Определение № 301 от 19.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20252100600171 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.

Бургас против Определение от 16.01.2025 г., постановено по НЧД № 5291/2024 г., с което Районен съд - Бургас е отменил Постановление на РП гр. Бургас от 16.12.2024 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № 226/2023 г. по описа на ОДМВР – Бургас, пор. № 1906/2023 г. по описа на РП – Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за неправилност на определението. На първо място счита, че соченото от първоинстанционния съд престъпление по чл. 217, ал. 2 от НК е изначално несъвместимо. В случая е констатирано невнасяне на дължими данъци и осигуровки – бездействие, което накърнява законните интереси на държавата, а изпълнителното деяние по чл. 217, ал. 2 от НК се осъществява само чрез действия. Прокурорът намира, че в хода на досъдебното производство е проведено обективно, всестранно и пълно разследване на обстоятелствата и фактите, значими за правилното решаване на делото, като безспорно е установено, че на представляваното дружество „З.к.“ ЕООД, гр. Бургас не са нанесени реално настъпили в патримониума щети. С оглед на това счита, че не е изпълнен фактическия състав на престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК, тъй като не е установено управителя и/или упълномощени негови представители, съзнателно да са действали срещу законните интереси на дружеството. Отделно от това, държавното обвинение сочи, че в случая спесимен от подписа за разпореждане със наличностите по банковите сметки на дружеството са притежавали освен св.

1

Б. и св. М., така и жалбоподателя. Според прокурора, последният притежава и КЕП, с който по електронен път са подадени нужните документи за разчитане с държавния бюджет. Също тъка излага съображения, че твърдението на св. Г.

И., че е жертва на измама, не изключва категорично интелектуалното съучастие да се увредят интересите на държавата, респ. кредиторите.

Предлага определението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като бъде потвърдено постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 226/2023 г. по описа на ОДМВР, включително и поради липса на състав на престъпление по чл. 217, ал. 2 от НК.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

Досъдебно производство № 226/2023 г. по описа на ОДМВР – гр. Бургас, е образувано на 03.08.2023 г. за това, че в периода 2018 г. – 2020 г., с цел да набави за себе си и/или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г. Х. И., с което му причинил имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

На досъдебното производство в качеството на свидетели са разпитани лицата Г. И., К. М., В. Б., К.С. и Г.М., както и са приобщени писмени доказателства, писма и изискани справки.

Също така е била допусната и изготвена съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че задълженията на дружество „З.к.“ ЕООД към дата 19.10.2023 г. произтичат от Декларация обр.

6 – ЗО, Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях, ДОО, УПФ, от Декларация по ЗДДС, наказателни постановления /глоби и санкции, като задълженията са към НАП – ТД Бургас и е образувано ИД № 190676037/2019 г. на публичен изпълнител, но не са извършени действия по принудително изпълнение. Вещото лице е посочило, че общият размер на задълженията възлизат на 24 217,75 лева, в т.ч.: задължения на дружеството от търговска дейност /вкл. и осигуровки/ - главница 11 237,36 лв. и лихви 5730 лв., или общо 16967,75 лв., както и задължения на дружеството от наложени санкции от НАП – 7250 лв. главница. Също така в заключението е посочил, че задълженията по Декларация обр. 6 – ЗО, Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях, ДОО, УПФ касаят период м. 06 – м. 12.2018 г. и м. 01 – м. 07.2019 г., задълженията по ДДС от Декларация по ЗДДС касаят данъчни периоди 01.07.2019 г. – 31.07.2018 г., 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.03.2019 г.

– 31.03.2019 г., 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г., 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. , а задълженията по наказателни постановление /глоби и санкции/ касаят периода м. 08.2020 г., м. 10.2020 г. На база на представената от Райфайзен банк информация, вещото лице посочва, че управителят Г. Х. И. е упълномощил К. Х.М. и В. Д. Б. за достъп до банкови 2 сметки на дружеството, като към дата 09.05.2018 г. спесимен от подпис за разпореждане със средствата на дружество „З.к.“ ЕООД в банката е имал Г. И. и В. Б., като подписите важат поотделно, към дата 24.07.2018 г. спесимен от подпис за разпореждане със средствата на дружеството в банката е имал Г. И., а към дата 12.12.2019 г. спесимен от подпис за разпореждане със средствата на дружеството в банката е имал Г. И. и К. М., като подписите важат поотделно.

Вещото лице посочва, че липсват първични счетоводни документи и не може да даде отговор дали счетоводството е водено редовно, като посочва, че дружеството „З.к.“ ЕООД не е подавало ГФО за никакъв период от време, както и няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., което е в нарушение на ЗСч и данъчното законодателство. Въз основа на представения от Райфайзенбанк диск, вещото лице е посочило че разпоредителни действия в периода м. 05.2018 г. са имали Г. И. и В. Б., като за картовите операции няма информация от кого са извършвани. Относно обстоятелството, дали дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и дата на настъпването й, вещото лице е посочило, че с оглед липсата на ГФО и баланси не може да направи анализ, респективно да се произнесе дали дружеството е неплатежоспособно или не. С оглед на натрупаните публични задължения в особено големи размери, според вещото лице водят до извода, че дружеството е неплатежоспособно, но същото не може да бъде потвърдено от експертизата по безспорен начин, без да се анализират вземанията и задълженията на дружеството.

С Постановление от 16.12.2024 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 226/2023 г. по описа на ОДМВР– гр. Бургас.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните доказателства при разследването, прокурорът от Районна прокуратура – Бургас е приел, че търсеното деяние - измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК, е изначално несъставомерно. Съобразно събраните доказателства, прокурорът е приел, че неплатените задължения към републиканския бюджет в приходната му част, не съставляват имотна вреда по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като същата би следвало да е реално настъпила в патримониума на сочения за пострадал. Също така е приел, че липсва и друг важен задължителен елемент от фактическия състав от обективна страна, а именно самостоятелно разпореждане със собствено имущество в полза другиму.

Отделно от това е приел, че не следва да се води разследване за евентуално деяние против кредиторите по смисъла на чл. 227б от НК, тъй като св. Г. Х. И. е и управител на търговското дружество – длъжник.

С Определение от 16.01.2025 г., постановено по НЧД № 5291/2024 г.

(предмет на настоящия съдебен контрол), Бургаският районен съд е отменил постановлението и е върнал делото на Бургаска районна прокуратура за 3 допълнително разследване за наличие на престъпление по чл. 217, ал. 2 от НК – злоупотреба на доверие.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Настоящият състав счита, че протестираното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че крайните изводи на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, са правилни и обосновани.

В Р 264-98-II са ясно формулирани изискванията, за да бъде квалифицирано деянието като измама: на първо място, от обективна страна е необходимо да се въздейства пряко и непосредствено върху едно друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество.

От друга страна е необходимо това физическо лице да притежава фактическата власт върху определено имущество, независимо чия собственост е то и след като в неговото съзнание се изградят погрешни представи в резултат на създаденото или поддържано заблуждение да последва противоправно разпореждане с това имущество в полза на измамника. На второ място е необходимо извършителят на престъплението да действа с пряк умисъл и користна цел. Необходимо e да бъде установено по несъмнен начин от доказателството по делото, че деецът съзнава, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на което измаменото физическо лице ще извърши акт на имуществено разпореждане й в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с това е необходимо да е налице и специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за другиго настъпва имотна вреда.

В практиката съществено затруднение предизвиква разграничаването на измамата от неизпълнението на договор, тъй като много често измамливите действия приемат формата на една позволена от закона форма, чрез която функционира гражданският оборот. Съгласно Р 404-95-I е прието, че деецът по 4 чл. 209 НК, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях (в този смисъл и Р 72803-I). Същият разграничителен критерий е залегнал и в Р 728-03-I, в което ВКС е посочил, че при наказателноправната измама деецът използва договорни отношения без намерение да се задължи по тях. Така и в Р 546-08-I се посочва, че поначало не е невъзможно договорни отношения да се използват при осъществяване на наказателно - правната измама. Тогава обаче деецът няма намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги изпълни, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. От изложеното следва и възприетото в съдебната практика, че във всички случаи на такова обвинение прокуратурата, респ. съдът е длъжен да изследва какво е било намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите задължения. В тази връзка в Р 402-76-II е прието, че обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се установят причините за неизпълнението, респективно дали то е резултат на измамливи действия.