Решение № 64 от 19.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Кюстендил, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. П. при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500543 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от О. Н. М. с ЕГН **********, чрез адвокат А. В. – САК, с адрес за връчване гр. *** ,бул."***"60 ,ет.1 ,ап.З ,тел. ***, насочена против Решение №477 на Районен съд- Дупница, постановено на 20.10.2023г. по гр.д.№1203/23,5 с-в.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно.

Счита, че постановеното решение е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане и събиране на доказателства по делото, респективно от събиране на такива, относими по възведения спор, което е довело до необоснованост и недоказаност.

Не споделя доводите на ДРС, че при издаването на записа на заповед са спазени формалните изисквания на чл.535 от ТЗ, като падежът на менителничното вземане за сумата от 35 000 лв. е на определен ден - 29.12.2018 г.

Не били обсъдени доводите и съображенията на страната относно това, че в процесния запис на заповед е посочен падеж - 29.12.2018 г. и едновременно, че е платим на предявяване. Позовава се в т.см. на Определение №749 от 23.12.2009г. на ВКС по ч.т.д. №857/2009г. 2 т.о., ТК, а в случая, именно поради това, било поето задължение с неясно определен падеж. Записът на заповед бил нередовен от външна страна - нямало валидно определен падеж съгласно чл.486 ,ал.1 от ТЗ и бил нищожен съгласно чл.486,ал.2 ТЗ - респективно не бил годно изпълнително основание – аргументира се с постановките в т.З на ТР №1 от 2004г. на ОСТК на ВКС. В тази връзка както заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, така и 1 издаденият изпълнителен лист въз основа на същата, издадени за част от сумата за 25 000 лв., били незаконосъобразни и недопустими.

На следващо място представеният запис на заповед не е бил предявен на посочената дата. С това били нарушени разпоредбите на чл.538 във вр. с чл.477 от ТЗ.

Този довод бил въведен още с отговора на исковата молба, но първоинстанционният съд изобщо не го е обсъдил в Съдебното решение като липсвали подробни и задълбочени мотиви.

Отделно от гореизложеното, съдът необосновано и неправилно не кредитирал показанията на свидетелите В. М. и М. А., разпитани в съдебно заседание на 26.09.2023 г., като единственото му съображение било ,че са заинтересовани. Тези свидетели установили по безспорен и категоричен начин факта, че ответницата и цялото й семейство, включително и съпругът й В. М., действително са били поставени под постоянна заплаха и тормоз от страна на ищцата Н. Б..

В съдебното решение липсвало задълбочено обсъждане на доводите и съображенията, че представеният запис на заповед е съставен при условията на упражнена принуда, заплахи и измами от страна на Н. Б.. Упражнен бил психически и психологически натиск, и тормоз, за да се подпише документ със съдържание, което не отговаря на действителната вО. на страните.

Тези обстоятелства се подкрепяли както от показанията на разпитаните свидетели, така и от представените и приети от съда писмени доказателства относно образувана прокурорска проверка в Районна прокуратура - Дупница за извършени престъпления по чл. 213а ,ал.1 от НК и чл.214, ал.1 от НК. Разследването спрямо Н. Б. било прехвърлено към Специализирана прокуратура, както и към Окръжна прокуратура - Кюстендил и понастоящем не било приключено, а това обстоятелство следвало да бъде съобразено.

При развитите доводи иска да бъде отменено изцяло атакуваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановено друго такова, с което да бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 422,вр.чл.415 и чл.417т,10 ГПК за сумата от 25 000лв., ведно с дължимата законна лихва за забава от 09.08.2021 г., като неоснователен и недоказан или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.

Претендира направените в хода на настоящото производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е застъпено становище, че обжалваното решение е изцяло правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при съблюдаване на материалния и процесуалния закон, а подадената въззивна жалба - напълно неоснователна.

Не се споделят оплаквания на жалбоподателя, като се сочи, че действително в документа под „запис на заповед“ бил посочен израза „на предявяване“, но това било част от бланката, използвана от издателя. В самия текст на процесния запис на заповед изрично било посочено, че дължимата сума е платима на конкретен падеж. При наличие на отбелязване в записа на заповед на израза „на предявяване“, което не е част 2 от текста на ценната книга, то това отбелязване не било свързано с уговаряне на падеж „на предявяване“ по смисъла на чл. 486 ал. 1 т. 1 ТЗ, а с „предявяване за плащане“ по смисъла на т.З на ТР № 1/28.12.2005 год. по т.д.№ 1/2004 год. на ОСТК на ВКС. В такива случаи, макар и при наличие на подобен непрецизно формулиран израз в записа, то не можело да се приеме, че страните по менителничният ефект по този начин обективират вО.та си сумата по ценната книга да е платима на предявяване. В настоящия случай в текста на документа издателят О. М. изрично се е задължила да плати посочената сума на конкретен падеж, а именно на 29.12.2018 г. Затова не бил налице порок на записа на заповед. В този смисъл била съдебната практика Определение Ns 282 от 16.05.2017г. по т.д. № 216/2017г. на ВКС, Решение № 246 от 15.01.2015г. по т.д. Ns 2879/2013г. на ВКС, Решение Ns 694 от 16.10.2008г. по т.д. № 341/2008г. на ВКС, Определение Ns 762 от 02.11.2010г. по ч.т.д. Ns 712/20Юг. на ВКС, Определение Ns 148 от 02.02.2011 г. по ч.пр. д. Ns 121/2010 г. на ВКС, Определение N 624 от 18.12.2017г. по т.д. Ns 1669/2017г. на ВКС, Определение Ns 321 от 04.04.201Зг. по т.д. 1030/2012г. на ВКС, Определение Ns 555 от 21.11.2016г. по гр.д. 60035/2016г. на ВКС и Определение Ns 668 от 10.10.2013г. по т.д. 1059/2012г. на ВКС.

Отделно от посочените обстоятелства се позовава и на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 год. по т.д.№ 1/2004 год. на ОСТК, според което „Представянето /предявяването/ за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост (освен при падеж „на предявяване“), а представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението “.

Тези въведени от ответната страна възражения били преклудирани.

По силата на издаден запис на заповед от 28.08.2018 г. О. Н. М., с ЕГН ********** се е задължила да заплати на 29.12.2018 г. на Н. П. Б. сумата в общ размер от 35 000 лв. Ответницата и към момента не заплатила дължимата сума. Между страните в настоящия спор било налице влязло в сила решение, с което е признато за установено, че ответницата дължи на доверителката ми, на основание чл. 535 ТЗ, сумата в размер на 10 000 лв. - предявена част от вземането по запис на заповед от 28.08.2018 г. - процесен и в настоящото производство - Решение № 63 от 02.04.2021 г. по гр.д. № 2562/2020 г. на ВКС. Поради това и съгласно приетото в т. 2 от ТР № 3/2016 ВКС, при уважаване на частичния иск, обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Посоченото по-горе влязло в сила решение, съгласно задължителната практика на ВКС се ползвало със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. В 3 тази връзка, направените с отговора на исковата молба възражения, както и в откритото съдебно заседание по делото били преклудирани.

Несъстоятелни били и оплаквания, че съдът необосновано и неправилно не бил кредитирал показанията на посочените от О. М. свидетели, разпитани в открито съдебно заседание на 26.09.2023 г. Те били допуснати за установяване обстоятелствата при които е издаден процесният запис на заповед, но показанията им нямали никакво отношение и връзка с фактите и обстоятелствата, за чието установяване били допуснати. От показанията на св. М. и св. А. се установило, че те не само че не са присъствали при издаването на записа на заповед, но дори не са знаели за издадената запис на заповед.

Сочи още, че съдебната практика се е обединила около разбирането, че въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства следвало да са умишлено изопачени от другата страна по съглашението. В този смисъл било Решение № 427 от 10.06.2015 г. по гр. д.

№ 1436/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. В случая обаче, такива обстоятелства не били установени. На практика по делото нямало нито едно доказателство за наличие на измама по смисъла на ЗЗД или за наличие на заплахи, насочени към ответницата във връзка с поемането на задължение по записа на заповед.

От показанията на свидетелите също не се установило по какъвто и да начин да е била налице психическа/физическа принуда, упражнена от ищцата спрямо ответницата при издаване на процесния запис на заповед. Поради това съдът правилно приел, че от събраните по делото доказателства не се установява да е налице фактическият състав на заплашването по смисъла на чл. 27, предл. 4 във вр. чл. 30 от ЗЗД.

С оглед всичко изложено се иска да бъде потвърдено изцяло Решение № 477/20.10.2023 г., постановено по гр. дело № 1203/2023 г. по описа на PC Дупница, 5-ти състав и да бъде оставена без уважение като неоснователна подадената от О. Н. М. въззивна жалба.

Претендира сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа с изрична писмена молба на представител на жалбоподателя, респ. и оспорва от представителя на въззиваемата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от Н. П. Б., ЕГН: ***, е предявила срещу О. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № 2, вх. А, ет.

5, ап. 37, общ. ***, обл. Кюстендил.

Предявен е бил иск с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 и чл. 417, т. 10 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение 4 по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д.№ 1585/2021г. по описа на РС-Дупница, а имено: сумата от 25 000.00 лв., представляваща част (остатъкът) от общо дължимата сума в размер на 35 000.00 лв. по запис на заповед от 28.08.2018г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски по делото в размер на 500.00 лв.- държавна такса.

Наведени са били доводи, че по силата на издаден запис на заповед от 28.08.2018г. ответницата се е задължила да й заплати на 29.12.2018г. сума в общ размер на 35 000.00 лв., които не е заплатила и до момента.

Въз основа на посочения запис на заповед ищцата имала издадена заповед за изпълнение за част от вземането в размер на 10 000.00 лв. по ч.гр.д.№ 117/2019г. по описа на РС-Дупница, срещу която ответницата възразила. С Решение по гр.д.№ 2562/2020 г. искът на Б. за установяване на част от вземането в размер на 10 000.00 лв. по посочения запис на заповед бил уважен. За остатъка от 25 000.00 лв. от дължимата сума по процесния запис на заповед от 28.08.2018г. ищцата подала заявление по чл.

417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1585/2021г. по описа на РС-Дупница и била издадена заповед за незабавно изпълнение от 28.08.2018г., с която било разпоредено ответницата да заплати на ищцата следните суми: 25000.00 лв.-главница, представляваща част (остатъкът) от дължимата сума по записа на заповед от 28.08.2018г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски по делото в размер на 500.00 лв. - държавна такса.