Решение № 366 от 31.01.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15362/2021
- Вид
- Решение № 366
- Подписан
- 31.01.2022
- Състав
- ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 174, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 366 гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20211110215362 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С електронен фиш /ЕФ/ ************** г., издаден от СДВР, на М.Б. М. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1200 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП , изразяващо се в това, че на 25.04.2021 г., в 11. 37 часа, в ************** /до **************/ с посока на движение от **************, при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, въведено с П.З. В26 управлявал л. а. „************** със скорост от 91 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство *********************** Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от санкционираното лице М.Б. М. , чрез пълномощника му адв. Б.Д.В, с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че в електронният фиш не е посочено ясно местото на извършване на нарушението и дали то се намира в населено или извън населено място. Освен това се сочи, че липсва изрична констатация при словесното изписване на деянието, че същото е извършено при условията на 1 повторност, под която санкционна разпоредба е подведено. Претендира се, че не е отчетена в полза на жалбоподателя максималната допустима грешка за съответния тип АТСС. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като издаден при наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаван правото на защита на жалбоподателя. Иска се присъждане н сторените разноски в хода на производството.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган /АНО/ се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и считайки, че не са допуснати посочените в нея нарушения на процесуалните правила, както и че извършването на нарушението е доказано от обективна и субективна страна, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, като правилен и законосъобразен.
Моли за присъждан на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
Към 25.04.2021 г. М.Б. М. бил собственик на л. а. „**************.
На 25.04.2021 г., в 11:37 часа, неустановено лице управлявало горепосочения лек автомобил в ************** с посока на движение от **************, като до ************** се движил със скорост от 91 км/ч.
Посоченият пътен участък бил регулиран с пътен знак "В26", указващ разрешената максимална скорост на движение в населено място от 50 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с автоматизирано 2 техническо средство ******************
Системата за видеоконтрол е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с ************************, бил издаден обжалваният електронен фиш, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 41 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (25.04.2021 г.), "****************** е преминала последваща периодична техническа проверка на 24.09.2020 г., като срокът на валидност на проверката е до 24.09.2021 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към електронен фиш ************** г.; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „**************; Заповед № ************** г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка ************** г., издаден от БИМ; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ********************; писмо-справка от ОППСДВР, ведно със снимков материал и справка от Дирекция "Управление и анализ на трафика" към Столична община, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната„АТСС **************“ № **************ee, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния 3 час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 91 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложените по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от **************. Съдът счита, че приложеният по преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания на Наредба № **************/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното АТСС.
От справката от Дирекция "Управление и анализ на трафика" към Столична община (л. 27-30 от делото) се установява, че процесният участък от платното за движение е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак "В26" относно разрешената максимална скорост на движение – 50 км./ч.
На следващо място, от Протокол ************** г., издаден от БИМ, се установява, че процесната система за видеоконтрол е преминала периодичен технически преглед на 24.09.2020 г. с валидност от 12 месеца, поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически изправна.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят М.Б. М. е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП .
4
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". С оглед на това, съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП . Безспорно установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП . Освен това функционирането на АТСС е било при стационарно положение с оглед естеството на системата СПУКС е предназначен за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост. Уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив (тринога) в стационарно положение и при липсата на каквото и да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил началото на действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП , вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП , при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № ************** от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно от приложените и коментирани по-горе писмени доказателства по безспорен начин се установява, че техническото средство, с което е заснето нарушението, е преминало периодичен технически преглед и е било технически изправно. С оглед на това са спазени изискванията на закона и за 5 така извършеното административно нарушение законосъобразно е бил издаден процесният електронен фиш.
В случая обаче съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, които обуславят отмяната му.
В конкретния случая наказанието за така извършеното административно нарушение е наложено на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП . Съгласно посочената разпоредба, когато нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал.
3, т. 1-5 ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение "глоба" в двоен размер, а за повторно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 ЗДвП - предвидената за съответното нарушение "глоба" в двоен размер и "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" за срок три месеца. В настоящата хипотеза в електронния фиш изобщо не е посочена привръзка с някоя от разпоредбите на чл. 182, ал. 1-3 ЗДвП, в които реално са определени отделните санкции при извършване на нарушения, свързани с превишаване на разрешената максимална скорост на движение. В този смисъл съдът не може да прецени каква е действителната воля на административнонаказващия орган, а оттам и да извърши надлежна проверка за правилното приложение на материалния закон. Следва да се посочи, че ако основната санкционна разпоредба според наказващия орган се явява тази по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП , то не следва да се издава електронен фиш, а да се състави АУАН, доколкото е предвидено налагането освен на наказание "глоба" и на "лишаване от право да управлява МПС".
Отделно от това, очевидно наказващият орган твърди, че е налице повторност на извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, предвид посочване на санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП "повторно" ще е административното нарушение, което е извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 ЗДвП – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да се прецени дали е налице тази хипотеза, е следвало в обжалвания електронен фиш да се посочи съответният електронен фиш или НП, които обуславят наличието на повторност на извършеното административно нарушение. Това е необходимо 6 както с оглед гарантиране правото на защита на санкционираното лице, така и във връзка с извършване на проверка дали процесното административно нарушение е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на съответния електронен фиш или наказателно постановление. Нещо повече, в настоящия случай изобщо липсва отбелязване в електронния фиш, че се касае до повторност на извършеното административно нарушение.