Определение № 4999 от 04.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4999 гр. София, 04.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002102373 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н. против част от решение № 41/07.03.2025г. постановено по в.гр.д. № 587/2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С обжалваната част от въззивното решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 1224/25.10.2024г. постановено по гр.д. № 377/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от С. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] против Прокуратура на Република България иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу нея незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила на 10.02.2017г. присъда № 147/13.05.2016г. постановена по НОХД № 8022/2015г. на РС – Пловдив за разликата над присъдените 10000 лв. до пълния предявен размер от 40000 лв., ведно със законна лихва считано от 09.02.2022г. до окончателното плащане, както и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 09.02.2019г. – 08.02.2022г. за сумата над присъдените 3044.44 лв. до пълния предявен размер от 7633.32 лв.

В частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които исковете са уважени за сумите от 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 3044.44 лв. – обезщетение за забава, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване, поради което е влязло в сила.

В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд в нарушение на материалния 1 закон е определил дължимото обезщетение, неотчитайки конкретната тежест на деянието, за което е постановена оправдателната присъда, както и особеностите на конкретния случай.

Сочи, че въззивното решение е постановено въз основа на превратно тълкуване на т.нар специфични вреди, каквито са заеманата от ищцата публична длъжност и медийната разгласа на случая, както и неизключената от заключението на проведената СМЕ връзка между незаконното обвинение и общото и функционално състояние на зрението й. Отделно съдът не е съобразил в пълнота заключението на проведената по делото СПЕ и събраните по делото свидетелски показания при определяне на глобалния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Счита фактите, че наказателното производство се е развило в рамките на разумния срок и че взетата по-лека мярка за неотклонение не е нарушила естествения начин на живот на ищцата за негодни да обосноват справедливост на определения размер от само 10 000 лв.

Ответникът по касация Прокуратура на Република България не изразява становище.

Писмен отговор на касационната жалба не е депозиран от насрещната страна Прокуратура на Република България.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване на неблагоприятната част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: срещу ищцата било образувано наказателно производство по ДП № 26/2013г., по което с постановление от 18.09.2013г. била привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По отношение на нея била взета мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 2000 лв., внесена на 24.09.2013г. На 15.09.2014г. по внесен в съда обвинителен акт било образувано НОХД № 5525/2014г. по описа на РС – Пловдив, по което с присъда № 67/13.02.2015г., ищцата е била призната за невиновна в това, че в съучастие като извършител с В. Т. Т., с цел да набави за себе си имотна облага, през м. юни 2011г. в [населено място] е възбудила и до 27.08.2012г. е поддържала заблуждение у Ю. Д. К. и с това да й причинила имотна вреда в размер на 50 000 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, като е била оправдана по повдигнатото й обвинение. Постановената присъда била протестирана от РП – Пловдив и с решение № 292/01.12.2015г. по ВНОХД № 1450/2015г. по описа на ОС – Пловдив е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив, за което било образувано НОХД № 8022/2015г. С присъда № 147/13.05.2016г. по това дело ищцата отново била призната за невиновна по повдигнато й обвинение и била оправдана. По подаден протест от РП – Пловдив било образувано ВНОХД № 1564/2016г. на ОС – Пловдив, по което 2 с окончателно решение № 32/10.02.2017г., присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена в частта, касаеща ищцата.

От заключение на проведена по делото комплексна СМЕ, изготвена от вещи лица невролог и офталмолог приел за установено по делото, че при прегледа на ищцата е установен страбизъм с лява очна ябълка, с прояви характерни за увреда /пареза/ на функцията на окуломоторният нерв. Първите датирани данни за страбизъм при ищцата са от 2011г. Реално зрението с двете очни ябълки при ищцата е запазено само по себе си за всяка от тях, но е тежко и трайно увредено двуочното зрение. Понастоящем страбизмът и тоталната липса на двуочно зрение при ищцата са невъзвратими. От всички проведени специфични изследвания и прегледи на ищцата няма обективни доказателства, допускащи възможност за категорично заключение какъв тип увреда, в смисъла на причинност като фактор е причина за симптоматиката при ищцата. Анализа на симптомите и изявата им или липсата им във времето и възрастта на появата им допуска с голяма вероятност налична с голяма давност или вродена дисфункция на механизмите за фузия при двуочно гледане. Сама по себе си наличната симптоматика не може да бъде причинена от стрес или силна емоция по никакъв начин, но същите могат да бъдат в ролята на влошаващи естествените, свързани с възрастта и особеностите на пола фактори. От случайните външни фактори със значение за настъпване на подобна декомпенсация най-голямо значение имат случайните вирусни инфекции.

Със заключение на съдебно психологична експертиза, изготвена от специалист клиничен психолог съдът приел за установено по делото, че при липса на данни за психичното състояние на ищцата преди незаконното обвинение, възникването на силен стрес във връзка със ситуация с непредвидим изход и възможно непреодолими последици, които изцяло променят начина на живота е естествена реакция. От незабавно настъпилите промени ищцата е била подложена на силен стрес дълго време. Понастоящем той е значително преработен и не се наблюдават психопатологични увреждания в общите психични процеси, стресът е преодолян. Все още е повишено нивото на тревожност и цялостното възстановяване зависи от много фактори.

От показанията на свидетелите А. Г., М. К. и П. В. приел за установено, че воденото наказателно производство за измама се е отразило силно стресово и депресивно на ищцата, която изпитвала срам, чувствала се е омърсена, отдръпнала се е от близки и познати, затворила се в себе си.

При тези факти, от правна страна въззивният съд направил извод, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от съвкупността на събраните по делото писмени доказателства, експертни заключения и свидетелски показания са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. При доказано незаконно обвинение за установени по делото приел обичайните вреди, изразяващи се в понесени безпокойство и страх за бъдещето, напрежение и стрес от неправдата и недоверие в държавата и нейните институции, накърнено човешко достойнство и уронен авторитет, които се предполагат като житейски и логически обосновани при съществуващата опасност да бъдат неоправдано засегнати жизненоважни за пострадалия права и свободи.

3

Като спорен пред себе си, въззивният съд приел въпроса за това какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. За да определи същия съобразил, че към момента на повдигане на незаконното обвинение ищцата е заемала длъжността зам. председател на ОбС – Пловдив, но обвинението не е засягало професионалната й сфера и длъжностното й качество; на ищцата било повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление от общ характер, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години; първоинстанционната присъда е била оправдателна, при въззивно обжалване присъдата била отменена, а делото върнато за ново разглеждане; при повторното разглеждане е постановена нова оправдателна присъда, потвърдена от въззивен съд; наложена й била лека мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева, която не се е отразила на начина й на живот нито е ограничила възможностите й за лично и професионално развитие и общуване. Изложил съображения, че продължителността на производството е била по-малко от 4 години; развитието на наказателното производство в съдебна и досъдебна фаза. Отчел на следващо място, че повдигнатото незаконно обвинение е било медийно разгласено и намерило широк медиен отзвук. Въз основа на всички доказани обстоятелства приел за недоказани понесени от ищцата вреди, надхвърлящи обичайните такива при незаконно обвинение. Съобразил в тази връзка, че по делото не е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и влошеното здравословното състояние, доколкото съгласно кредитирано като компетентно дадено заключение на СМЕ стресът и негативните емоции по никакъв начин не могат да бъдат първопричина за страбизъм и тоталната липса на двуочно зрение при ищцата, а доколкото първите датирани данни за страбизъм при нея са от 2011г. и от всички проведени специфични изследвания и прегледи на ищцата не може да се даде категорично заключение какъв тип увреда е причина за симптоматиката при ищцата, извел извод, че липсва релевантна връзка между заболяването и незаконното обвинение на ищцата. Въз основа на комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства извел извод, че не може да се приеме преживеният стрес от воденото против ищцата наказателно производство да е бил в такава завишена степен в сравнение с обичайния при такива ситуации, че да сочи на изключителност на понесените страх, притеснения и тревоги. Този извод подкрепил и с установеното от заключението на СПЕ сочещо липсата на психопатологични промени или трайни негативни последици за психичното здраве на ищцата, с тенденция изпитаният стрес да бъде преодолян напълно. Данни ищцата да е преживяла завишени по степен неимуществени вреди над обичайните приел, че липсват и в показанията на разпитаните по делото свидетели. Отчитайки и обстоятелството, че ищцата е била с чисто съдебно минало, обосновал, че справедливият размер на обезщетението за репариране на така понесените неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева. За неоснователни приел оплакванията на Прокуратурата за завишен размер на обезщетението в този размер, както и претенцията надхвърляща определения справедлив размер. В този смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Касаторът С. Н. Н. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Поставя в 4 тази връзка като значими следните въпроси:

1/ Правилно ли е да се приеме, че правопораждащите факти за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във всеки един случай са обичайните такива за всяко лице спрямо което е водено незаконно наказателно производство, приключило с оправдателна присъда без да се извърши преценка на всички конкретно установени по делото обстоятелства, които са от значение за вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищцата?