Решение № 19809 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19809 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ........................ при участието на секретаря ..................... като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело № 20241110102698 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ................... с адрес гр.

......................, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата в размер 79 лв., представляваща регресно вземане по изплатено на ................... застрахователно обезщетение по щета № ................... въз основа на договор за застраховка .................. за настъпила вреда на лек автомобил ................. – скъсана предна лява гума при преминаване на .................... през несигнализирано и необезопасено препятствие (камък) на пътното платно в гр. ....................... пред магазин .............. с включени 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и за установяване съществуването на вземане за сумата в размер 24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.11.2018 г. до 24.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67173/2021 г. на СРС, 119 състав.

В исковата молба се твърди, че на .................... при движение на л.а.

................. в гр. ....................... било реализирано пътно-транспортно произшествие – преминаване през несигнализирано и необезопасено 1 препятствие (камък) на пътното платно. В резултат на случилото се настъпили материални щети по МПС – скъсана предна лява гума. Към датата на ПТП за процесния лек автомобил било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка .................., обективиран в полица ....................... със срок на валидност от ............. След като застрахователят бил уведомен за настъпване на щетата била образувана преписка по щета № ....................... Щетите били оценени на сума в размер 69 лв., която била изплатена по банков път с преводно нареждане от ................... на собственика на увредената вещ. Ищецът счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият отговаря за поддържането на общинския път, на който е настъпило процесното ПТП. Твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не последвало. Поддържа, че поради това ответникът е изпаднал в забава и следва да заплати и стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 24.11.2018 г. до 24.11.2021 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди, че между ищеца и собственика на увреденото МПС не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, доколкото представената по делото застрахователна полица не е подписана от застрахованото лице. Сочи, че не се установява мястото на настъпване на процесното ПТП, както и наличието и видът на твърдяното препятствие на пътното платно. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорва представения по делото Протокол за ПТП относно констатациите на посетилите произшествието компетентни органи, както и относно посочения механизъм на ПТП и настъпилите вреди.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените за настъпили щети по застрахованото при ищеца МПС. Счита, че претендираното с исковата молба регресно вземане е завишено по размер.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на процесното МПС, който нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва дължимостта на вземането за лихви, като твърди, че не е поставян в забава. Оспорва да е получил покана за плащане. Моли за отхвърляне на предявените искове респ. намаляване размера на обезщетението. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение 2 на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Договорът за застраховка на лек автомобил .................. е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за изплати на застрахования застрахователно обезщетение при реализиране на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е възмездил правоимащия за причинените му имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител на вредите, така и правата, произтичащи от нормите на чл.

47 - чл. 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната отговорност на ответника - противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.

По делото е представена в заверен препис застрахователна полица ....................... от ...................., неносеща подписа на застрахования. В съдебно заседания процесуалният представител на ищеца е заявил, че поради изтеклия период от време, оригиналът на този документ не се съхранява в ищцовото дружество.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, а в чл. 345 КЗ е посочено и задължителното му съдържание. Предвидената в закона форма е за действителност, а не за доказването на сключения застрахователен договор.

Представената с исковата молба застрахователна полица има предвиденото в чл. 345 от Кодекса за застраховането съдържание, но същата не носи подпис на застрахования. По делото обаче са събрани доказателства, които установяват изпълнение на задължение за заплащане на застрахователна премия – сметка № ................., и на застрахователно правоотношение – 3 уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-заключение, доклад по щета № ......................, експертиза по щета № ......................, преводно нареждане от ................... за плащане на застрахователно обезщетение.

Следователно и доколкото застрахователният договор е търговска сделка, приложение намират правилата на Търговския закон и в частност чл. 293 ТЗ, според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 от Търговския закон, неспазването на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор, само ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните по договора недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. Следователно и доколкото страните по застрахователното правоотношение не са оспорили действителността на застрахователния договор, сключен със застрахователна полица № ......................., то и ответникът Столична община не може да се позовава на недействителност поради липса на форма. Потвърждаващото действие на договора за застраховка Каско се разпростира и по отношение на третите лица. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.

290 ГПК – Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/12 г. на ВКС, I т. о.

Съдът намира, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка (каквато е настоящата) не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД ( чл. 27 и сл. ). Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.

3 ТЗ. Изводът е, че страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна (в този смисъл решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС, по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 71 от 4

22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, І т. О., която е обявена за неизгубила значение с Решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС). Ето защо съдът приема, че между застрахователя и застрахования е налице застрахователно правоотношение, постигнато е и съгласие по основните параметри на договора, а от поведението на страните по същия следва да се заключи, че действителността на правоотношението не се оспорва.