Решение № 132 от 23.08.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Попово, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. И.ова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. И.ова Гражданско дело № 20233520100290 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 327 от ТЗ, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът от „Б. ЕООД – гр. Х., чрез пълномощник, твърди в исковата молба, че по договор за покупко-продажба № 90/23.12.2019 г. ответното дружество закупило от ищцовото оборудване за птицеферма. Цената на оборудването по договора била в размер на лв., като плащанията следвало да бъдат извършени на три вноски: авансово при поръчка – лв., до 15.02.2020 г. след доставка – лв. и до 30.03.2020 г. – след монтаж – лв.

В тази връзка от продавача били издадени фактура № 0000000732/24.12.2019 г. на стойност лв., която била платена на 23.12.2019 г. и фактура №0000000785/28.04.2020 г. на стойност лв. за останалата част от оборудването. На 01.06.2020г. била извършена доставка на оборудването в обекта на купувача, находящ се в стопанския двор в с. М.. общ. Попово, като монтажът на оборудването бил започнал на 02.06.2020 г. и бил приключил на 02.09.2020 г. Същият се бил забавил поради неподготвен обект за монтаж от страна ответника. След завършването на монтажа, въпреки че го нямало в договорните отношения между страните, на място машините били тествани и изпробвани дали работят, като системата работела, само поилната и охладителната система не били тествани поради липса на изградена водна инсталация до съоръженията, което било задължение на ответника. На 23.06.2020 г. длъжникът заплатил една част от издадената фактура № 0000000785/28.04.2020 г. на стойност лева, като останалата сума по фактурата в размер на лв. била останала неизплатена. От страна на ищеца имало доставена стока и монтаж на същата, както било уговорено в договора между страните и коректно обслужване, но до момента на подаване на исковата молба нямало плащане на оставащата дължима сума в размер на лв.

Въпреки няколкократните разговори с управителя на ответното дружество за доброволно изпълнение и изпратена покана за изплащане на сумата, същата не била 1 изплатена.

Въз основа на подадено заявление до Районен съд – Попово било образувано ЧГД № 20233520100061/2023 г., но ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищеца от ответника за сумата лв. – главница, представляваща останалата незаплатена част от задължение за заплащане цената на закупено оборудване на птицеферма по фактура № 785/28.04.2020 г. във вр. с Договор за покупко-продажба № 90/23.12.2019 г., сумата лв. – лихва за забава за периода 28.04.2020 г. – 30.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2023 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61/2023 г. по описа на Районен съд – Попово. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцовата страна поддържа предявените искове чрез пълномощник.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявените искове. Не са представени писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания. Не са оспорени представените с исковата молба документи. С възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 61/2023 г. по описа на ПпРС длъжникът по това дело и ответник в настоящия процес, чрез управителя си е заявил, че не е заплатил претендираната част от задължението по издадената фактура в размер 3437.84 лв., тъй като „Бротим“ ЕООД частично не е изпълнил задължението си по договора за покупко-продажба – да извърши в срок изграждане и тестване на инсталацията. Във възражението е посочено, че остатъкът от задължението ще бъде заплатен след изграждане и тестване на инсталациите съобразно раздел втори от договора.

В съдебно заседание управителят на ответното дружество лично и с пълномощник прави възражение, че между страните липсва писмен договор за покупко-продажба, а че уговорките им са били само устни, както и възразява за неточно изпълнение на задължението на ищцовата страна и по-конкретно – че автоматичната печка на твърдо гориво с въздуховод, която е трябвало да бъде доставена, не е доставена, и въздуховодите не са доставени и не са монтирани. Твърди, че е доставена друга печка на твърдо гориво и към нея не могат да бъдат включени въздуховоди, съответно – че печката не може да отоплява равномерно цялото помещение на ответната страна и пречи на нормалното отглеждане на пилета. Възразява още, че и регулаторите към поилките са били доставени, но са били некачествени и затова са подменени впоследствие. Сумата от 3437.84 лева не се оспорва като дължима по договорките между страните, както и че същата не е заплатена, но незаплащането на тази сума се обосновава с възраженията за некачествено изпълнение.

Пледира за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от „Б.“ ЕООД - гр. Х. против „К.т.- от основи до ключ“ ЕООД – гр. Попово, заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 61/2023 г. по описа на ПпРС (приложено в цялост към настоящото дело). По него е издадена Заповед № 42/22.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „К. С. от основи до ключ“ ЕООД – гр. Попово да заплати на кредитора „Б.“ ЕООД - гр. Х., сумата лв. (ст.) – главница, представляваща останалата 2 неизплатена сума по фактура № 0000000785/27.04.2020 г. за закупени материали, сумата лв.

(ст.) – лихва за забава за периода 28.04.2020 г. 30.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2023 г. до изплащане на задължението, както и да заплати сумата в. (т.) – направени разноски по делото, в т.ч. 0 лв. – заплатена държавна такса и лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока и по реда на чл. 414 от ГПК длъжникът по заповедта е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, във връзка с което е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, че и двете страни по спора са търговци.

Няма спор още, че в края на 2019 г. страните са водили помежду си преговори за доставка и монтаж от страна на ищеца на оборудване за пилчарник в обект на ответника в с.

Медовина, общ. Попово.

Съобразно квадратурата на обекта и изискванията на ответника ищецът му отправил оферта № 1193 и оферта № 1194 за оборудването на пилчарника, на обща стойност лв.

Ответникът се съгласил с предложените оферти и страните постигнали уговорката оборудването да бъде доставено и монтирано, като няма спор, че общата цена за доставеното оборудване е на стойност лв. В тази връзка, за закупеното оборудване на пилчарника от ищцовата страна са издадени 2 бр. фактури: - фактура № 732/24.12.2019 г. на стойност лв., за която няма спор между страните, че е платена на 23.12.2019 г. и фактура № 785/28.04.2020 г. на стойност лв., по която също няма спор между страните, че на 23.06.2020 г. е платена частично сумата лв. и е останала незаплатена сумата лв.

Няма спор, че оборудването е доставено и монтирано в обекта на ответника.

Единственото, което е посочено в оферта № 1194 и което не е доставено, съответно – не е монтирано, е въздуховод – 140 м. на стойност 660.00 лв.

Няма спор, че оборудването е доставено на 01.06.2020 г., като монтажът е продължил от 02.06.2020 г. до 02.09.2020 г. Към момента на доставяне и монтиране на съоръженията в обекта на ответника е имало изградена трифазна електрическа инсталация, но обектът не е бил водоснабден. Във връзка с последното и тъй като в обекта на ответника не е имало към него момент налична цистерна с вода, изпратеният от ищеца монтажник – св. Наньо Тодоров, е монтирал хранилната, поилната система и двата силоза, но не е могъл да изпробва системата. Посоченият свидетел заяви, че е поставил нови регулатори на поилките и към момента на монтажа не е имало никакви претенции и рекламации от страна на ответника.

Печка на твърдо гориво също е била доставена, но не е бил доставен оферираният въздуховод. По делото се установи посредством приетото като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице инж. П. П. по допуснатата и изслушана съдебнотехническа експертиза, че печката по оферта № 1194 не е същата, която е доставена до обекта на ответника. Доставената в обекта печка е монтирана и се използва. Според вещото лице реалният топлинен капацитет на доставената печка не може да бъде определен, тъй като това може да стане само в лабораторни условия, но може да се допусне, че отговаря на оферираната от ищеца печка. Топлинната мощност на доставената печка е по-голяма от топлинните загуби на сградата, където се намира обектът на ответника. Равномерността на отоплението зависи от правилното разпределение на топлия въздух в помещението. В момента помещението се отоплява чрез изходящия въздуховод на печката, който нагнетява 3 топлия въздух в едно ограничено пространство, в което се намира и температурния сензор за управление на печката. Изграден въздуховод за разпределението на топлия въздух няма.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 327 от ТЗ, във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Тъй като исковете са предявени от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, с интерес от предявяването им и в указания от съда срок по чл. 415 от ГПК, то същите са допустими.

По същество:

Както е посочено и в съобщения на страните доклад по делото, в исковете по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже факта, от който произтича вземането му както по основание, така и по размер, а именно: че между страните е съществувало валидно търговско правоотношение за покупко-продажба на оборудване за птицеферма; че ищецът е изправен кредитор, т.е. че е изпълнил задълженията си по договора да достави и монтира на ответника стоките, предмет на договора на стойност, претендирана с исковата молба, за което е издадена и процесната фактура; че падежът на задължението за плащане на сумата по фактурата е настъпил, както и периода на забавата.

Ответникът следва да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правата на ищеца. правоунищожаващите,

Макар и в първото по делото съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си да оспори представения с исковата молба писмен договор за покупко-продажба № 90/23.12.2019 г., предвид неподписването му от страна на купувача, настоящият състав на съда приема от съвпадащите волеизявления на страните в посочения смисъл, че във връзка с търговските им взаимоотношения страните са постигнали съгласие ищецът, като продавач, да продаде на ответника, като купувач, оборудване за птицеферма съгласно приложените по делото оферти. Т.е. съдът приема, че страните са валидно обвързани от сключен между тях устен договор за покупко-продажба на оборудване за птицеферма, по който ищецът е продавач, а ответникът – купувач.

Съдът приема, че оборудването, което е уговорено между страните, е доставено в обекта на ответника на 01.06.2020 г., с изключение на посочения в оферта № 1194 въздуховод. Доказано е в настоящия процес посредством заключението на вещото лице, че оферираната печка на твърдо гориво не е същата, която е доставена до обекта на ответника, но същевременно доставената такава е със сходни характеристики, приета е от ответника, монтирана е и се използва по предназначение.

Ответникът, от своя страна, е направил възражения за неточно изпълнение на задълженията на ищцовата страна и по-конкретно, че автоматичната печка на твърдо гориво с въздуховод, която е трябвало да бъде доставена, не е доставена, както и че регулаторите към поилките на поилната система са доставени, но са били некачествени и затова са подменени впоследствие. Посочените възражения са направени едва в първото по делото съдебно заседание и съдът ги квалифицира като такива по чл. 195 във вр. чл. 193 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02e936a0-76c6-49cf-988c-118f207d1d35