Определение № 8445 от 15.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8445 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502941 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 60109/ 24.02.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на ищците П. О. Х. и Е. О. Х. , двамата от град София, чрез пълномощника им – адвокат Г.Х. – срещу разпореждане № 24583 от 22.02.2026 г. на СРС , 65 състав, по гр.д.№ 3787/2026 г. за връщане на подадената от тях искова молба с вх.№ 45185/12.02.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на основание член 129,ал.3 от ГПК .

В частната жалба се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като указанията за отстраняване на нередовности не засягат „ иска по член 30 от ЗН, иска по член 59 от ЗЗД и акцесорната претенция по член 86 от ЗЗД“.

В уточняващата молба ищците са посочили конкретен период, за който се дължи обезщетение за лишаването им от ползването на притежаваните от тях идеални части и ориентировъчен месечен размер, каквото правилото на член 70,ал.3 от ГПК допуска. В същата молба са изложили фактически твърдения, от които извеждат вземането си и не съставлява условие за редовност посочване на датата на отказа за предоставяне на достъп . С исковата молба е заявен иск по член 86 от ЗЗД , за който съдът е пропуснал да даде указания в разпореждането № 20869 от 13.02.2026 г., но в уточнението ищците са посочили начална дата на дължимост на лихвата за забава, като евентуална тяхна грешка е поправима при даване на указания от съда.

1

Препис от частната жалба не подлежи на връчване, тъй като производството е едностранно – член 129,ал.3,изр.2 от ГПК.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица с правен интерес да искат отмяна на обжалваемия съдебен акт за връщане на подадената от тях искова молба. Правото на частна жалба е упражнено редовно в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 25.02.2026 г.

За да върне исковата молба, СРС е приел, че молбата на ищците от 19.02.2026 г. не изпълнява цялостно и пълно указанията, съдържащи се в разпореждането по член 129,ал.2 от ГПК от 13.02.2026 г. – няма яснота за : размерите на паричните вземания, които се претендират от ответницата, началото на срока, за който се претендират, посочено като 1.07.2021 г. – датата на сключване на оспорения с иска по член 30 от ЗН договор за дарение и фактите, с които се обосновава възникването на вземанията, а излагането на твърдения за периода на забавата съставлява недопустимо уточнение на невъведена с исковата молба претенция по член 86 от ЗЗД , още повече че за нея няма дадени от съда указания в разпореждането от 13.02.2026 г.

Разпореждането е неправилно.

С исковата молба са предявени от двамата съищци в условията на активно субективно и обективно съединяване няколко иска. СРС не е забелязал нередовности, засягащи частта от исковата молба, с която са заявени искове за намаляване на дарението, извършено с нот. акт № 109 от 1.07.2021 г. на Нотариус , с рег.№ 200 по регистъра на НК, с район на действие с СРС относно прехвърлените от дарителя А. Х. 4/6 идеални части от апартамент в град София . Ето защо основание за връщане на исковата молба в тази част няма .

СРС е забелязал нередовности , засягащи частта от исковата молба, с която са заявени осъдителни искове по член 31,ал.2 от ЗС. С разпореждането по член 129,ал.2 от ГПК е дал указания за посочване на размера на паричното вземане, което претендира всеки един от ищците, периода на дължимост на вземането и фактическите основания за възникването му, изразил е съмнения за дублиране на претенциите за вземанията, произтичащи от притежаването от всеки един от ищците на 1/18, респ. 1/9 идеална част от апартамента.

Правилно е разбирането, че с иска по член 31,ал.2 от ЗС може да се 2 заявява само вземане, за което ищецът твърди, че е възникнало преди подаването на исковата молба. От срочно депозираното „уточнение на исковата молба“ с вх.№ 55231/ 19.02.2026 г. е видно, че ищците не предявяват искове по член 108 от ЗС и по член 31,ал.2 от ЗС, обусловени от изхода по исковете за намаляване на дарението на основание член 30,ал.1 от ЗН .

Поддържат искове по член 31,ал.2 от ЗС за вземания, които произтичат от придобиването на дяла от 1/3 на техния баща О. Х. , починал в 2019 г., от наследството ( ½ идеална част – дял от прекратената съпружеска имуществена общност ) на неговата майка Е. Х., починала в 2015 г. , в равни части от по 1/18 идеална част от апартамента за всеки един от ищците. Така посоченото придобивно основание е различно от това, на което ищците биха получили права при уважаване на исковете по член 30 от ЗН с влязъл в сила акт – наследяване на дарителя А. Х. до размера на възстановените запазени части.

В уточнителната молба ищците са посочили размера на претендираното от всеки един от тях обезщетение от пазарния наем за 1/18 идеална част от имота - около 2 000 лева, както и периода, за който се претендира то – 1.07.2021 г. – 12.02.2026 г. Изложили са обстоятелства, че ответницата ползва имота изцяло и не допуска ищците да го ползват също. Следователно нередовностите, засягащи исковете за вземания от лишаването им по ползването на притежаваните по наследяване на баща им по 1/18 идеална част от апартамента , са отстранени , без една - посочване на цена на исковете .

Непрецизното й обозначаване като „ около 2 000 лева “ може да бъде преодоляно с изискване посочването на точен размер.

С исковата молба са заявени и нередовни искове по член 86 от ЗЗД за вземания от изтекли лихви за забава при плащането на обезщетенията за лишаване от ползването на имота. Не е посочена начална дата на дължимост на лихвата и размери на вземанията, но в уточнителната молба ищците по своя инициатива са изложили твърдения за периода на дължимост на лихвата – 12.02.2023 г. – 12.02.2026 г. Ако има и други нередовности , засягащи тези искове ( не са посочени размерите и има необходимост от излагане на твърдения за поставяне на ответницата в забава), съдът дължи указания и едва при неизпълнението им може да постанови връщане на исковата молба.

Видно от гореизложеното връщането на исковата молба при констатация за неотстраняване на нередовностите в срок е неправилно и обжалваното 3 разпореждане следва да се отмени .

Така мотивиран, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 24583 от 22.02.2026 г. на СРС , 65 състав, по гр.д.№ 3787/2026 г. за връщане на подадената от П. О. Х. и Е. О. Х. , двамата от град София, чрез пълномощника им – адвокат Г.Х., искова молба с вх.№ 45185/ 12.02.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на основание член 129,ал.3 от ГПК и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4