Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 228 от 19.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2503/2023
Вид
Определение № 228
Подписан
19.01.2024
В сила
19.01.2024
Състав
Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Варна, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502503 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Стик-кредит“ АД, с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков, действащо чрез адв.З. И., със служебен адрес: гр.В., ул.“П. П.“ №*, против Определение №12142 от 10.10.2023г. постановено по ч.гр.д.№12704/2023г. по описа на РС Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на издадената по същото дело Заповед №5964 от 03.10.2023г. за изпълнение на парично задължение, в частта за разноските, с която молба е поискано да се присъди и адвокатското възнаграждение в размер на 2000лв.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно съдът не е отчел, че в представеният със заявлението договор за правна помощ, изрично е записано, че адвокатското възнаграждение е платено по банков път. Също така и че договорът е издаден от прошнурован и прономерован кочан, получен от органа на адвокатурата и в този смисъл същият е валиден документ, който се отчита пред финансовите органи на държавата. Ето защо се моли за отмяна на атакуваният съдебен акт и постановяване на нов, с който да се измени размера на разноските с присъждане на платеното адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страната във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това, са следните:

Производството по ч.гр.д.№12704/2023г. на РС Варна има за предмет заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Въпросното заявление е уважено изцяло, като в полза на заявителя са присъдени деловодни разноски, за които е прието, че страната е доказала заплащането им. Съответно е отказано присъждане на претендираният адвокатски хонорар, по съображения, че няма доказателства за плащане.

След подадена от заявителя молба по чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил определението, предмет на настоящата въззивна проверка, с което е оставил без уважение искането на страната за допълнително присъждане на адвокатски хонорар.

Съставът на въззивният съд като взе предвид доказателствата по делото, намира че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно задължителните указания изложени в Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия Върховният касационен съд на Република България по тълкувателно дело №6 по описа за 2012г., когато в договора за правна защита и съдействие е вписан начин на плащане на адвокатски хонорар по банков път, то задължително следва да се представят доказателства за извършеното плащане с банков превод. В случая липсват доказателства за извършено плащане по банков път, поради което няма основание за присъждане на разноски.

С оглед горното неправилни се явяват доводите на ответника за удостоверителният характер на приложеният договор за правна защита, който както вече се посочи, не е достатъчен за доказване на плащането на адвокатски хонорар.

По изложените съображения настоящият състав на съдът намира, че подадената частна жалба, се явява неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №12142 от 10.10.2023г. постановено по ч.гр.д.

№12704/2023г. по описа на РС Варна, с което е оставена без уважение молбата на “Стиккредит“ АД, с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков за допълване на издадената по делото Заповед №5964/03.10.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основата на документ по чл.417 от ГПК, в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатски хонорар.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3