Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 10.06.2024, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 592/2023
Вид
Решение № 205
Подписан
10.06.2024
Състав
Огнян Христов Гълъбов

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. гр. Димитровград, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Д.ва като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100592 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че по искане на ищеца „А. 2003“ООД против ответника „С. ГСТ“ЕООД, съдът е издал Заповед №90 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№197/2023г. по описа на РС-Димитровград. В законоустановеният срок, длъжникът по заповедта е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по нея, като в тази връзка съдът указал на ищеца възможността да предяви установителен иск против ответника. В исковата молба се посочва, че претенцията на „А. 2003“ООД към „С.

ГСТ“ЕООД произтича от издадени през периода от 21.12.2018г. до 31.07.2021г. и незаплатени 19бр.фактури за доставено гориво. Общото задължение по тези фактури било в размер на 7515,87 лева. Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца по процесните 19бр.фактури сумата от общо 7515,87 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда- 16.02.2023г., за които е издадена Заповед №90 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№197/2023г. Претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Ответникът „С. ГСТ“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но частично неоснователен за сумата над 676,30 лева. Твърди, че с ищеца били постигнали споразумение автомобилите, ползвани от ответното дружество, да зареждат горива от бензиностанцията на „А. 2003“ООД. За целта трябвало да бъде съставена тетрадка, в която да се записва лицето, което зарежда гориво, датата на получаване, литража и стойността на горивото, както и подпис на получателя. След приключване на съответния период, ищецът съставял фактура, задължително придружена с 1 копие от описаното в тетрадката по съответните графи. От представените от ищеца като доказателство по делото фактури и копия от посочената тетрадка се установявало, че в поголямата част от тях липсвал получател на горивото. Претендирали се фактури и стойност на получено гориво, например за периода от 21.12. и 31.12.2018г., когато управителя на ответното дружество и семейството му били извън страната от 16.12.2018г., като дейността на дружеството през този период била несъществена и не били използвани МПС. Наред с това, поради заболяване на управителя на ответното дружество, то не извършвало дейност през периода от 20.03.2021г. до 20.04.2021г. Не се отчитал и фактът, че по фактура №1000004165/10.04.2018г. имало извършени два пъти плащания от страна на ответника за сумата от 691,06 лева. Поради това, ответникът считал претенцията по издадени фактури №1000004931/29.02.2020г. на стойност 400 лева, №1000005002/10.06.2020г. на стойност 498,53 лева, №1000005027/11.07.2022г. на стойност 501,23 лева и №**********/30.09.2020г. на стойност 384,26 лева за частично платени, като признава, че по същите дължи общо 676,30 лева. Останалите суми били изписани по тетрадката, но нямало поставен подпис на получател. Поради това, оспорва претенцията за плащане по тях, като твърди ,че не е получавал посоченото гориво. Посочва, че по фактури №1000004487/21.12.2018г. и №1000004495/31.12.2018г. не били приложени описи, поради което те били неоснователно заявени за плащане. Иска съдът да отхвърли предявения иск за сумата над 676,30 лева.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Предявява против „А. 2003“ООД насрещен иск. Поддържа, че с ответника сключили устен договор за извършване на текущи ремонти на сграда-бензиностанция, находяща се в с.Д., ул.“***. Договорено било, че при поискване от страна на ответника ще бъдат извършени различни по вид строителни работи. В периода от м.март 2019г. до 31.07.2019г. действително били извършени редица дейности, изразяващи се в измазване на стени и кърпеж на такива, боядисване, ремонт на покрив и др. След приключване на тези ремонти била издадена фактура №388/31.07.2019г. на стойност 5000 лева. Тя била връчена на ответника и приета от него без възражения. В последствие въпреки настояванията на ищеца, ответника не изпълнил задължението си по тази фактура. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди „А. 2003“ООД да заплати на „С. ГСТ“ЕООД сумата от 5000 лева, дължима по горепосочената фактура, 2041,44 лева- обезщетение за забава за времето от 31.07.2019г. до 10.07.2023г., както и законна лихва върху главницата, считано от 11.07.2023г. до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по насрещния иск представя отговор, в който оспорва насрещната искова претенция по основание и размер. Оспорва представената като доказателство фактура №388/31-07.2019г., като твърди, че тя е непълна и за да произведе действие към нея трябвало да се приложат необходимите СМР и писмени доказателства, свързани със закупуване на материали, извършване на ремонтни действия и др. Не отговаряло на истината, че посочените във фактурата строителни дейности са действително извършени.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предявения насрещен иск.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената с исковата молба фактура №**********/30.09.2020г., издадена от ищеца с получател ответника, на последния са предоставени бензин А-95Н и дизелово гориво на обща стойност с ДДС 384,26 лева.

На 21.12.2018г. отново от ищеца на ответника е издадена фактура №1000004487, съгласно която е било предоставено дизелово гориво, газ пропан-бутан, бензин А-95Н и масло двигателно на обща стойност 1017,64 лева с ДДС.

Видно от фактура №1000004495/31.12.2018г. ответника е следвало да заплати на ищеца дизелово гориво и бензин на обща стойност 190,24 лева с ДДС.

Съгласно фактура №1000004864/09.12.2019г. ответникът дължи плащане на ищеца за доставени масло двигателно, течност за чистачки, газ пропан-бутан и дизелово гориво, на обща стойност 389,40 лева с ДДС.

На 14.12.2019г. е издадена фактура №1000004866 за предоставени на ответника масло двигателно и дизелово гориво на обща стойност 300,86 лева с ДДС.

Видно от фактура №1000004882/31.12.2019г. ответника дължи плащане на получени дизелово гориво, газ пропан бутан и масло двигателно, на обща стойност 577,46 лева с ДДС.

Съгласно фактура №1000004908/31.01.2020г. ответникът следва да заплати на ищеца предоставени му антифриз и дизелово гориво на обща стойност 300,22 лева с ДДС.

На 29.02.2020г. е издадена фактура №100004931 съгласно която ответника дължи плащане на предоставено му дизелово гориво на стойност 400 лева.

Видно от фактура №1000004956/31.03.2020г. ответника е трябвало да плати на ищеца предоставено му дизелово гориво на обща стойност 210,50 лева.

Съгласно фактура №1000004988/31.05.2020г. ответникът е трябвало дължи на ищеца предоставени му дизелово гориво, бензин, масло и масло двигателно на обща стойност 572,01 лева.

На 10.06.2020г. е издадена фактура №1000005002, съгласно която ответника е следвало да плати на ищеца доставени му дизелово гориво, бензин и масло двигателно на стойност 498,54 лева.

Видно от фактура №1000005016/30.06.2020г., ответника дължи на ищеца доставени му дизелово гориво, бензин, газ пропан бутан и масло двигателно на стойност 596,73 лева.

Съгласно фактура №1000005027/11.07.2020г. ответникът следва да плати на ищеца доставени му дизелово гориво и бензин на обща стойност 501,23 лева.

На 31.03.2021г. е издадена фактура №1000005263, съгласно която за получено дизелово гориво ответника следва да заплати сумата от 394,07 лева.

Видно от фактура №1000005269/14.04.2021г. за получено дизелово гориво ответникът дължи сумата от 268,11 лева.

Съгласно фактура №1000005293/30.04.2021г. за предоставени му дизелово гориво и 3 масло двигателно ответника дължи сумата от 499,45 лева

На 31.05.2021г. е издадена фактура №1000005320, съгласно който за получено дизелово гориво ответника дължи сумата от 75 лева.

Видно от фактура №1000005352/30.06.2021г. ответника следва да заплати на ищеца дизелово гориво на стойност 105,17 лева.

Съгласно фактура №1000005380/31.07.2021г. за предоставено му дизелово гориво ответника дължи сумата от общо 235 лева.

Нито една от така представените по делото 19бр.фактури не е подписана от съставителя и получателя, като общата дължима сума по тях е в размер на 7515,87 лева.

Видно от представената от ответното дружество фактура №388/31.07.2019г., в полза на ищеца той е извършил СМР на обект „Текущ ремонт на сграда бензиностанция с.Д., ул.“***, на стойност 5000 лева с ДДС. Фактурата е подписана от съставителя и от получателя.

На 16.02.2023г. в РС-Димитровград от страна на ищеца е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което се иска на „С. ГСТ“ЕООД да се разпореди да заплати сумата от 7515,87 лева неплатени задължения по горепосочените фактури, ведно със законната лихва от датата на издаването им до окончателното изплащане на сумите. Образувано е ч.гр.д.№90/23.02.2023г. по описа на РС-Димитровград, по което на 23.02.2023г. съдът е издал Заповед №90 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил на ответника да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законна лихва и направените деловодни разноски от 150,32 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на ответното дружестводлъжник, което в законоустановения срок е представило по делото възражение, в което заявява, че не дължи посочената в заповедта сума.

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът допусна до разпит свидетелите **, посочена от ищеца, и ***, посочени от ответника.

В своите показания свид.** посочва, че работи на бензиностанцията на „А.

2003“ООД в с.Д. от 2008г. Познава ответника „С. -ГСТ“ЕООД, тъй като от фирмата няколко години зареждали гориво на бензиностанцията. Зареждали „на борч“, като зареденото гориво се записвало в тетрадка и се полагал подпис от шофьора, който обаче към момента бил починал. Твърди, че ** /управителя на ответното дружество/, сина му, снаха му и работниците зареждали, като в края на месеца листа се откъсвал и им се предавал заедно с фактурата. Имало договорка между собствениците на двете фирми колите на ответното дружество да се зареждат „на борч“. В тетрадката трябвало да се подписва този, който зарежда, но единствено се подписвал шофьора. **, сина му и снаха му не се подписвали. С бончетата, с литрите, с фактурата, всичко се предавало всеки месец. ** зареждал резервоара на колата си догоре и си тръгвал без да подпише. Същото правели сина му и снаха му. Това се отразявало в тетрадката и листа от нея, заедно с бончето и фактурата му се предавали в края на месеца. Заявява, че от 2008г. не е имало никакви ремонти на газстанцията, като фирмата имала само един обект – бензиностанцията в с.Д.. Нямало ремонти на покрив, 4 включително и през 2019г. Нямало периоди, през които ** и сина му да не са зареждали гориво, а да е имало отбелязване в тетрадката. Ремонти не били извършвани и на дома на управителя на фирмата в с.Д..

Според показанията на свид.**, тя познавала управителя на ответното дружество, тъй като с него били съученици. Твърди, че новата 2019г. той прекарал при приятели в Норвегия, където бил със съпругата си. След като се завърнал в България ** се разболял от ковид, като фирмата му не работела дълго време- повече от 2-3 месеца. Семейството на ** имало леки коли, като сина му и снаха му живеели в Стара Загора и идвали на гости в с.Д..

Видно от показанията на свид.** е, че той работи в ответното дружество от 15-16 години, като знаел, че автомобилите се зареждат в с.Д.. Трябвало някой да се подписва при получаване на горивото, но никой не правел това. При зареждането с гориво не се плащало на място. Твърди ,че преди 12-13 години правели ремонт, като търсели кабел и разкопавали.