Определение № 306 от 19.08.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Враца, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора В. С. С. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20261400200400 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. №5824/29.07.2026г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от л.св. Т. Л. М., с ЕГН **********, чрез адв. С. С. от АК – Видин, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

Навеждат се доводи, че л.св. М. е придобил право на условно предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Поддържат се и съображения, че л.св. М. е дал множество доказателства за своето поправяне и превъзпитание, както и че поведението му е на изключително ниво и наложеното наказание е постигнало своите цели. Сочи се, че л.св. е единствения работоспособен сред близките си, с оглед икономическите процеси в страната, условията на криза, липсата на работа, те живеят на ръба на оцеляването и неговата подкрепа им е изключително необходима.

В съдебно заседание, осъденият Т. М. участва лично и със защитника си адв. С. от АК - Видин, като поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Същият смята, че се е поправил и в Затвора и иска да се грижи за своето семейство. Моли, съдът да му даде шанс да помага на семейството си.

Адв. С. пледира към уважаване молбата на неговия подзащитен. Счита, че са налице достатъчно доказателства, че л.св. М. се е поправил. Сочи, че подзащитния му дори е изтърпял 2/3 от наложеното наказание. С работата си, с участието си в корекционна програма и с доброто си поведени, последният е изпълнил 1 предпоставките предвидени в закона за условно-предсрочно освобождаване и в тази връзка моли съда да уважи молбата му. Представя пред съда 1 бр. писмо с изх.№ П503/14.08.2026г. от Д.С. – кмет на гр. ***, имащо характер на характеристични данни за л.св. М..

Представителят на Затвора – Враца, инспектор В. изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание "лишаване от свобода", но не е дал категорични доказателства за своето поправяне. Инспектор В. изтъква, че л.св. М. съгласно разпоредбата на чл.157а от ЗИНЗС все още не е преминал през индивидуално – оценъчния модул „Подготовка живот на свобода“, който е задължителен и е предназначен за всички л.св. Отчетено е, че през престоя на л.св. М. в пенитенциарното заведение няма наложени дисциплинарни наказания и няма извършени дисциплинарни нарушения, както и че е започнало изпълнението на заложените в плана на присъдата цели и задачи, но на този етап този процес все още не е завършен.Според инспектор В., работата с л.св. М. все още трябва да продължи в размките на затвора. Представя докладна записка, че л.св.

М. е започнал работа като общ работник в затворническата кухня от 17.08.2026г.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Изтъква, че за да бъде приложен института на УПО, следва да бъдат налице две кумулативно задължителни предпоставки, като първата от тях е осъденото лице да е изтърпяло повече от половината от наложеното му наказание, какъвто е случая с л.св.М., но наред с това законодателят изисква лицето да е дало доказателства за своето поправяне и превъзпитание. Счита, че в случая при л.св.М. не е налице втората предпоставка, която законът изисква. Действително от последния доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС се отчитат положителни промени, но смята, че тези промени не са достатъчни за формиране на решаващ извод за настъпил траен и необратим процес на промяна у осъдения и прилагане института на УПО.

Съдебният състав прие като писмени доказателства приложените по делото доказателства: становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата, личното затворническо досие на осъдения, справка за остатъка от наложеното на М. наказание към 19.08.2026г., становището на Началника на Затвора – Враца, 1 бр. писмо с изх.№ П503/14.08.2026г. от Д.С. – кмет на гр. ***, имащо характер на характеристични данни за л.св. М. и докладна записка, че л.св. М. е започнал работа като общ работник в затворническата кухня от 17.08.2026г.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

2

С решение с рег.№11/15.01.2026г. постановено от Видинския окръжен съд по ЧНД №559/2025г. по описа на същия съд, е признато и прието за изпълнение решение №3N Bs 171Js4993/24 на Областен съд Амберг, Германия от 30.07.2025г., влязло в сила на 07.08.2025г., с което е изменено решение на Районния съд Амберг от 14.04.2025г., спрямо Т. Л. М., осъден за пране на пари в пет случая в идеална съвкупност за престъпление по чл.261, ал.1, изр.1, т.3, т.4, алт.2, ал.5, изр.1, изр.2, алт.1, 53 от Наказателния кодекс на ФР Германия,/чл.253, ал.3, т.1 от НК по българския наказателен закон/, за което му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 9 месеца, като изпълнението на посочения съдебен акт е само относно неизтърпяната във ФР Германия част от срока на наказанието „лишаване от свобода“, т.е. М. да изтърпи в Република България остатъка до 01.08.2027г.

Осъденият е започнал да търпи така определеното му наказание от 26.02.2026г., и до момента ефективно е изтърпял 5 месеца и 23 дни, от предварителен арест 1 година, 1 месец и 24 дни, от работа му се зачитат 19 дни. Остатъкът към настоящия момент са 1 година и 24 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че първоначалната оценка на риска от рецидив е среден - 45 точки.

В профила на криминогенни нужди като дефицитни зони са маркирани:

"отношение към правонарушението" – слабокритичен към криминалното си поведение, изразява оневинителни нагласи; "умения за мислене" – липсва способност за разпознаване на проблемите и е склонен да реагира ситуитивно и импулсивно.

Рискът от вреди е нисък за служителите и останалите лишени от свобода.

Нисък е рискът от вреди за самия него - не се констатират индикации за автодеструктивно поведение.

Рискът от вреди за обществото е среден предвид че престъплението е за пране на пари.

Рискът от бягство и укривателство е нисък, поради липса на данни за отклонение от охраняема среда.

В изготвения план на присъдата като цели са заложени: формиране на самокритичност; превенция на бъдещи правонарушения; осъзнаване на причините довели до извършване на престъплението; анализ на факторите с негативно въздействие, с цел ползване на ресурсите на л.св.; пълноценно оползотворяване на престоя в затвора; повишаване на мотивацията за участие в организираните 3 ресоциализационни мероприятия, спазване на ЗИНЗС и недопускане на дисциплинарни нарушения; формиране на умения за разпознаване на проблемите; предвиждане на евентуални негативни последствия и включване в корекционни програми; трудова заетост и спазване на трудовата дисциплина.

Съгласно методическите указания за оценката на риска от рецидив, същата не е ревизирана, тъй като е била актуална и в срок.

След представянето на л.св. М. на комисия по чл. 35, ал. 3 от ППЗИНЗС същият е устроен на работа към Община Враца за периода от 04.05.2026г. до 16.07.2026г. В последствие, видно от представената в с.з. докладна записка от ИСДВР към ЗООТ – Враца, считано от 17.08.2026г. л.св. М. е започнал работа като общ работник в затворническата кухня съгласно Заповед №105-14-1458#1/14.08.2026г. и на ½ щат съгласно Заповед №105-14-1459#1/14.08.2026г. на основание чл.80 от ЗИНЗС до 4 часа.

Отчетени са и участия на л.св. М. в спортен турнир по футбол и две проведени културно-информационни беседи. Завършил е и корекционна програма „Умения за мислене“. Посочено е, че л.св. М. поддържа емоционален и поведенчески самоконтрол, адаптиран е в затворническата общност и не са отчетени дисциплинарни нарушения, междуличностни проблеми и няма наложени дисциплинарни наказания.

ИСДВР е посочил в доклада по чл.155 от ЗИНЗС, че съгласно разпоредбата на чл.157а от ЗИНЗС л.св. М. не е преминал през индивидуално – оценъчния модул „Подготовка живот на свобода“, който е бил задължителен и предназначен за всички лишени от свобода.

В заключение е посочено, че с цел следване на етапите за цялостно изпълнение на прогресивната система за изтърпяване на наказанието е препоръчително замяна на режима от общ в лек, което ще доведе до по – плавен и успешен преход към живот на свобода.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че у поведението на лишеният от свобода М. се наблюдава позитивна линия на поведение и мотивация за законосъобразен начин на живот, след освобождаването на лицето от затворническото общежитие.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият М. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл. 439а НПК.

Вярно е, че по време на престоя си в затвора той е взел участие в трудови и спортни дейности. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за 4 трайното му поправяне.

Съдът съобрази също така, че не са изпълнени в пълен обем целите в плана на присъдата. Без съмнение включването на осъдения в трудовия процес, участието му в курсове и образователни програми, навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не надхвърлят дължимото правомерно поведение в затвора и не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви. Ето защо, при л.св. М. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект на започналата позитивна промяна, за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл. 70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.

Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите навици на осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Доброто поведение в затвора, участието в трудови и образователни мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Започналото упражняване на трудова дейност е безспорна индикация за начало на положителна промяна у осъдения и отразява адекватната реакция на затворническата администрация и положителната оценка от нея на поведението му. Доброто му поведение обаче трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.