата на другото 2 административно наказателно производство по второто НП, в процесния казус неправилно е приложен закона, както досежно нарушената норма на чл.

125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, а по отношение наказващия орган и досежно прилагането на санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. На практика дружеството жалбоподател е наказано два пъти за неизпълнението на едно и също задължение, което е недопустимо. Това налага отмяна на процесното НП.

На следващо място Съдът намира, че е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, а именно атакуваното наказателно постановление е било издадено извън шестмесечния давностен срок на чл. 34, ал 3 от ЗАНН. Видно от АУАН № F638047 същият е издаден на 10.12.2021 г., а Наказателното постановление на 04.10.2022 г. За да достигне до този извод настоящият състав на съда е направил преценка за незаконосъобразност на процедурата по спиране на административнонаказателното производство. В конкретния случай се установява, че Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 638156-F638047/27.05.2022 г. е издадено от некомпетентен за това действие орган, а именно – М. Л., на длъжност Д на Дирекция „Обслужване“ при ТД НАП-Пловдив. В тази връзка следва да се отбележи, че в ЗАНН липсва детайлна уредба, кой и как следва да спре производството преди връчване на акта за установяване на административно нарушение.

Предвид това и тълкувайки систематично правната норма на чл. 43, ал.6 от ЗАНН и нейното мястото между разпоредбите в ЗАНН, следва да се приеме, че спирането става от актосъставителя, тъй като мястото на съответната норма е в раздел I „Общи положения“ от Глава ІІІ „Производство по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания“. Именно на актосъставителят е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване. На основание чл. 44, ал. 3 ЗАНН преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно – след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се намира в компетентността на актосъставителя. Въпреки това и съгласно вече посоченото, в процесния случай спирането е извършено не от актосъставителя, а от наказващия орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.

При липса на законосъобразно спиране на производството по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, то се налага и заключението, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление.

При това, издаването на наказателно постановление, повече от девет месеца, след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и съставлява самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

3

В този смисъл е Решение № 900/29.04.2021 г. по к. а. н. д. № 669/2021 г. на контролиращата съдебна инстанция, Административен съд – Пловдив. В същия смисъл са и Решение № 246 от 19.03.2021 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 93/2021 г., Решение № 111 от 7.03.2023 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 40/2023 г. и Решение № 117 от 23.06.2016 г. на АдмС - Кърджали по к. а. н. д. № 69/2016 г..

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би имал жалбоподателят. Жалбоподателят обаче не е бил представляван от представител и не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Претенцията на въззиваемата страна за разноски, е неоснователна, с оглед отмяната на НП.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 665671-F638047/04.10.2022 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД НАП- гр. Пловдив, с което на „Уелнес Ми 2019“ ЕООД, ЕИК 205872848 е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/ лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. чл. 125, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. 12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4