Решение № 2871 от 28.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16594/2024
- Вид
- Решение № 2871
- Подписан
- 28.07.2025
- В сила
- 30.09.2025
- Състав
- ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА
Цитирани разпоредби
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2871 гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110216594 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. М. срещу наказателно постановление/НП/ № 24-4332-022010/13.09.24г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
НП се атакува като незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й, преупълномощена от адв. Х., която пледира, че не се е установила по безспорен начин описаната в НП фактическа обстановка. Счита, че не е установено, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. Моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита нарушението за несъмнено доказано от обективна и субективна страна, а показанията на св. Станислав Г. за 1 противоречиви. Намира за доказано от показанията на актосъставителя, че автомобилът е бил в движение и че нарушението е извършено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2024г. около 16.07 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“ по ул. „Атанас Манчев” с посока на движение от ул. „Акад. С. Младенов” към ул.
„Акад. Борис С.ов” жалбоподателят С. М. М. управлявал л.а. „Рено Лагуна” с ДК № , собственост на св. С Г.. Срещу блок 15 жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители. В хода на полицейската проверка от водача били изискани документи, като водачът С. М. не представил СУМПС, като след извършената справка с РСОД и ОДЧ/70 било установено, че водачът е неправоспособен и не му е издавано СУМПС.
Св. Я Хсъставил АУАН № 1151192/09.08.24г. на С. М. за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 24-4332022010/13.09.2024г.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи началникът на група в О”ПП”-СДВР е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. Я Х, св. Станислав Г., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото на основание чл. 283 НПК. Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и не се налага обстойният им анализ.
Показанията на актосъставителя по категоричен начин установяват вмененото нарушение и неговият извършител. Св. Х доказва с показанията си противно на твърденията в жалбата, че автомобилът е бил в движение и е бил управляван от жалбоподателя, спрян е за полицейска проверка на мястото, посочено в АУАН и НП, като е установено, че водачът е неправоспособен.
Показанията на св. С Г. не оборват по никакъв начин показанията на актосъставителя. Съдът кредитира показанията на този свидетел, но той се е 2 намирал в сграда и не е възприел факти и обстоятелства от значение за предмета на делото, респективно не може с показанията си да докаже, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Безспорно бе установено, че жалбоподателят е нарушил чл. 150 ЗДвП, съгласно който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
В настоящия случай се доказа, че на 09.08.2024г. жалбоподателят е управлявал л.а. „Рено Лагуна”, без да е правоспособен водач. Не са налице изключенията, посочени в чл. 150 ЗДвП, когато ППС могат да се управляват от неправоспособни водачи.
Наложеното на С. М. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП административно наказание глоба е в минималния предвиден в закона размер от 100 лева, с оглед на което не са налице основания за промяната му.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. В административнонаказателното производство срещу жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В жалбата не се и релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество се оспорва извършването на нарушението, което съдът прие за категорично доказано.
НП като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като е била представлявана от юрисконсулт. С оглед на това и съдът осъди жалбоподателя С. М. да заплати в полза на СДВР 80 лева юрисконсултско възнаграждение, което е в минимален размер с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски 3 районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№
24-4332022010/13.09.24г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на С. М.
М. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя С. М. М. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4